Има ли граници между Изтока и Запада, Севера и Юга и кой печели и кой губи в „новата“ посока на света? Икономистът доц. Григор Сарийски коментира темата в "Нашият ден".
"Голямата разлика между Изтока и Запада е във времетраенето на управлението на президентите. През 2018 г. Си Дзинпин започна своето на практика пожизнено управление. Нещо подобно се получава в момента и в Русия. Няма да бъда изненадан, ако това се приеме. Докато на Запад няма подобни опити – дори напротив. Там от 1952-53 мисля, че беше приета поправката в Конституцията на САЩ, която определя, че президентът може да бъде на власт два мандата (или общото му управление да бъде не повече от 10 години). Това, което виждаме на Запад, е една по-честа смяна на политическия елит, на лицата на върха.
Това определя и всички останали разлики – в доходите, в структурата на икономиката, в разпределението – колкото по на Запад отивате, толкова по-голям дял от БВП се преразпределя през бюджета и през публичните финанси."
Самата структура на икономиката определя и доходите. "Ако направим едно сравнение – колкото по на Изток отивате, толкова са по-малки доходите. Дори и в рамките на ЕС. Ако гледате разходите за труд в държави като България, Румъния, Литва, Латвия, Унгария..., там възнаграждението на час е някъде към 6 евро и в Полша е в порядъка 10-11 евро на час. На Запад в държави като Люксембург, Дания, Белгия... възнагражденията варират между 40-45-50 евро на час. Възнаграждението в Китай например е 2,50 долара; Индонезия, Пакистан, Виетнам – от порядъка на под 1 долар."
Големият проблем между Изтока и Запада е, че Западът през последните десетилетия загуби своята ежеспособност и това ясно си личи в ефекта от пандемията. "Една страна като Америка отчете около 15% спад на индустриалното производство през май. Повечето държави в Европа отчетоха съпоставими дори по-високи темпове, във Великобритания спадът беше 25%, рекордът беше на Италия, която през април отчете 42% спад. Докато в Китай миналия месец отчетоха дори 3% увеличение, макар и символично, индустриалното производство при тях се увеличи.
Някак Западът загуби своята ежеспособност именно заради това, че прекалено дълго разчиташе на тези пазарни механизми, които позволяваха да се изнася производството в страните, където има ниско възнаграждение на труда, а да могат да реализират високи маржове на печалба, като реализират продукцията си в пазари с потребители с високи доходи. Естествено това направи западните икономики страшно уязвими на такива кризи. Много трудно те ще излязат от тази криза.
Докато в източните икономики се наблюдава нещо коренно различно. Там можем да говорим по-скоро за едно преструктуриране, преориентиране на икономиките. Те имат достатъчно жизнени сили, за да го направят. Още след икономическите санкции на САЩ Китай започна да преориентира търговията си, започна да търси варианти за създаването на нови системи за разплащане... Може би още през следващата година ще станем свидетели на една нова криптовалута, която ще обедини повечето държави от Изтока."
Новата посока на света
"Новата посока няма да бъде нито щастлива, нито безопасна, за съжаление, защото сме свидетели на завършека на един процес, започнал преди около половин век. На практика през следващите година-две ще видим преориентирането на САЩ от една източна посока към друга източна посока. За възхода на Китай основна причина имаше посещението на президента Никсън и политическите совалки, които следват. Или крайното решение на Запада да подпомага възхода на Китай. Като идеята на САЩ е да създадат една алтернатива, която да бъде като противовес на СССР. Тази твърде дълго подкрепяна "алтернатива" се изплъзна от контрол и се превърна в реална заплаха за развития Запад. И затова Западът трябва да потърси друга алтернатива. Изобщо няма да се изненадам, ако в качеството на нова алтернатива бъде потърсено съдействието на Русия.
Предстои доста интересна промяна в геополитическата ориентация на Запада.
Втората голяма посока ще бъде посоката на деглобализация. Част от производствата ще бъдат изтеглени и преориентирани от Китай във Виетнам или обратно в седалищата на компаниите. Но това няма как да мине без увеличаването на разходите за производство, което ще доведе до реално обедняване на Западна Европа." – категоричен е Григор Сарийски.

Над 33 хиляди деца са родили деца у нас през последните 10 години. А само за миналата близо 2800 малолетни и непълнолетни момичета са станали майки – коментар в Lege Artis на сексолога проф. Станка Маркова. По данни от проучването най-много случаи на деца, родили деца, са регистрирани в Северозападна България – Видин, Монтана, Враца, както и..
Всеки пети шофьор у нас е с проблемно зрение, но не го осъзнава, което го превръща в скрита заплаха на пътя. Тревожната статистика е на Националната асоциация на оптиките след направени прегледи на над 600 водачи от 23 града в страната в рамките на месец. В Lege Artis офталмологът доц. Анета Мишева коментира очното здраве на българина...
След като парламентът отхвърли предложените промени в Закона за лечебните заведения, които предвиждаха младите лекари да получават до 150% от средната работна заплата, недоволството сред медицинската общност отново се надигна. Парламентарното мнозинство отхвърли не само проектите на опозицията — на "Продължаваме промяната – Демократична България" и..
Проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за следващата година предвижда близо 300 хиляди повече хоспитализации и над 230 милиона евро допълнителни разходи за болнична помощ. Според разчетите в документа, който ще бъде обсъден на заседание на Надзорния съвет на Касата, се очакват 2,4 милиона постъпвания в болници през..
В края на "розовия" октомври – месец, посветен на борбата с рака на гърдата – темата засяга не само здравето, но и емоционалната устойчивост на всяка жена. В рубриката "Темата на деня" д-р Мариела Василева и Катя Пройкова от Българското дружество за борба с рака на гърдата споделят своя опит и наблюдения за болестта, за системата и за нуждата от..
Мултимедийният албум "Антарктически приказки" на Теодосий Спасов и Християн Цвятков е продължението на музикално-поетичния спектакъл със същото име, който..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна..
Драматичният театър "Стоян Бъчваров" - Варна тръгва на национално турне с най-новия си спектакъл "Време разделно". Турнето започна от Поморие на 28..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg