Има творци, които преминават като метеори или мълнии през материалната реалност и озаряват периферното ни зрение (и слух) за кратко, но толкова мощно и убедително, че дълго след като ги няма… да има защо да си спомняме с почит и уважение за тях. Нямах честта да се познавам лично със Стоян Йовчев (2000-2020 г.), известен в електронните ъндърграунд среди със сценичното си име Omori. Чух за Omori за първи път около участието му на фестивала за авангардни изкуства „Радар“ във Варна от Ангел Симитчиев, който тъкмо беше публикувал на лейбъла си Amek първото краткометражно издание на тогава 18-годишния Стоян Йовчев „Isomorphism / Transparency“.
„Хлапето“ или „нашето хлапе“, както го нарича Ангел, се появява в полезрението на „по-старите“ на концерта за 10-годишнината на Amek Collective през 2018 г. и оттогава до смъртта си на 13 април 2020 г. активно работи с тях, дообогатявайки представите ни за това какво е съвременна българска електронна авангардна и ъндърграунд сцена. Той идва като изграден артист, по думите на Мартин Луканов от Amek, много напреднал за възрастта си в сравнение с хората от предишните поколения в тази музика у нас, довежда много слушатели (надяваме се и бъдещи автори) от своето поколение… и угасва във Великобритания в един изключително мрачен и депресивен за много артисти период – месец след началото на пандемията. Албумът „Embryogenesis“ – пълнометражният му дебют за Amek – излезе на 15 февруари тази година, а в архивите на Стоян има завещано доста богато за краткия му живот музикално наследство, към което тепърва ще има поводи да се връщаме.
Тази вечер (понеделник, 6 юли) в първата част на „Аларма“ от 21.30 ч. по програма „Христо Ботев“ ще си спомним за Стоян Йовчев (Omori) с разказите на Ангел Симитчиев и Мартин Луканов за него и с музиката от двата му албума за Amek. Това предаване не е некролог, а честване на живота и творчеството на Omori и разсъждение за това, на което най-младите могат да ни научат. Неслучайно и „Embryogenesis“ завършва с пиеса, озаглавена „There Are Other Worlds“ („Има други светове“).
За шеста поредна година Община Берковица връчи престижната Национална литературна награда "Йордан Радичков" – отличието, което пази жив духа и словото на големия български писател. Голямата награда за 2025 година спечели Пламен Антов за сборника с разкази "Нагоре по реката назад". Пламен Антов е поет, белетрист, професор в Института за..
Годишните награди "Импулс" са важен знак за развитието на българския танц и за популяризирането на изкуството, на което са посветили таланта и живота си българските танцови артисти. Тези призове са признанието от професионалната гилдия за най-ярките постижения в областта на класическия и съвременния танц в България през изминалата година. В..
В "Нашият ден" д-р Мирела Костадинова – литературовед, писател и специалист от Националния литературен музей, разказва за изложбата "(НЕ)известните габровски писатели" , която представя творческите следи на 17 автори от региона. Откриването на експозицията предстои днес (3 ноември) от 17:30 ч. в Регионалния исторически музей – Габрово. По..
Как се раждат идеите? Какво отличава добрата реклама? И къде свършва вдъхновението и започва реалността на пазара? Провокирани от необичайното събитие на Виктор Минчев и Николай Димов – " Фестивал на мъртвите идеи ", отговаряме на тези въпроси. Това е проект, който събра създателите на незабелязани, отхвърлени, но блестящи концепции...
Днес от 19:00 часа в литературен клуб "Перото" ще бъдат връчени годишните награди "Перото" за принос към българския литературен контекст. Отличията се присъждат от Националния център за книгата и клуб "Перото" в няколко категории – детска литература, проза, дебют, поезия и превод от български на чужд език . Днес ще бъдат присъдени..
Една от трите задушници, наречена още велика е в съботата преди деня на безплътните сили – Архангеловден. А е вангелско четиво от тази неделя е притчата..
Какви са новите решения за сигурността на Европа след международната среща, организирана от "Капитал" – коментира Петър Карабоев в "Мрежата" по..
Подводната каменна гора се намира в района на Созопол, между остров Кирик и остров Свети Иван и засега за науката не е известен друг подобен природен..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg