„Съвършенството е част от човешкото съществуване. Откакто човек съществува, съвършенството е било предизвикателство за всички търсещи хора, за хората на изкуството особено. И макар да осъзнаваме, че съвършенството е утопия, нещо непостижимо, дали това не е някакъв вид себеизвинение, че не можем да го постигнем“, пита Иван Юруков.
Неговият кинорежисьорски дебют „До последния каприз“ се занимава именно със стремежа към съвършенството. Стремежът на търсещия, мислещия човек, който не спира да си задава въпроси и който всячески се опитва да открива новите си първи пъти.
За Иван Юруков и екипа на филма „До последния каприз“ е един от първите им пъти. Те работят по него близо пет години. Той е създаден предимно със собствени средства, а удовлетворението от филма е споделено – както между екипа, така и с публиката, която на 5 октомври имаше възможността да се запита докъде ни води стремежът към утопията.
„Откакто се занимавам въобще с изкуство, ме вълнува този въпрос дали човек трябва да се занимава с изкуство, за да задоволи интересите и очакванията на публиката, или трябва да го движи нещо, което той самият иска да изреве, да изкрещи, да изкара от себе си, да интерпретира, ако щете. Те са взаимносвързани неща, едното без другото не може“, каза във „Време и половина“ режисьорът Иван Юруков.
За да създаде сценария на „До последния каприз“, той се вдъхновява от книгата за живота на известния музикант Николо Паганини и най-вече от музиката му. Във филма частите от „24 каприза“ на Паганини, които главният герой се опитва да изсвири съвършено, са изпълнени от световноизвестния цигулар Светлин Русев. Той участва и в актьорския състав. В него влизат още Стоян Младенов, Мартин Тодоров и Пепи Тодоров.
Повратен момент във филма на Иван Юруков се оказва срещата между търсещия съвършенството артист и младите селски момчета, търсещи баланса с природата и простичкия начин на живот. Тази среща подсказва за предаването на щафетата от човека, който разглежда философски живота и който би следвало да остави в наследство или поне да подскаже на другите накъде трябва да вървим в него.
„Избрахме във филма точно това – да говорим за високата тема, за съвършенството, за преследването на съвършенството и въобще въпросите за високото изкуство, ситуирано в една много първична среда, естествена среда, в която обикновено хората не ги вълнуват тези работи. Те са дълбоко свързани с природата и може би тяхната връзка е много по-сложна в своята простота със съвършенството“, споделя още Иван Юруков и допълва:
„В този диапазон между първичната среда и преследването на високото изкуство, някъде там се съдържа животът.“
За капризите на изкуството и за изкуството като каприз, за намирането на личната утопия и отказването от комфорта само с едно „Да!“ – чуйте от Иван Юруков в звуковия файл.
Неговият филм „До последния каприз“ е част от 24-тия „София филм фест“. Догодина се очаква разпространението и официалната му премиера.
Под звездното небе на София и сред красивата природа на Ботаническата градина на Българската академия на науките в София се намира пространство, в което посетителите ще се потопят в магическа атмосфера. В него светлината разказва истории. Шоуто ще предложи околосветско пътешествие, разположено в 7 различни тематични зони, с над 200 светлинни инсталации..
Фотоизложбата "Чуй гласа ми" за трета поредна година се утвърждава като символ на счупените стереотипи и доказва, че мъжете могат да бъдат най-силни, когато приемат своята уязвимост. Тя прави темата за мъжкото емоционално здраве по-достъпна през изкуството. Пред обектива на фотографа Павел Червенков застават осем мъже, които позволяват да се надникне..
"Приемането на българската литература от страна на читателите се промени. В момента най-търсените и четени книги са на български автори", коментира в "Артефир" идейният вдъхновител на Литературните награди "Перото" Светлозар Желев, а членът на журито на конкурса Оля Стоянова допълни: "Българската литература е в много добро състояние. Много се пише и..
На осми ноември в София се открива петото българско издание на Международния фестивал за етнографско кино "ОКО" . Негов основател е Тетяна Станева – бесарабска българка, фолклористка и самата тя режисьорка. Всяка година фестивалът се провежда в две държави – Украйна и България. В петте години на съществуването си Международния фестивал на..
Крехък е светът, в който живеем, деликатен. Всеки ден ни напомня и за доброто, и за лошото, от което е направен. Всеки ден ни казва, че са ни нужни те, "Ръцете, с които оцеляваме". С тях светът може да бъде и малко съвършен, и със сигурност наследен. А след ръцете, идва място и за сърцето. За "Анархията на сърцето", където метафората царува, а..
Албена и Павел Благеви са се издигали до селенията на боговете – планината Олимп. Оказа се, че макар да е с няколко метра по-нисък от Мусала, нейният връх..
Постановката, за която всички говорят – "Оръжията и човекът" на Бърнард Шоу, ще има премиера на сцената на Народния театър в три последователни вечери. На..
В "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Валентин Вълканов , преподавател по социология в НБУ, коментира процесите, които водят българското общество до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg