Този златен период обхваща годините между 1800 и 1850, като най-популярни композитори по това време са Кристоф Вайзе, Фридрих Кулау, Нилс Гаде и Йохан Хартман. Първите тридесет години на 19 в. са доминирани от Фридрих Кулау и Кристоф Вайзе.
Вайзе е смятан за баща на датската музика. Той е еднакво запален както по сценичната, така и по симфоничната музика. Подържа близки връзки с голяма част от артистичното общество в Копенхаген. Създава 7 симфонии и в тях се усеща силното влияние на Йозеф Хайдн.
Кристоф Вайзе от най-ранна детска възраст до края на дните си е органист в катедралната църква в Копенхаген, а от 1819 г. и придворен композитор. Интересът му към музиката се събужда още по време на живота му в Хамбург, където общински музикален директор е Карл Филип Емануел Бах. Едва 15 годишен той е изпратен при чичо си в Копенхаген и така започва славния път на патриарха на датската музика. Някъде около 1830 г. Вайзе както сам определя „се чувства остарял и свършен“, но точно тогава създава очарователни етюди за пиано вдъхновени от виртуозния пианист и композитор Игнац Мошелес.
С немски корени е и другият баща на датската музика Фридрих Кулау. За цели генерации музиканти името му се свързва със сонатини за начинаещи пианисти и виртуозни пиеси за флейтисти. Но Кулау е и майстор на камерната музика. През 1831 той получава поръчка за 6 квартета от търговец на вино Ваагепетерсен, който бил снабдител и на кралския двор, но освен това подържал и интелектуален салон, посещаван от културния елит на Копенхаген. Кулау успява да завърши само един от тях. През 1828 г. създава музиката към дворцовото дивертименто „Хълмът на елфите“. За нея получава професорска титла.
Кулау произхожда от рода на хамбургски обоист, който свири във военните оркестри. В детството си по време на инцидент на ледената пързалка губи едното си око. През 1810 бяга в Дания, за да се спаси от наполеоновите войски. Малко се знае за сценичното му творчество, което най-вече го прави известен в онези времена. Оперите му „Елиза“, „Лулу“, „Хуго и Аделхайд“ се ползват с голяма популярност, както и първата му музика към драмата „Рьовенберген“ от Адам Еленшлегер, която го прави много популярен. В нея той включил популярни датски песни и мотиви от местния фолклор, което му донася славата на датски композитор. Освен сценична музика разбира се Кулау създава и много творби за флейта, пиано, песни, камерна музика, концерти, фантазии и симфонии. В много от тях се усеща силното влияние на Бетовен, чийто пламенен интерпретатор бил самият Кулау.
И ако първите години на 19 век в Дания са белязани от творческото вдъхновение на Вайзе и Кулау, следващото десетилетие принадлежи на други двама музиканти – Нилс Гаде и Йохан Хартман. И двамата са датчани.
Нилс Гаде е син на дърводелец и производител на инструменти. Пътят на младежа започва като цигулар в кралския датски оркестър. Когато създава първата си симфония тя е отказана да бъде изпълнена. Гаде я изпраща в Лайпциг на Менделсон, който осъществява там нейната премиера. С подкрепата на датското правителство той заминава за Лайпциг, където преподава и работи като асистент-диригент на Гевандхаус оркестър. По това време става близък с Менделсон и през 1845 г. дирижира премиерата на неговия цигулков концерт. След смъртта на Менделсон е назначен за главен диригент на прочутия състав, но войната между Прусия и Дания от 1848 г. го принуждава да се завърне в Копенхаген. Става директор на Музикалното общество, създава нов хор и оркестър. Заедно с Йохан Хартман е директор на консерватория, а сред учениците му са Карл Нилсен и Едвард Григ. Нилс Гаде създава 8 симфонии, концерт за цигулка, камерна музика, пиеси за орган и пиано, и няколко мащабни кантати.
И дядото и бащата на Йохан Хартман са музиканти. Въпреки това баща му настоява Йохан да учи право и той дълго време работи като държавен служител. Същевременно е и органист. През 1832 г. прави дебют с операта си „Гарван“. След това предприема пътуване в Германия и Франция, където се запознава с Шопен, Росини, Керубини, Шпор. През 1836 основава Датското музикално общество, а през 1867 заедно с Нилс Гаде създават музикалната академия в Копенхаген, като са съвместно директори. Негов праправнук е прочутият кинорежисьор, сценарист и продуцент Ларс фон Триер. Йозеф Хартман създава две симфонии, три опери, три балета, театрална музика, три цигулкови концерта, клавирни сонати, пиеси за орган, песни.
Сред изпълнителите записани на диска са пианистите Бохумила Йедличкова, Нина Гаде, Анкер Блиме, ансамбъл „Trе musici“, струнен квартет „Копенхаген“, Кралският датски оркестър, Датският национален радио симфоничен оркестър. Записи от диска могат да бъдат слушани на 28 октомври от 17 часа по програма „Христо Ботев“.
Излезе най-новият компактдиск на консорт "Беншоа" с ръководител Андрю Къркман. Това е премиерният запис на Missa Scaramella от Якоб Обрехт в новореконструираната ѝ версия, създадена от музиколога и композитор Фабрис Фич заедно с Филип Уелър и Пол Колб. Месата на Обрехт върху италианската популярна мелодия Scaramella е достигнала до нас в непълен..
Оперният певец от турски произход Окан Сипахиолу, който живее в Италия, град Катания, се установява в оперния хор на града. Макар да завършва магистратурата си в Турция неговия живот е в Сицилия. Той ни въвежда не само в света на операта и нейния дом Италия, но и в специфичната техника "Александър", с която се занимава. Разказ за това какво..
1 октомври Свири Германският симфоничен оркестър с диригент Андрис Пога. 3.00 часа – Лили Буланже (1893-1918), "В една тъжа вечер" (D'un soir triste). 3.12часа – Анри Дютийо (1916-2013), Концерт за виолончело "Tout un monde lointain" (Цял един далечен свят). Солист: Анастасия Кобекина (виолончело). 3.40 часа – Владимир Кобекин (р.1947), Gaillarda..
Васил Казанджиев е една от най-ярките фигури на съвременната българска музикална култура, чието творчество е вдъхновение за поколения музиканти и ценители на изкуството. Забележителният български композитор, диригент и педагог ще бъде почетен с концерта "90 години Васил Казанджиев", който ще се състои в рамките на международния фестивал "Софийски..
С постановката на Клаус Гут, Виенската държавна опера празнува 100-годишнината от рождението на композитора със звезден състав – Асмик Григориан като Турандот и Йонас Кауфман като Калаф сред други. Главната роля е дебют и за двамата изпълнители. "Психологическият подход на Клаус Гут и великолепното дирижиране на Марко Армилиато се разгръщат във..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия..
Едва ли са много хората, които ще кажат, че не се вълнуват как ще се представят и какво впечатление ще създадат за себе си при първа среща. Още по-малко..
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg