Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Арменците, братя по съдба

Еранос Ераносян, спасителят на Каварна
Снимка: РБ „Пенчо Славейков“ - Варна

Българи и арменци са имали тежката орис да паднат под властта на Османската империя, което предопределя в известна степен тяхната сходна историческа съдба. Борби за национално освобождение, кланета на мирно население, поредно въздигане, за да последва пореден крах… Вероятно това интуитивно е чувствал Пейо Яворов, за да напише гениалното си стихотворение „Арменци“.

Интуитивно, а може би не, а съвсем съзнателно, са разбирали тази наша сходност в нещастието самите арменци, избрали за своя родина българските земи. Историческите сведения посочват, че за първи път арменци идват на Балканите през V в., другите две по-масови преселения се случват през VII-IХ и в началото на ХVII век.

Контактите са интензивни, арменците винаги са оказвали помощ на българите, когато изпадали в беда. Така например арменецът от Татар Пазарджик Ованес Съваджиян е помогнал на Уилям Гладстон да разкрие зверствата по време на потушаването на Априлското въстание. Отново той – залагайки главата си, спасява от бастисване родния си град Татар Пазарджик през 1878 г. Друг арменец – Еранос Ераносян, извършва същото за гр. Каварна. Артюн Гедикян спасява 52 въстаници от обесване, сред които е и художникът Станислав Доспевски. През 1912 г. в Балканската война се бие арменски отряд от над 250 човека под командването на Гарегин Тер Харутюнян, по-известен като Нъждех, а за негов войвода е провъзгласен националният герой на Армения Антраник Озанян. Поручикът пък от българската армия Артаг Торком излага живота си на дуел, за да защити честта ѝ, яростно укорявана от прочутия френски писател Пиер Лоти.

България от своя страна приютява много арменски бежанци през 1894-1896 г. след поредния погром в Османската империя. Така че, братските връзки между двата народа са крепки и здрави и тъкмо това се разбира, от разговора с Варти Топакбашиян, главен редактор на в. „Ереван“, с историка проф. Иван Илчев, автор на прекрасния двутомник „Розата на Балканите“, с кинорежисьора Костадин Бонев, създал филма „Изкореняване“, и с журналиста Росен Тахов, изследвал историята на поручик Торком.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Природно земеделие – епизод 2: Биологично и пермакултурно земеделие

Алтернативни ли са алтернативните методи на земеделие или са вече единствената устойчива възможност за човечеството да отглежда храната си, и какви, не на последно място, са причините за възникването им? Радиоенциклопедията "Природно земеделие" запознава аудиторията с историята, практиките и причините за възникването на движенията за природно..

публикувано на 23.05.25 в 12:05

Проф. Светла Коева: Има разбиране, че хуманитарното знание е важно

В навечерието на 24 май проф. Светла Коева, директорка на Института за български език при БАН, която наскоро пое нов мандат, гостува на предаването "За думите". През последните 5-6 години финансирането на академичната наука се подобрява. "Тенденцията е положителна и смятам, че тя е необратима", казва проф. Коева и добавя: "Другото, което смятам,..

публикувано на 23.05.25 в 09:58

Кръстът и огънят: равноапостолство

Предаването, излъчено в Деня на светите равноапостоли Константин и Елена, припомня събития и слабоизвестни факти от зората на християнството. Обръща се особено внимание на "огнения" елемент в честванията, на нестинарските традиции и съответната ритуална обредност, съпътстваща отбелязването на 21 май в някои региони на страната ни. Говорим със..

публикувано на 22.05.25 в 11:05
Проф. Цветалина Танкова

За сладостта и горчивината...

Използвахме това словосъчетание с житейски и медицински привкус в диалога ни с проф. Цветалина Танкова – ендокринолог, преподавател, учен и изследовател на диабета. Поставихме акценти върху прословутото "коварство" на болестта, която протича без симптоми, без болка и няма изявена клинична картина. Коментирахме и последиците от захарната болест и..

публикувано на 22.05.25 в 09:45

Училището за деца с нарушено зрение във Варна празнува 120-годишнина

Специално училище за ученици с нарушено зрение "Проф. д-р Иван Шишманов", гр. Варна, е открито през 1905 г. в София, като Държавен институт за слепи.  Първият директор на ДИС е д-р п.н. Стойчо Донев, който е и родоначалник на българската специална педагогика за зрително затруднени. Д-р Донев е човекът, адаптирал Брайловата азбука на български..

публикувано на 21.05.25 в 17:24