Сто незабравими български актьори намират място между страниците на новия луксозен фотоалбум, озаглавен „100 лица на театъра“. Те са представени чрез кратки биографии и повече от 500 снимки, някои от които показани за първи път, уловили мигове от полета им на сцената.
Точно това е и целта на албума – да отдаде почит към паметта на актьорите и да съхрани спомена за техните най-значими роли и всичко онова, което те са оставили като наследство на театралната сцена.
„100 лица на театъра“ е доказателство за съществуването на таланта и стремежа към съвършенство на имените ни майстори на образите. Тяхната своеобразна панорама започва от края на XIX век със снимките на Адриана Будевска, Кръстьо Сарафов и Сава Огнянов. Продължава с ролите и пътя към съвременната сцена на актьори като Иван Ласкин, Чочо Попйорданов и Андрей Баташов. А последните страници на албума са отредени за фотографиите на напусналите ни вече Васил Димитров, Йосиф Шамли, Виолета Гиндева, Стефан Данаилов и Стоянка Мутафова. С тях лицата в кигата-памет стават 105.
Идеята за задълбочения и единствен по рода си и обема си албум идва преди две години. Работата по издирването и подбора на снимките обаче отнема време. Екипът – Тинка Николова, Елена Ангелова, Велислава Смилянова, Илко Ганев и Румяна Николова с помощта на проф. Николай Йорданов – се обръщат към фотодокументите на различни театри в България, както и към Държавна агенция „Архиви“, за да съберат точни 500 фотографии. Та и още отгоре.
Като всяко съвременно издание и „100 лица на театъра“ съществува на български и английски език в превод на Сава Драгунчев. Графичното оформление пък е дело на младия дизайнер Николай Димитров.
Фотоалбумът е реализиран от Съюза на артистите в България и Фондация „Хомо Луденс“, с подкрепата на Националния дарителски фонд „13 века България“ и Министерството на културата,и вече имаше своята официална премиера.
Броени дни преди тазгодишното издание на „Икар“-ите и в навечерието на 100-годишнината на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев и Илко Ганев разказват защо е важно да помним – всичките 105 лица на театъра и техния полет на сцената.
Берлин, дворът на бившата Хамбургска гара, днес национална галерия за съвременно изкуство, вероятно слушателите ни са я чували като Хамбургер банхоф. Стотици са се събрали в градината и празнуват откриването на голямо арт събитие. Електронна музика, екстравагантни облекла, коктейл бар във фургон, мобилно студио на берлинското радио РББ, което излъчва..
Отзвук от фестивала "Златна роза" и какво да очакваме през новия филмов сезон у нас – коментар в "Нашият ден" на актрисата Мартина Апостолова , която беше и член на журито в конкурса за пълнометражен филм. "Българското кино е в застой" , заявява Апостолова, според която застоят е и в идеите, и в темите, и в стилистиката, и във визията...
БНР организира първите национални награди "Тийн Тайм", насочени към българските тийнейджъри – ученици от V до XII клас на възраст от 12 до 19 години включително. Наградите са инициатива на предаването "Тийн тайм" на програма "Христо Ботев" и се реализират с подкрепата на Регионалния Център София-ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно..
Ковашкият събор "Огън и искри Плевен" 2025 започва днес в град Плевен. Майстори ножари и ковачи от цялата страна ще представят уменията си до 28 септември в двора на Историческия музей в града. Повече за събитието разказва Кирил Митрашков, майстор ножар и ковач и председател на Гилдията на българските ножари и ковачи. Чуйте в звуковия файл:
По случай Европейския ден на езиците Институтът за български език към БАН участва в Панаир на езиците – на 27 септември от 10:30 ч. до 14 ч. в Градската градина пред Народния театър "Иван Вазов". Панаирът се организира от Главна дирекция "Писмени преводи" на Европейската комисия в партньорство с Института за български език "Проф. Любомир..
Международният литературен форум "Да разберем Балканите чрез литературата" започва днес и ще продължи до 28 септември в Хеликон, планината на Музите...
В галерията на СБХ се откри изложбата на Явора Петрова. Към нея е издадена и книга-албум с рисунки, бележки, стихотворения, мисли на художничката. Ето..
Оксана Желяпова е бесарабска българка, родена в Кишинев, Молдова. Майка й е молдовка, а баща й българин. Оксана е юрист, носителка е на титлата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg