Погледната отдалеч и „отгоре“ историята може да изглежда ясна и безспорна поредица от събития и известни факти. За гражданин на България, говорещ български език, с българско самосъзнание и православна вяра не е трудно да си представи приблизително така историята на езика си.
В близост до днешните граници на държавата ни, а и в по-отдалечени земи обаче живеят хора, за които някои от тези предпоставки за самоопределението им като българи и за езика им като български не са налице. Част от тях са заварено българско население, останало в пределите на различна държава. Други са преселници от българските земи в чужди държави. Това им отрежда коренно различна съдба.
Въпреки че младите постепенно забравят българския диалект на дедите си, бесарабските българи нямат никакво съмнение за принадлежността си към българския народ, традиции и език. В някои части на Албания местните жителите на села говорят стар български диалект, който наричат „нашенски“ и не се самоопределят като българи. В други пазят спомена, обичаите и съзнанието за принадлежност към българската общност. Изповядват исляма. В Северозападна Мала Азия, днешна Турция, преди един век са заселени българи. Днес местните говорят архаичен български диалект, но не се смятат за българи, мюсюлмани са, помнят, че дедите им са се изселили от България или от Гърция, но нямат връзка с България. Българи мохамедани, останали в територията на Северна Гърция, все още пазят говора на дедите си, но младите се обучават на турски и започват да се самоопределят като турци.
Случаите са многобройни и са следствие от трагични събития и от бруталната намеса на „Великите сили“ в историята на Балканите. Задължително е да ги познаваме, за да имаме представа за сложната ситуация, в която се намират нашите единородни и едноезични братя в борбата си да оцелеят в условията на активен антибългаризъм, държавна пропаганда и насаждане на изкривени и фалшифицирани „исторически“ представи.
Книгата на проф. Валентин Гешев от Софийския университет „Следистория на българския език: Български език на Балканите, спомени за българско минало, противоречиво и динамично настояще“ е изключително полезна с богатия документален материал, научна достоверност и задълбочен анализ на днешната балканска национална и езикова картина. Тя беше отличена като най-добър труд по езикознание за 2018 г. от фонд „Акад. Владимир Георгиев“. Чуйте разговора с автора.
Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...
Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките. То е за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. Финансирането ще бъде осигурено по Програма "Научни..
Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..
Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Шестото издание на Фестивала на авторския театър ФАТ ще се проведе от 21 до 23 ноември в Регионалния център за съвременни изкуства "Топлоцентрала"...
Наближава "Щедрият вторник" ( 2 декември ) – глобална инициатива, създадена в САЩ през 2012 г., която днес се реализира в над 100 страни по света. Идеята е..
В епизод 612 "Трамвай по желание" прави своя дълбок поклон пред великия актьор Георги Парцалев, във връзка със 100-годишнината от неговото рождение...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
