Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Да помним бележитите българи дори в метрото – мисията на публичното изкуство

интервю с проф. д-р Боян Добрев

| обновено на 09.09.20 в 13:00
4
Проф. д-р Боян Добрев
Снимка: личен архив

Софиянци и гостите на столицата от две седмици ползват и третата линия на метрото. На две от новите метростанции – „Красно село – бул. Цар Борис III“ и „НДК – II“ се радват и на стенописи с бележити българи.

На метростанция „НДК – II“ творбата е посветена на Христо Ботев и неговото време, а тази на станция „Красно село“ представя личности и събития от епохата на цар Борис III.

И двата стенописа бяха официално представени на публиката на 8 септември вечерта.


Автор на стенописите е проф. д-р Боян Добрев – художник и преподавател в НХА, известен с творбите си, свързани с българската история и с дигиталните си проекти, от 4 години във фоайето на Централна гара може да се види неговият мащабен стенопис „Колелета на времето“.

„Ботев е знаме, животът му, творчеството му е едно знаме, знаме на българското, знаме на мотото: „Силно да любя и мразя“ и стремежът към свобода при него е толкова силен, че не се дискутира. Ботев е сила, неслучайно денят на Ботев е и ден на загиналите за българската свободата на България. За мен двете неща са абсолютно неразделни.

Аз съм кръстил стенописа „Знаме“, това е Ботевото знаме. Едно сливане на личността на Ботев с неговото дело – това е моят стенопис на фона на българското знаме, пътуващите би трябвало да усетят, че загиналият за родината не умира.

Темата за Ботев е едно продължение на мои мисли на тема българска история. Това е един пантеон на загиналите за България. Много силна роля в стенописа играе и неговото слово – като едни червени отблясъци – цялото стихотворение Хаджи Димитър е там, а куплетът „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира" е в по-едър шрифт, има и други негови стихотворения и негови писма.

Словото на Ботев е естествена много важна част от този стенопис, защото е важна част от личността на Ботев. Ботев е еталон на бореца за свобода, но той е и най-големият български поет.“

Боян Добрев споделя още:
„В стенописа, представящ епохата на цар Борис 1918-1943, моята цел беше да покажа истината за тази епоха, като подходя максимално документално и събера титаните на българския дух, защото по това време България добива своя културен образ. Там освен фигурата на Цар Борис III присъстват и образите на Владимир Димитров – Майстора, Панчо Владигеров, Елин Пелин, Йордан Йовков, Димитър Талев, Гео Милев, Николай Райнов, Илия Бешков, Иван Милев. Това е България между двете войни.

В метрото хората са различни и може би това е един начин хората, задавайки си въпроси, да научат и нещо повече за тази епоха, което не е лошо.“



Художникът проф. д-р Боян Добрев споделя какви техники е използвал за създаването на стенописите, трябва ли изкуството да бъде достъпно навсякъде  и за всички, посланията на публичното изкуство – чуйте в звуковия файл:


Снимките в материала са личен архив на проф. д-р Боян Добрев


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Браат, няма какво да се обърка!

Това са едни от най-често използваните думи от днешните тийнейджъри. "Няма какво да се обърка" се превръща и в девиз на TRAP Fest – фестивалът за култура, музика и младежка енергия. Това лято той отново събра млади хора от цялата страна с концерти, сцени и незабравими емоции. Създателят на едно от най-новите читалища у нас и организатор на..

публикувано на 06.09.25 в 09:20
Силвия Чолева и Никола Петров

Никола Петров – за контраста между победата и разкайването

Как се ражда поетът? На този въпрос се опитва да даде отговор Никола Петров, който представи своята книга "Ето го разкаяния победител" на 41-вите Празници на изкуствата "Аполония". "Това е въпрос на емпирично доказване, което вероятно ще включи някакви генетични проучвания и проучвания на това как средата влияе, ако приемем, че те не се раждат изцяло..

публикувано на 05.09.25 в 15:31
Георги Гоцин в

Георги Гоцин и усещането за свободен дух

Това, което  открих още при първия прочит е как, през цялото време, през целия си живот искаме да бъдем колкото се може по-свободни и неограничени, но сами се ограничаваме и всъщност нашата свобода зависи изцяло от нас… казва   Яна Титова за пиесата на  Захари Карабашлиев "Лисабон". Яна Титова е режисьор на спектакъла на Младежкия театър...

публикувано на 05.09.25 в 14:23
“Диви ягоди”

“Диви ягоди” на “Аполония” 2025

След като получи “Специалната награда на журито” на Международния филмов фестивал “Любовта е лудост”, “Диви ягоди” беше представен на публиката на 41-вата “Аполония”. Дебютът в игралното кино на Татяна Пандурска е по документалните разкази “Забравените от небето” на Екатерина Томова и разказва за архитект Дафни Бело от Ню Йорк. Дафни неочаквано..

публикувано на 05.09.25 в 13:05
Таня Димова и Георги Борисов

Георги Борисов разказва историите си на “Аполония“ 2025

Георги Борисов представи двутомника си "Моите истории" в Художествената галерия в Созопол в рамките на 41-вите Празници на изкуствата “Аполония”. Литературният труд обхваща дълъг период от живота му – от 1973 до 2023 година.  Без да нарича томовете дневник, спомени или да определя изобщо жанра им, авторът "представя непубликувани свои..

публикувано на 05.09.25 в 12:01