Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Гени и индивидуалност

Снимка: Pixabay

Неотдавна информационните агенции съобщиха, че по време на разкопки в Дания, учени са успели да извлекат ДНК на 5700 години от парче брезова смола, използвано като дъвка по време на неолита. С негова помощ установили, че е дъвкано от жена със сини очи, тъмна кожа и тъмна коса, а тъй като в находката откриват и ДНК от патица и лешник, допускат, че вероятно преди дъвката тя е яла точно това, дори се натъкват на стара версия на вируса на мононуклеозата, както и на един от причинителите, предизвикващи пневмония. 

Постижението се смята за голям успех, защото най-често древна ДНК по правило е извличана от от кости или зъби. Проучванията продължават и тепърва ще доказват каква част от гените предопределя човешката индивидуалност и как се е променяла във времето.

Докъде е стигнала в изводите си по тези въпроси съвременната наука?

Отговорът можете да узнаете от доц. д-р Милена Георгиева от Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология при БАН.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Владина Цекова: По Ел Камино навсякъде срещаш ангели

Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..

публикувано на 28.10.25 в 16:25
д-р Неда Денева

Д-р Неда Денева: Науката е пространство на съвместно създаване на знание

Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..

обновено на 28.10.25 в 13:10
проф. Златозар Боев

Скоро учени ще "възкресят" птицата Додо

Наскоро проф. Златозар Боев представи най-новата "звезда" в експозицията на Националния природонаучен музей – 3D модел на птицата Додо, емблематичен вид за учените и природозащитниците, който поставя началото на печалната поредица на изчезналите от лицето на Земята видове животни – жертви на човешкото безразсъдство, алчност и непросветеност. Ще се..

публикувано на 28.10.25 в 09:45
инж. Веселина Енева

Еврика! Успешните българи и Националният политехнически музей

Отдавна вече музеите не са само институции за събиране и съхранение на историческо и културно наследство. Все повече те утвърждават своята образователна роля. Пример за това е и Националният политехнически музей. От много години в тясно сътрудничеството с Фондация "Еврика" той развива програми, насочени към изграждането на успешни млади хора с интерес..

публикувано на 27.10.25 в 17:00

Имунитет и ваксини – разумното решение

Много хора свързват имунизациите с цивилизационния избор на различните поколения. И не е тайна, че от първата ваксина в света, създадена в края на 18 век, до днес са спасени милиони хора. В поредното издание "За здравето" включихме цял консилиум от лекари, специалисти в областта на превенцията и лечението на грипни и простудни заболявания...

публикувано на 27.10.25 в 15:35