Характерни за него бяха неговата износена, клюмнала широкопола шапка и черна хвърчаща връзка стил „лавалиер“. Така помнят Тръпко Василев съвременниците му. „Тръпко“ – така го зовяха всички – беше популярна фигура в софийския културен живот още преди Балканската война – 1912 г. той беше меценат по свой маниер. Това пише за него в спомен Стойчо Мошанов.
И още – На много начинаещи художници и артисти той уреждаше „тефтерчетата“ из софийските ресторанти. След първата световна война Тръпко преустрои сградата на ул. „Аксаков“, ъгъла с „цар Шишман“ в малък салон, който служеше за културни прояви. Тук се устройваха първите в София рецитали на видни артисти от Народния театър. Целта им е повече благотворителна – да се допълват с някой минимален хонорар техните мизерни заплати на държавни служители.
В първата галерия – Тръпковата – за първи път прозвучава „Сакия Муни“, рецитирана от незабравимия Сава Огнянов, тук Елена Снежина разказва за любовната мъка на Славейковите Иво и Калина от „Неразделни“, а Йордан Сейков разведрява тъжната следвоенна атмосфера със своя габровски хумор.
По-късно салонът се нарича „Постоянна художествена изложба“, където могат да се открият най-талантливите български художници на 20-те години на ХХ век.
Тази година стават 110 години от създаването на тази първа галерия у нас – Тръпковата, и през лятото видяхме на постерна изложба в градинката на "Кристал" как е изглеждала тя. А на 16 септември в галерия „Васка Емануилова“ се открива изложба с платна на самия Тръпко Василев и художниците, чиито картини той излага. За нея и за Тръпко Василев разказва изкуствоведът Благовеста Иванова, куратор на изложбата „110 години от създаването на първия художествен салон в София“.
В навечерието на Великден "Трамвай по желание" прави своята публика съпричастна на две кино възкресения. Режисьорът Олег Ковачев представя своите най-нови документални ленти, посветени на две от най-емблематичните за България личности от 20 век – Георги Астарухов и Димитър Списаревски. В който и клуб на футболния клуб "Левски" да влезете,..
Последното заглавие в репертоара на Драматично-куклен театър Враца е "Дванайсет разгневени мъже" от Реджиналд Роуз. Историята започва с това как един син пронизва баща си с нож. Дванайсет заседатели се опитват да разплетат случая, но единствено заседател номер 8 се усъмнява в деянието. Справедливост или правосъдие се търси в тази ситуация и..
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта", "Желязната завеса: рухването на Източна Европа, 1944-1956", "Червен глад: войната на Сталин срещу Украйна" и най-новата – "Конгломератът Автокрация. Диктаторите, които искат да управляват света"...
За втора година в Нов български университет ще се проведе Международният фестивал "Следата Шекспир". Мотото на фестивала е "Театърът като "конспект на времето ни, като негов летопис в съкратено издание." Ето как виждат мисията на Фестивала организаторите му: "Изборът на Шекспир като универсална оптика, през която анализираме и рефлектираме процесите..
85 години от рождението на журналиста и поет Георги Заркин бяха отбелязани в Чешкия център в София. Събитието, припомнящо жестоката съдба на този талантлив и достоен български писател, неслучайно беше организирано там. През 1968 г., докато е в затвора, Заркин обявява 28-дневна гладна стачка в знак на протест срещу нахлуването на армиите на Варшавския..
Преди малко повече от година семействата на българските ученици получиха възможност да извиняват отсъствията им "до 15 учебни дни в една учебна..
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта",..
Прекрасен филм с основен сюжет вечната битка между добро и зло, с уникални актьории творчески екип. Как да не "посегнеш" към това заглавие, след като на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg