Има ли курс към затваряне на икономиките? Става ли цифровата валута господар на бъдещето? Какви са новите стандарти на риска, статистиките и влиянието на енцикликата на папата върху световната икономика през 2020? Икономистът доц. Григор Сарийски прави своя анализ в "Нашият ден":
"Действително имаме статистики, на които все по-трудно можем да се доверим. Да приведем един пример от българската статистика – достатъчно е да погледнете данните за БВП през второто тримесечие и виждате голямото разминаване между различните компоненти на растежа, които се докладват там. Поради това, че колебанията в икономическите параметри са твърде големи, се получават и разминавания – но това далеч не е единствената причина. Статистиката е нещо, на което все по-трудно ще се доверяваме... А и в крайна сметка всеки български гражданин усеща ограничаването на доходите по джоба си."
Доц. Сарийски даде за пример, че делът на хората, които забавят плащанията си на комуналните услуги, е по-голям от този през 2008 г. – "Не можете да кажете, че един народ е по-богат, при положение че не може да си плати тока и парното..." Той допълни, че и в световен план голяма част от икономическите агрегати са твърде окрупнени. Забелязва се маскиране на неблагоприятни тенденции.
2020 – курс към затваряне на икономиките?
"Ако икономиката беше човек, щяхме да определим случващото се с нея като състояние на раздвоение на личността. От една страна, виждаме курс към затваряне, към ограничаване на международната търговия (фронтмен е Донард Тръмп, но не само). Нещо подобно се случва през 1929 г. – често се прави паралел между тогавашната и сегашната криза, който аз смятам за неуместен по много причини.
Курсът към затваряне на икономиките не е отсега и не е резултат само от тази криза. Европа започна да се затваря за инвестиции от трети страни преди две години, за да не предаде стратегическите си предимства.
В същото време имаме обаче и обратните тенденции – ако погледнете глобалистичните форуми (като форума в Давос напр.), можете да видите едни постоянни призиви към все по-голямо отваряне на икономиките. Под предлог, че има грижа за проблеми като неравенството, несправедливото разпределение на ресурси и др. справедливи каузи, световният икономически форум призовава за отваряне на границите, което невинаги може да бъде добро за малкия човек – може да означава и дърпане назад и намаляване на стандарта на живот на местното население.
Енцикликата на папа Франциск от 3 октомври 2020 в Асизи, озаглавена „Fratelli tutti“ (Всички братя)
"Реформа на капитализма – нещо, към което призова икономическият форум в Давос. Обосновката беше, че капитализмът вече се износва, че не може да предложи нищо ново, че на практика единственото, което ни носи, е нарастващо неравенство. Почти за същите неща говори и папа Франциск в своята енциклика. Той каза, че в резултат от напредъка на капитализма има много негативни ефекти. Папата се опитва да обобщи проблемите, пред които е изправено модерното човечество. В параграф 12 например той говори за глобализацията като за нещо, което обединява света, но разделя хората. След това говори за образованието, което дава информация, но не истинско познание... за културната колонизация, за интересите на корпорациите, за политиката като маркетинг, за ролята на социалните мрежи... Интересни са препоръките, отправени деликатно, към реформа на международните институции.
На практика папата призовава към по-голяма глобализация, което е противоречиво. Папата не дава рецепти за това как да се справим с плащането на социалната цена. В параграф 129 казва, че отговорът на мигрантите трябва да бъде "Добре дошли! Ще ви осигурим защита и интеграция". А социалната цена, която плаща обикновеният европеец? Защото потърпевши от това не са елитите, а хората, към чиято братска любов папата призовава."
Доц. Сарийски предупреди, че препоръките на Светия отец могат да бъдат използвани с далеч не толкова чисти цели.

Как Народно читалище "Мустафа Кемал Ататюрк - 2003" - Пловдив помага на глухи и чуващи да общуват и да развиват актьорски умения? Това се случва чрез проекта "Инклузивно обучение по актьорско майсторство за глухи и чуващи". Идеята за проекта е на председателя на читалището – Сердар Чалъшкан, самият той актьор и режисьор. Мотивира го фактът,..
Какво следва за кмета на Варна, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Спас Спасов , кореспондент на "Дневник" във Варна. Съдия Светла Даскалова "Съдия Светла Даскалова е съдия във Варненския окръжен съд и това към момента е всичко, което може да бъде казано за нея. Няма нещо, което трябва да бъде добавено, за да бъде поставено в..
Днес в рубриката "Мигранти с таланти" ви срещаме с Ву Нгуен . Той е роден във Виетнам, но когато е на 11 години, идва да живее в България със своето семейство. Първоначално учи в Бургас и София, а после заминава за САЩ. Там изучава много и разнообразни неща – бизнес, компютърни науки, живопис, журналистика. Днес Ву Нгуен работи в IT сферата, но..
Да създаваш телевизия – от красотата на остров Ливингстън до кошмарите на българската социална действителност – разговор в "Нашият ден" с журналистката от БНТ Мария Чернева . Разговорът започва със звукова картина от филма на Чернева за работата на учените на о. Ливингстън. Журналистката споделя за стремежа да покаже, а не да разкаже дадена..
На 21 ноември християнският свят чества един от 12-те господски празници – Въведение Богородично . За светото предание, свързано с първите стъпки на св. Богородица към Бога, за отбелязването на празника като Ден на християнското семейство в България – разказва Ана-Мария Кръстева , водеща на предаванията "Благовестието" и "Сътворението" по програма..
В епизод 612 "Трамвай по желание" прави своя дълбок поклон пред великия актьор Георги Парцалев, във връзка със 100-годишнината от неговото рождение...
Наближава "Щедрият вторник" ( 2 декември ) – глобална инициатива, създадена в САЩ през 2012 г., която днес се реализира в над 100 страни по света. Идеята е..
На 21 ноември християнският свят чества един от 12-те господски празници – Въведение Богородично . За светото предание, свързано с първите стъпки на св...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg