Редки записи на легендарната Кирстен Флагстад

Кирстен Флагстад – най-добрата изпълнителка на Вагнер за всички времена! Много рядко може да се срещне различно от това мнение. Флагстад е останала в историята с брилянтните си изпълнения на Изолда, Брюнхилда, Елза, Елизабет, Кундри.

Наред с фрагменти от тези ненадминати интерпретации, в съботната вечер (25 юли, от 20 часа) на програма „Христо Ботев“ ви предлагаме редки записи от големия репертоар на норвежкото сопрано.

В ефира ще прозвучат откъси от „Дидона и Еней“ на Пърсел, където нейна партньорка е  младата Елизабет Шварцкопф; „Месия“ на Хендел; „Орфей и Евридика“ на Глук; „Фиделио“ на Бетовен. Специален акцент е изпълнението на осем песни от Роберт Шуман с акомпанимент на един от най-доверените ѝ съмишленици - Едуин МакАртър. В „Тристан и Изолда“ и „Лоенгрин“ тя е в компанията на не по-малко знаменития си колега Лауриц Мелхиор.

Прочутата Вагнерова интерпретаторка е родена на 12 юли 1895 в Хамар, Норвегия, в дома на нейните баба и дядо, но е израснала в Осло. Баща ѝ – Микаел Флагстад е диригент, а майка ѝ – Мая Флагстад, пианистка. Естествено, Кирстен започва да учи музика в ранна детска възраст. Сценичният ѝ дебют е през 1913, в Националния Театър в Осло, в ролята на Нури, от „В долината“. Още тогава прави и първите си записи.

През 1919 сключва брак със Сигурд Хол и година по-късно ражда единственото си дете – Елзе Мари Хол. Само няколко месеца след появата на дъщеря ѝ, Флагстад подписва договор с току-що създадената Опера Комик в Осло, ръководена от Александър Варне и Бенно Сингер. Веднага впечатлява с отличната си музикална памет. Често учи цели роли само за няколко дни! Тук тя дебютира в ролите на Дездемона и Амелия.

Между 1928 и 1934 пее на сцената на Театър Стора в Гьотеборг - Швеция. Това е период на голям устрем за сопраното. Кирстен триумфира в ролята на Агата от „Вълшебния стрелец“, през 1930 участва във възстановка на „Саул и Давид“ на Нилсен, където изпълнява ролята на Михал, а две години по-късно дебютира в „Роделинда“ на Хендел.
На 31 май 1930 Флагстад се омъжва повторно за норвежкия индустриалец и търговец на дървесина Хенри Йохансен. Неговата безрезервна подкрепа е решаваща за развитието на бляскавата ѝ кариера.

След като пее оперета и лирични роли, като Маргарита от Фауст например, Флагстад решава да опита и по-тежки партии, като Тоска и Аида. С ролята на етиопската принцеса сопраното открива силата на драматизма в гласа си. 1932 година е повратна в кариерата ѝ. Тя изпълнява с огромен успех ролята на Изолда. Силно впечатлена от младата Кирстен, шведската певица Елен Гулбрансон убеждава Уинифред Вагнер да направи прослушване на Флагстад за Байройтския фестивал. През 1933 Флагстад пее малки роли в Байройт, но през следващия сезон – 1934, тя е Зиглинда от „Валкюра“ и Гутруне от „Залезът на Боговете“, заедно с Фрида Лийдер, в ролята на Брюнхилда.
По-късно Брюнхилда става една от коронните роли на Флагстад.

По време на пътуване до Скандинавия през 1929 Ото Херман Кан – тогавашният председател на борда на Метрополитън опера, забелязва Флагстад. Много скоро след това ръководството на Мет прави опити за контакт с нея, но писмата остават без отговор.
По това време, Флагстад тъкмо е срещнала бъдещия си втори съпруг и дори се замисля дали да не приключи с оперната си кариера. По-късно, през 1934 тя се съгласява да отиде на прослушване, на което търсят заместничка на Фрида Лийдер. Диригентът Артур Боданцки и главният мениджър на Мет Джулио Гати-Казаца веднага назначават младата певица. Боданцки иска от Флагстад да научи час по-скоро Изолда, Брюнхилда, Леонора от „Фиделио“ и Маршалката. Изпраща я с думите: „И преди всичко – не надебелявайте! Вашата стройна, млада фигура е немалка причина, поради която сте назначена“.

В Метрополитън Флагстад започва съвместна работа с вокалния педагог Херман Вайгерт, който я подготвя за всички роли. Дебютът ѝ като Зиглинда във „Валкюра“, следобеда на 2 февруари, 1935 е сезнационен! До този момент Флагстад не е популярна в САЩ, но спектакълът е излъчен по националното радио. Първият намек за предстоящия поток от хвалебствия от критиката се появява по време на антракта. Тогава водещата, която е била и бивша звезда на Мет – Джералдин Фарар, се отказва от подготвения си сценарий и разтърсена от това, което е чула, задъхано казва, че се е родила нова звезда! Само след няколко дни Флагстад пее Изолда, а по-късно през същия месец – Брюнхилда във „Валкюра“ и „Залезът на Боговете“. Преди края на сезона, тя влиза в ролите на Елза от „Лоенгрин“, Елизабет от „Танхойзер“ и Кундри от „Парсифал“. Сякаш за една нощ, тя се налага като водещия Вагнеров сопран на епохата.
Говорело се е, че тя е спасила Метрополитън опера от надвиснал фалит. Билетите за спектаклите с нейно участие, понякога три или четири пъти в седмицата, са разпродавани още в момента, в който се пускат на касата. Заслугите ѝ към оперния театър в Ню Йорк не се изчерпват само с това. Нейните обръщения по националното радио по време на популярните съботни матинета осигуряват дарения от хиляди долари за Мет. През 1935 тя изпълнява и трите Брюнхилди във Вагнеровата тетралогия, поставена в Операта на Сан Франциско, а през 1937 са първите ѝ участия с „Чикаго сити опера къмпани“.

През 1936 и 1937 Флагстад изпълнява ролите на Изолда, Брюнхилда и Сента в Ковънт Гардън. Дирижират я Томас Бийчъм, Фриц Райнер и Вилхелм Фуртвенглер, а успехът е грандиозен, точно като в Ню Йорк. През следващата година певицата прави турне в Австралия.

Внезпната ѝ популярност в Съединените Щати се превръща в мания по личността ѝ. Тя се появява по радио NBC, в шоуто Крафт Мюзик Хол с Бинг Кросби, редовно участва в „Неделен вечерен час на Форд“ на CBS. От Холивуд също проявяват сериозен интерес към нея и макар това да не я ласкае толкова, тя прави няколко фотосесии, публични изяви, концерти в Холивуд Бол и заснема интерпретация на „Бойния вик на Брюнхилда“ за холивудското вариететно шоу-антология „Голямото излъчване на 1938“. Боб Хоуп е човекът, който я представя на американската филмова публика.

Флагстад и знаменитата състезателка по фигурно пързаляне, европейска, световна и олимпийска шампионка и филмова звезда Соня Хени са единствените норвежки, които имат собствени звезди на холивудската Алея на славата.

За съжаление, в кариерата на Флагстад в Метрополитън освен върхове, има и неприятности. Певицата води продължителна вражда с Лауриц Мелхиор, който е неин сценичен партньор. Тенорът се засяга от реплики на Флагстад по време на игра на бридж. След това той започва да настоява певицата да не бъде викана самостоятелно на поклони, когато двамата участват в един спектакъл. Публиката дори не подозира, че въпреки прекрасните изпълнения, двамата не са си казали нито една дума извън сцената през следващите две години. Съпругът на Флагстад – Хенри Йохансен е човекът, който най-накрая успява да ги помири.

Сопраното има конфликт и с главния мениджър на Мет – Едуард Джонсън. След смъртта на Артур Боданцки тя отказва да работи с друг диригент и иска на пулта да застане нейният корепетитор – Едуин МакАртър. Джонсън отказва и не иска повече да чува нищо по темата. Въпреки това Флагстад успява да постигне своето – обсъжда желанието си с борда на директорите, а по-конкретно: с Дейвид Сарнов, основател и председател на RCA и NBC.
Малко преди Флагстад да напусне Метрополитън през 1941, тя получава букет от 100 рози от Мелхиор и Джонсън в нощта на нейното 100-но изпълнение на Изолда.

Обезпокоена от честите телеграми, които получава от съпруга си, Флагстад е принудена да се замисли да напусне Америка през 1941. Политическите последици от заминаването на човек с нейната слава от САЩ за тогава окупираната от Германия Норвегия биха били смазващи. Решението е много тежко за нея. Тя има много приятели, колеги и разбира се много почитатели в цяла Америка. Дъщеря ѝ, тогава 20-годишна, се омъжва за американец на име Артър Дюсънбери и двамата живеят в ранчо в Боузман, Монтана. Въпреки всички съвети и молби от приятели и колеги, включително и от бившия президент Хърбърт Хувър, който я моли да стои надалеч от Европа, тя се връща в Норвегия. По време на войната певицата има участия само в Швеция и Швейцария – страни, които не са окупирани от немските военни сили. Този факт не успява да спре „бурята“ от обществени недоволства и критики, които я нараняват лично и професионално през следващите няколко години. Съпругът ѝ е арестуван след войната, обвинен в печалбарство, свързано с бизнеса му с дървесина по време на окупацията. Арестът, заедно с решението ѝ да остане в Норвегия, уронва образа ѝ в публичното пространство. През 1948 тя прави няколко концерта в полза на Обединения апел за евреите. След кончината на съпруга ѝ става ясно, че по време на окупацията той е бил арестуван от Гестапо и задържан за осем дни, а един от синовете му от първия му брак е бил член на норвежката съпротива по време на войната. Тези факти спомагат за възвръщането на доброто име на певицата.

В крайна сметка Флагстад се завръща в Метрополитън, поканена от новия главен мениджър – Рудолф Бинг, който е яростно критикуван за това решение. „Най-великият сопран на века трябва да пее в най-великия оперен театър“ – отвръща Бинг. Флагстад се завръща и в Ковънт Гардън през 1947. В четири последователни сезона – от 1948 до 1952, тя пее всичките си известни Вагнерови роли, включително – Кундри и Зиглинда. Прави турне в Южна Америка през 1948 и се връща в Сан Франциско през 1949. През сезона 1950/1951, макар и вече навършила 50, Флагстад демонстрира отлична форма като Изолда, Брюнхилда и Леонора на сцената на Мет.

След като се оттегля от оперната сцена Флагстад продължава да изнася концерти и да прави записи – първо за ЕMI, а след това за Decca Records. Тя прави дори и няколко стереофонични записи с откъси от Вагнерови опери с Виенската филхармония, дирижирана от Ханс Кнапертсбуш и Дьорд Шолти. В периодите, в които е в Норвегия, преподава на млади певци. Една от най-известните ѝ ученички е Ева Густавсон.
Здравословното състояние на Флагстад се влошава. Все по-често се налага болнично лечение, а проблемите се увеличават. По време на интервю през 1958 тя дори се шегува, че болницата в Осло се е превърнала в неин дом. Въпреки това, между 1958 и 1960 Флагстад заема поста на директор на Норвежката национална опера. Именно през 1960 година е диагностицирана с рак на костите.
Две години по-късно, на 7 декември, тя си отива от този свят. По нейно собствено желание е погребана в неотбелязан гроб, в гробище Вестре Гравлунд, в квартал Фрогнер – Осло. Най-големият венец на погребението ѝ е бил изпратен от Лауриц Мелхиор.