Музеят – за будителите и за уроците от историята

За поредна година бе отбелязан Денят на народните будители – 1 ноември. Какво е отношението ни днес към този празник и какво все още не сме научили от уроците на историческото ни минало? С госта на предаването – доц. д-р Атанас Шопов, директор на Историческия музей в гр. Панагюрище – разговорът е и за образа на днешния будител.


Доц. Шопов е роден в Панагюрище. През 1986 г. получава магистърска степен по специалността „История“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Избран е за Учител на годината в хуманитарното направление в конкурса на Синдиката на българските учители през 2004 година.

От 2006 година работи в Исторически музей – Панагюрище, а през 2013 година, след спечелен конкурс, е избран за негов директор. Има издадени няколко книги на историческа тематика. Със своята „Монография на Атанас Шопов“ защитава докторска степен през 2003 г., която по-късно излиза от печат като отделна книга. А през 2010 г. получава научната степен доцент (старши научен сътрудник).

Развитието на Историческия музей в гр. Панагюрище преминава през няколко етапа. През 1906 г. , с цел популяризирането на историческото минало на града и на неговото развитие в областта на културата, възниква идеята да се изгради паметник-монумент. И неговата многофункционалност да позволи обособяването и на музейни зали, за да се стимулира и подпомогне събирането, опазването и експонирането на документи и предмети, отразяващи събития по време на национално-освободителните борби и свързани със съдбата на именити личности и историческото минало на Панагюрище. Замисълът е бил „Паметникът да бъде и театър, който да служи за гражданското и всеобщо възпитание на населението“.


Днешният исторически музей в Панагюрище е създаден на 20 януари 1951 г. и е утвърден с решение на Колегиума на Комитета по култура и изкуство от 27.12.1966 г. Експозициите на музея съдържат многобройни експонати и материали, представящи Панагюрище (XV-XIX век,) участието на видни панагюрци в Априлското въстание 1876 г. както и в освободителните войни. Интересни са и археологическата, и природонаучната сбирки. И разбира се – изящните култови предмети на Панагюрското златно съкровище.

Панагюрското златно съкровище често е във фокуса на обществения интерес както у нас, така и зад граница и сега само припомняме някои факти за него.


На 8 декември 1949 година, по време на изкопни работи при тогавашната керемидена фабрика в Панагюрище, тримата братя Павел, Петко и Михаил Дейкови случайно откриват сервиз от девет златни съда. За първи те са изложени на показ зад витрините на тогавашната хавлиената фабрика, намираща се в центъра на града.

Счита се, че съкровището е от края на IV или началото на III в. пр. Хр. Изработено е от злато с общо тегло от 6 кг и 164 гр. Колекцията представлява култов сервиз, състоящ се от 9 съда – фиала, амфора и ритони, върху които са изобразени сцени от трако-гръцкия пантеон. Копие на златното съкровище може да се види в залата-трезор на Исторически музей – гр. Панагюрище.