Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Николай Стайков: Законът за достъп до информация е силов метод

| обновено на 13.10.20 в 19:44
Николай Стайков
Снимка: БГНЕС

Николай Стайков, разследващ журналист и съосновател на Антикорупционен фонд (АКФ) разказва в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ за опита му в използването на Закона за достъп до обществена информация във водещи негови журналистически разследвания.

Прокуратурата все още ме охранява

„Това, което ние искаме от прокуратурата и сме го искали официално с писма, е да се разследват извършителите на въпросните телефонни заплахи, които получихме по време на разследването „Осемте джуджета“ и да се разследва кой е зад тях, но за съжаление, това не се случи. Тоест, продължаваме да сме в абсурдната ситуация, от една страна, прокуратурата да ги намира за незначителни, за да не ги разследва, а от друга страна, да ми назначава охрана. Което е абсурдно и според мен така затвърждава хипотезите, че зад въпросните заплахи има високопоставени хора, които са под някаква форма на прокурорски чадър. Явно има откровено нежелание да се разследва, както и нежелание за изпълняване на обещанията, които са поели определени министри. Дори и вицепремиерът, наблюдаващ Министерство на вътрешните работи, Каракачанов пое по случая ангажимент да разкрие информация, обеща, че ще има проверка защо ресторантът „Осемте джуджета“ е бил охраняван денонощно от полицията, но такава проверка не е обявена публично."

Законът за достъп до информация

„За съжаление, виждаме едно барикадиране на институциите по отношение на даването на информация на журналистите и тогава ни остава само Законът за достъп до информация, който е един силов метод, при положение че нито един от другите методи не работи. Знаете, че нормалната работа на журналисти с институции, това е да бъдат изпратени въпроси и да се получи официален отговор. И от това зависи бързината, с която един журналист ще си свърши работата, което е много важно в наши дни. И затова масовият отказ на институциите да дават отговори при зададени въпроси, особено неудобни, се отразява и на работата на журналистите. Тогава идва на помощ Законът за достъп до информация и затова го наричам силов метод.

За съжаление обаче, това не означава само две седмици забавяне, какъвто е законовият срок за получаване на информация. Много често, за да се получи информацията, ако институциите не желаят да я предоставят, трябва да се ходи на дело. Което пък означава саботаж на журналистическото разследване, защото, ако то се появи, след половин или една година, след като мине делото, то много често губи своята актуалност. И пак да кажа, че това не е нормалният начин на работа между журналисти и институции. Би трябвало в търсенето на истината и справедливостта журналистите, гражданите и институциите да са от едната страна на барикадата, но много често се оказва, че не са.“

Често законът е формален

„Ще дам един пример, в който правихме разследване на едни ремонти на пътища. Беше ни даден достъп до документи по Закона за достъп на информацията, но какво се оказа – че имаме два часа, за да разгледаме около двадесет папки с няколко хиляди страници, но нямахме право да си водим записки или да снимаме. До нас седеше служител, който следеше да не препишем нещо от тези двадесет папки. Можехме само да ги гледаме като някакво художествено четиво, което е абсурдно, но се оказа законно. Това е само един пример за формалистично изпълнение на Закона за достъп до информацията – уж са ни дали информацията, но всъщност ние нямаме достъп до нея, защото как се запомнят двадесет хиляди страници?“




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

България и глобалните тенденции: Какво да очакваме за свободата на словото през 2025 г.?

През 2024 г. състоянието на българската журналистика продължи да бъде тревожно. Това стана ясно от годишното проучване на Асоциацията на Европейските журналисти в България (АЕЖ), според което близо 80% от журналистите оценяват медийната среда като "лоша", "много лоша" или "средна". Едва около 20% споделят, че ситуацията е "добра", а под 4% я..

обновено на 09.01.25 в 12:18
Христо Хинков

Какво научихме от Covid-19 и готови ли сме за бъдеща здравна криза?

През настоящата година българското здравеопазване се изправя пред редица важни предизвикателства и приоритети. Проф. Христо Хинков, бивш министър на здравеопазването, направи обобщение на ключовите моменти в ефира на Lege Atris , акцентирайки върху отчетените и пропуснатите теми в здравната политика за периода април–декември 2024 г. Един..

обновено на 09.01.25 в 10:28

Късно ли е за ваксинация, или как да се подготвим за грипа?

С наближаването на пика на грипната вълна в края на януари, все повече пациенти се обръщат към личните си лекари със симптоми на респираторни заболявания. Според д-р Гергана Николова, ситуацията в кабинета ѝ е показателна за сезона – наблюдава се увеличение на пациенти с оплаквания като висока температура, кашлица и главоболие. "Типично за този период..

публикувано на 08.01.25 в 14:02

Етика и професионализъм в акушерството: Урок от "Майчин дом"

Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е дълбоко вкоренена в българската народна култура. За нея разказва Милка Петрова в запис от 4 януари 1990 г., съхранен в Златния фонд на БНР. Слушайте! 

обновено на 08.01.25 в 14:00

Дисертация разглежда ролята на дулите в родилната грижа

В рубриката "Времето на редактора" на Бабинден, разговаряхме с Надежда Янкова , докторант в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Нейният дисертационен труд е фокусиран върху дулите – професионалистки, които подкрепят жените по време на раждане. В ефира на "Нашият ден" тя разказа за изследването си, което разглежда трансформацията на..

обновено на 08.01.25 в 13:21