Софиянци и гостите на столицата от две седмици ползват и третата линия на метрото. На две от новите метростанции – „Красно село – бул. Цар Борис III“ и „НДК – II“ се радват и на стенописи с бележити българи.
На метростанция „НДК – II“ творбата е посветена на Христо Ботев и неговото време, а тази на станция „Красно село“ представя личности и събития от епохата на цар Борис III.
И двата стенописа бяха официално представени на публиката на 8 септември вечерта.
Автор на стенописите е проф. д-р Боян Добрев – художник и преподавател в НХА, известен с творбите си, свързани с българската история и с дигиталните си проекти, от 4 години във фоайето на Централна гара може да се види неговият мащабен стенопис „Колелета на времето“.
„Ботев е знаме, животът му, творчеството му е едно знаме, знаме на българското, знаме на мотото: „Силно да любя и мразя“ и стремежът към свобода при него е толкова силен, че не се дискутира. Ботев е сила, неслучайно денят на Ботев е и ден на загиналите за българската свободата на България. За мен двете неща са абсолютно неразделни.
Аз съм кръстил стенописа „Знаме“, това е Ботевото знаме. Едно сливане на личността на Ботев с неговото дело – това е моят стенопис на фона на българското знаме, пътуващите би трябвало да усетят, че загиналият за родината не умира.
Темата за Ботев е едно продължение на мои мисли на тема българска история. Това е един пантеон на загиналите за България. Много силна роля в стенописа играе и неговото слово – като едни червени отблясъци – цялото стихотворение Хаджи Димитър е там, а куплетът „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира" е в по-едър шрифт, има и други негови стихотворения и негови писма.
Словото на Ботев е естествена много важна част от този стенопис, защото е важна част от личността на Ботев. Ботев е еталон на бореца за свобода, но той е и най-големият български поет.“
Боян Добрев споделя още:
„В стенописа, представящ епохата на цар Борис 1918-1943, моята цел беше да покажа истината за тази епоха, като подходя максимално документално и събера титаните на българския дух, защото по това време България добива своя културен образ. Там освен фигурата на Цар Борис III присъстват и образите на Владимир Димитров – Майстора, Панчо Владигеров, Елин Пелин, Йордан Йовков, Димитър Талев, Гео Милев, Николай Райнов, Илия Бешков, Иван Милев. Това е България между двете войни.
В метрото хората са различни и може би това е един начин хората, задавайки си въпроси, да научат и нещо повече за тази епоха, което не е лошо.“
"Литература в движение. Чужбина през очите на една писателка антрополог." Така беше озаглавена срещата с румънската писателка Ралука Над на събитията, които организира Румънското министерство на културата на Софийския международен панаир на книгата през декември 2024. Родената в Клуж-Напока антроположка и писателка е една от най-интересните румънски..
На Ивановден столичната галерия "Арте" се оказа тясна, защото имаше толкова много гости, с които художникът проф. Иван Газдов беше решил да сподели своя имен ден с една изложба. Изложбата се казва "Добра вибрация" и включва графики и скулптура. За първи път Иван Газдов, който работи основно в областта на графиката, плаката, илюстрацията карикатурата, и..
Предстои издаването на "Антология на съвременната румънска поезия" у нас. Подготвя се от преводачката Лора Ненковска и издател Георги Гаврилов. Съставител на сборника е румънският поет Клаудиу Комартин, който вече е добре познат у нас – бил е на фестивала "София: Поетики", представял е списанието "Поезис Интернационал", на което е главен..
Разговорът с Димитър Димитров , лауреат на престижния Цицеронов конкурс по латински език в Европа , и неговия учител Димитър Драгнев , преподавател във Френската гимназия "Алфонс дьо Ламартин" в София, разкрива вдъхновяващата история зад успеха на младия ученик, който си осигури място в Оксфорд . Димитър Димитров, едва на 19 години, споделя в..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът продължава да се утвърждава като важен културен център на Балканите и в Европа, благодарение на богатата си програма и успешно реализираните събития. Една от позитивните новини, с които градът..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg