В съботната оперна вечер програма „Христо Ботев“, ще излъчи запис от Байройтският фестивал, който любезно отваря архивите си за радиостанциите, членуващи в Европейския съюз за радио и телевизия. Първата творба, която предлага на меломаните е операта „Лоенгрин“ от Рихард Вагнер, може да слушате на 3 октомври от 20 часа. Запис на спектакъл от 23 юли 1958 г. Участват водещи оперни певци, сред които са Кийт Енген, Шандор Коня, Леони Ризанек, Ернест Бланк, Астрид Варнай и Еберхард Вехтер. Партнират им Байройтския фестивален хор и Байройтския фестивален оркестър. На диригентския пулт е Андре Клюитанс.
Особено признание за всеки музикант, певец и диригент е поканата за участие в Байройтския фестивал. От основаването му това е територия запазена само за немски музиканти. След 1951 г. започва новата история на фестивала, когато сцената е отворена към международни изпълнители и диригенти. Първият френски диригент, получил възможност да участва на фестивала в Байройт е Андре Клюитанс. Появата му там е през 1955 г. със спектакъл на „Танхойзер“, допълнена през следващите години от „Нюрнбергските майстори певци“, „Парсифал“, „Лоенгрин“. През 1965 е последното участие на Андре Клюитанс с постановки на „Парсифал“ и „Танхойзер“. В този запис на „Леонгрин“ под негово диригентство, осъществен през 1958 г. участват водещи певци от големите европейски театри, които имат забележителна международна кариера, в която основно място заемат ролите от оперите на Вагнер. За някои от тях това е дебют на фестивала, който им проправя път към световните сцени. Унгарският тенор Шандор Коня е дългогодишен солист на Берлинската държавна опера. Неговият дебют в Байройт в ролята на Лоенгрин през същата1958 г. е определен като „зашеметяващ“. Прекрасният ясен теноров глас му дава възможност да изпълнява през време на своята кариера всички главни роли от италианския и немския оперен репертоар. Баритонът Еберхард Вехтер дебютира на фестивала в Байройт също през 1958 в ролята на Амфортас от „Парсифал“. Изпълнява основно творби от Моцарт, Вагнер и Рихард Щраус. По-късно става интендант на Виенската народна опера и Виенската държавна опера. Ернест Бланк е един от най-известните френски оперни певци на своето време, изпълнявал водещи баритонови роли. Неговата международна кариера започва след участието му на фестивала в Байройт през 1958 г. Чест гост е на всички големи европейски фестивали. Изявява се на сцените на оперните театри в Чикаго и Сан Франциско, също в Театър Колон в Буенос Айрес. Американският бас Кийт Енген е дългогодишен солист на Баварската опера, търсен интерпретатор на Бахови кантати и оратории. През 1962 получава отличието „камерзенгерин“, както и Баварския орден за заслуги.
Забележителни Вагнерови певици са и двете дами, които участват в това изпълнение на „Лоенгрин“. Родената в Швеция с унгарски произход Астрид Мария Варнай ще слушаме като Ортруд – една от най-често изпълняваните от нея роли, заедно с тази на Брунхилда. В репертоара ѝ са също образи от творби от Рихард Щраус – Електра, Клитемнестра и Иродиада. В късните години на своята кариера Астрид Варнай се насочва към мецосопранов репертоар. Била е солист на Метрополитън опера и водещите европейски театри.
Няколко години по-рано, през 1951 г., прави своя дебют на фестивала в Байройт австрийското сопрано Леони Ризанек. В репертоара ѝ освен опери от Вагнер са също творби на Рихард Щраус, Дж. Пучини, Верди, Чайковски, Сметана, Яначек. Особено ценено е изпълнението ѝ ролята на Леонора във „Фиделио“ от Бетовен. Кариерата ѝ в Метрополитън започва през 1959 в „Макбет“ на Верди, когато е извикана да замести „уволнената“ Мария Калас. Също като своята знаменита колежка Леони Ризанек преживява своеобразно певческо предизвикателство – в една седмица участва във „Валкюра“ на Вагнер и като Джилда в „Риголето“. През 1985-86 г е в нова постановка на „Лоенгрин“ в Метрополитън опера, където изпълнява ролята на Ортруд. Два дни след смъртта ѝ през 2002 г Метрополитън посвещават спектакъл на „Лоенгрин“ на нейната памет, в който участва Бен Хепнер.
Съдържание на операта „Лоенгрин“ от Рихард Вагнер
"Нямах намерение да ставам професионален музикант. Майка ми не искаше да тръгвам по този път. Когато бях студент в Юридическия факултет, аз се занимавах тайно от нея с композиция. Парашкев Хаджиев, Панчо Владигеров и Веселин Стоянов я убедиха, че има смисъл да се посветя професионално на изкуството… Присъствието на авторитетни личности около теб, когато..
Британската рок група Def Leppard получи звезда на Холивудската алея на славата, предаде испанската агенция EFE . На церемонията присъства и американският изпълнител Джон Бон Джоуви , с когото ги свързва приятелство още от 1986 година. В изказването си той изтъкна, че е техен фен още преди да се запознаят и че тяхното влияние върху..
В рубриката "Културният ни компас" отправяме една покана за събитие на Българско национално радио . Вокалната група "Радиодеца" ще открие сезона с много песни и настроение днес от 19 часа в Първо студио на БНР . В програмата ще прозвучат познати и незабравими детски песни като "Зайченцето бяло" и "Есен в гората" на Петър Ступел ,..
Музика: Михаил Глинка Либрето : барон Георгий фон Розен, редакция Сергей Городецки Първо изпълнение : 9 декември 1836 г., Санкт Петербург Първо изпълнение в България: 27 ноември 1940 г., София Място и време на действието : Русия, с. Домнино, Москва и Полша, от есента на 1612 г. до зимата на 1613 г. Действащи лица: • Иван Сусанин, селянин от..
"Една уста, едно банджо, един стол, двама души" – така започва описанието на примитивното рокендрол/индъстриъл фолк/musique brute дуо Cantenac Dagar от Тулуза, Франция, създадено през 2013г. от Стефан Бараскюд (банджо) и Емрик Ено (бийтбокс, вокали, касетки, хармоника, чанове и звънци). Но това е само скромното и минималистично въведение,..
Унгарският писател Ласло Краснахоркаи е тазгодишният носител на Нобелова награда за литература. Той използва литературата като съпротива на упадъка, а..
Кристин Димитрова и Георги Пашов бяха отличени от Съюза на преводачите у нас за ярки постижения в превода на художествена литература. Те получиха наградата..
Най-новото заглавие в репертоара на Сатиричния театър "Алеко Константинов" е "Пак плаче, но този път от щастие" на един от най-популярните сръбски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg