Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

260 години от рождението на Луиджи Керубини

Снимка: Wikipedia

В тази съботна вечер (12 септември) програма „Христо Ботев“ ви припомня творчеството на Луиджи Керубини с редки и много красиви изпълнения на фрагменти от неговите прочути опери.
Ще прозвучат откъси от легендарния спектакъл на „Медея“ във Флоренция през 1953 година, документален запис от Римската опера на „Демофон“ и „Лодоиска“ от Миланската скала.

Луиджи Керубини се появява на този свят на 14 септември 1760 във Флоренция. На 6 години започва да свири клавесин, по-късно учи контрапункт и усъвършенства стила си. Набеден за дете-чудо, на 13-годишна възраст вече пише църковна музика. Със стипендия от херцога на Тоскана през 1780 младият Керубини заминава да учи в Болоня и Милано. Там прави първите си стъпки в оперния жанр. Използва текстове на Апостоло Дзено и Пиетро Метастазио, а стилът му е силно повлиян от музиката на Николо Йомели, Томазо Траета и Антонио Сакини. Премиерата на първата му комична опера – „Годеник на три и съпруг на нито една“ е във Венеция през 1783.

През 1785 Керубини заминава за Лондон, за да представи три свои творби в Кралския театър. Веднага след това той се връща в Париж и започва работа по следващото си оперно заглавие – „Демофон“. Либретото е на Жан-Франсоа Мармонтел, базирано на текста със същото заглавие от Пиетро Метастазио. Операта не се радва на голям интерес и бързо е заменена от творбата по същия сюжет на Йохан Кристоф Фогел. Музикологът Базил Дийн смята, че провалът на „Демофон“ е бил предначертан, най-вече заради слабости в либретото. Други изследователи обаче не споделят това мнение. Едуард Джей Дент пише: „Демофон“ е написана в толкова майсторски издържан класически стил, колкото всичко на Моцарт. Ако някое произведение някога е заслужавало епитета „класическо“, това е „Демофон“.

Керубини започва да търси нови идеи и да променя стила си. „Леонора, или съпружеска любов“ е пиесата, която вдъхновява създаването на „Фиделио“ на Бетовен. 14 години преди нейната премиера, през 1791 в Париж е представена „Лодоиска“, която според много изследователи е първата „опера на спасението“.
Либретото на Фийет-Лоро е създадено по „Любовните приключения на рицаря дьо Фобла“ на Жан-Батист дьо Кувре. Фокус на творбата е борбата за свобода.
Операта има небивал успех още на първото представление. Тя толкова се харесва на публиката, че след премиерата са планирани и изиграни цели 200 спектакъла! Тази партитура е ключова в развитието на стила на композитора. С „Лодоиска“ Керубини загърбва закостенелите италиански традиции и започва да търси по-свободна форма за революционните си идеи.

Луиджи Керубини, портрет от Жан Огюст Доминик Енгър (фрагмент)
На 13 март 1797 в Париж е представена за пръв път „Медея“. Тя остава и най-популярното заглавие на композитора, част от репертоара на всички големи оперни театри.
За основа на сюжета служи популярният мит за майката, която убива синовете си, за да отмъсти за измяната на техния баща. Либретистът Франсоа Хофман използва освен трагедията на Еврипид и пиесата на Пиер Корней.

След десетилетия на забрава, през XX век интересът към заглавието се възражда. „Медея“ започва да се изпълнява в превод на италиански в редакция с речитативи вместо говорните диалози от първата версия.

Най-известното изпълнение на този оперен хит е от Флоренция през 1953 година. В главната роля е Мария Калас, а диригент е Виторио Гуи. Успехът на продукцията е исторически. След този спектакъл следват серия други в цял свят. Миланската скала кани Калас и открива сезон 1953/1954 със заглавието на Керубини, под палката на Ленард Бърнстейн.
През 50-те и 60-те години на ХХ век гръцката оперна дива триумфира с ролята в цял свят, а емблематични остават представленията в Далас и Лондон.

В началото на 19-ти век повечето опери на Керубини не се приемат добре от критиката и публиката. След 1813 година, разочарован от неуспехите, композиторът се обръща към църковната музика. Пише 7 меси и 2 реквиема, а през 1815 и симфония за Лондонската филхармония.
През 1822 Керубини става директор на Парижката консерватория и 13 години по-късно публикува свой учебник по контрапункт. Постът и убежденията му относно композицията стават повод за конфликт с младия Берлиоз, който в мемоарите си описва възрастния си колега като ужасяващ педант. Керубини получава много титли и почести приживе. Той е кавалер на Легиона на честта и член на Академията за изящни изкуства. Композиторът умира в Париж през 1842 и е погребан в гробището Пер Лашез.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Васил Казанджиев на 90 години

Васил Казанджиев е една от най-ярките фигури на съвременната българска музикална култура, чието творчество е вдъхновение за поколения музиканти и ценители на изкуството. Забележителният български композитор, диригент и педагог ще бъде почетен с концерта "90 години Васил Казанджиев", който ще се състои в рамките на международния фестивал "Софийски..

публикувано на 28.09.24 в 10:05

Сублимно изпълнение на "Турандот" на сцената на Виенската държавна опера

С постановката на Клаус Гут, Виенската държавна опера празнува 100-годишнината от рождението на композитора със звезден състав – Асмик Григориан като Турандот и Йонас Кауфман като Калаф сред други. Главната роля е дебют и за двамата изпълнители. "Психологическият подход на Клаус Гут и великолепното дирижиране на Марко Армилиато се разгръщат във..

публикувано на 28.09.24 в 08:00

Доайенът на японския джаз Масахико Сато за първи път в София

Фрий джаз концертът на годината – нещо невиждано за плахата и почти девствена за тази музика София (*на Акира Саката & Entasis в разгара на изтеклото вече лято) – вдъхнови екипа на "Аларма Пънк Джаз" през октомври да покани и друг от първопроходниците на японския авангарден джаз (от 60-те, че дори още от края на 50-те, та до днес!), а именно -..

публикувано на 26.09.24 в 20:52

Георги Ценов: Любовта към звука е първият фактор за това дали искаш да свириш на даден инструмент

Перкусионистът Георги Ценов е роден в София и започва музикалното си образование от ранна възраст. Завършва Националното музикално училище "Любомир Пипков" и печели множество международни награди, сред които трето място на "Млади виртуози" през 2006, второ място на Международния конкурс "Пендим" награда на публиката на Международния конкурс за ударни..

публикувано на 25.09.24 в 12:35

Полифоничното сътворение по време на фестивала Laus Polyphoniae

В предаването "Музика хисторика" ви пренасяме на фестивала за ранна музика Laus Polyphoniae в Антверпен , който тази година се състоя между 23 август и 1 септември. Както винаги сред участниците бяха едни от най-известните вокални и инструментални състави, изпълняващи музика от Средновековието, Ренесанса и Барока, в това число Cappella..

публикувано на 23.09.24 в 09:15