Глухите у нас очакват официалното признаване на българския жестов език

„Законопроект за българския жестов език е внесен в Парламента още преди четири години, но не срещна подкрепа от депутатите и дори не беше предложен за гласуване, казва Николай Нинов. Тогава още нямаше научно изследване, което да докаже съществуването на жестовия език като отделен език в България. Преди 2 години научни експерти, лингвисти доказаха наличието на български жестов език и се създаде специализиран речник.

На деня на жестовите езици - 23 септември премиерът обяви, че МС ще внесе в Парламента проектозакон за признаването на българския жестовия език в България. Очакваме скоро той да се разгледа в комисиите в Парламента и да се гласува.

Утвърждаването и приемането на българския жестов език ще повлияе на защитата на човешките права на глухите, ще им даде достъп до информация, ще даде възможности за по- високо ниво на образование на глухите, ще спомогне за тяхното развитие, ще създаде приобщаваща среда и ще защитава техните права във всички институции чрез осигуряване на превод“ казва Николай Нинов.

Той апелира към използването на термините: „хора с увреден слух или „глухи“, а не „глухонеми“, защото глухите хора не са неми, те просто не използват гласа си, когато използват жестовия език помежду си.

„Инициативата да се преформулира думата „глухонеми“ с „глухи“ е много позитивна и в правилната насока, това е и световната тенденция. В света се използва думата deaf глух.“ – казва Нинов.

Николай Нинов се надява все повече хора да разбират и да употребяват правилно думите, защото хората са с различна степен на увреждане на слуха –  има хора, които са родени глухи с различни по степен затруднения в говора, има късно оглушали хора с напълно запазен говор, слабочуващи, тежкочуващи, сляпо-глухи, а процентът на хората с увреден слух, които изобщо не могат да говорят е нищожен.

„СГБ и нито една от организациите за глухи нямат нищо общо с хора, които разпространяват на картончета с азбуката на българския жестов език. Ние не предприемаме такива кампании по този начин да се събират пари за каквито и да било центрове.

Тази заблуда и злоупотреба е една жестока манипулация, която подрива авторитета на организациите, които работят с глухи.

Апелирам към цялата българска общност за съпричастност с всички глухи хора и искрена човешка подкрепа към правата на глухите в България.“

Глухи хора има сред всички културни, езикови и етнически малцинства по целия свят.

Ако не се предприемат адекватни действия, до 2030 г. се предполага, че ще има близо 630 милиона души с увреждаща загуба на слуха. До 2050 г. броят им може да нарасне до над 900 милиона – един на всеки 10 души ще има увреден  слух.

В България има около 120 000 души с различна степен на слухова загуба, над 12 000 души с висока степен на увреждане на слуха и близо 250 000 души с някаква степен на увреждане на слуха.

Над 200 са жестовите езици, които се използват от хора с увреден слух по света.

Немският сурдопедагог Фердинанд Урбих създава първото частно училище за глухи на Балканите в София през 1898 г., с което слага началото на сурдопедагогиката в България, оттогава започва и развитието на българския жестов език и неговото преподаване.

В България има няколко организации, работещи за и с хора с увреден слух, но официалната е Съюзът на глухите в България, който съществува от 1934 г., а една от неговите мисии е признаването на български жестов език за официален език в България.

От 2015 г. председател на СГБ е Николай Нинов.