„На българските медии им липсва свобода“, каза Георги Готев в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“. Той получи наградата „Златно перо“ 2020 на Съюза на българските журналисти за българска медия извън България (електронното издание ,,Euractiv“).
„Аз познавам много добри журналисти, които ми признават, че техните медии не им разрешават да напишат това, което те мислят. В същото време, ако четете техните медии, ще видите, че пишат някаква измислена действителност, която няма нищо общо с истината.“
Свободата на медиите в контекста на протестите в България през 2020
„Протестите помогнаха не само на журналистите, но и на хората – да започнат да наричат нещата с истинските им имена. Големият резултат от протестите е изчезването на страха. Дори телевизии и медии, които „пазеха“ правителството, не можеха да избегнат и да не покажат обстановката на протестите, плакатите на протестиращите. Протестите постигнаха и това, че Европа ни забеляза и видяхме докладите, резолюциите, в които свободата на медиите зае място. Очевидно от България се очаква да се вземе в ръце и в представите на всички България е пред големи промени.“
Защо чуждите медии започнаха да се интересуват от България
„Във всеки случай не е защото някой им плаща, както каза Тома Биков преди време. Интересуват се, защото у нас скандалите са прекалено крещящи. Например снимката с чекмеджето, натъпкано с пачки, е нещо, което е невиждано. И няма начин западните медии, които обикновено пренебрегват България като малка страна, в периферията на Европа, да не обърнат внимание на такова нещо. Протестите също допринесоха за това внимание на чуждите медии към България. У нас чувахме, че протестите били рехави, но те изглеждат по друг начин в Брюксел – очевидно тези протести искаха да кажат, че в страна-членка на ЕС има много проблеми, че гражданското общество се събужда и това са интересни теми. Ние, журналистите, обичаме да разказваме истории, а в България е лесно човек да попадне на интересни истории и да ги разкаже добре.“
За олигарсите с медии в България
„Защо чуждите медии говорят само за олигарси като Делян Пеевски и медиите му, а не за „Икономедия“, е обяснимо, защото не можем да слагаме под един знаменател Иво Прокопиев и Делян Пеевски. Бойко Борисов може и да нарича Иво Прокопиев олигарх, но Иво Прокопиев е собственик на „Дневник“ и „Капитал“, които за българските стандарти са на светлинни години над медиите на Пеевски. „Дневник“ и „Капитал“ се ползват с добро име, включително на запад, и това не е случайно – това е заради качеството на журналистиката им. Вестник „Сега“ е собственост на богат човек – Сашо Дончев, но там също журналистическите стандарти се спазват. Неслучайно и техен журналист, Мартин Георгиев, беше отличен от Съюза на българските журналисти също. Говори се много, че във Франция собствениците на медии също са олигарси. Да, но те не се бъркат на редакционната политика, за разлика от медиите на Пеевски.“
Наградата на СБЖ
„Получихме тази награда на Съюза на българските журналисти за българска медия извън България, защото регистрирах „Euractiv“ в Белгия. Направих го, за да сме независими, да не бъдем подлагани на натиск и за да не ни правят например данъчни проверки... Което не означава, че пишем безотговорно. Напротив! Журналистическите награди са хубаво нещо, карат журналиста да се чувства уважен, държат влага на наградения за няколко дни. Но те не решават нищо. Аз, като журналист, не бих приел награда от коя да е организация, но наградата на Съюза на българските журналисти за мен е чест! Защото те не са подкупни, въпреки че са сравнително бедна организация и това не е случайно, защото властта в България дава парите на тези, които ги хвалят.“
"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...
Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания. Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..
В "Нашият ден" разговаряме с Деян Попов, който прави бюджети за клинични проучвания за лекарства. Той е представител на онази "класа" български..
На 10, 11 и 12 септември в Регионалния център за съвременно изкуство "Топлоцентрала" в София ще бъде показан пред публика танцовият спектакъл "Пиета 2.0"...
Днес (9 септември) в галерия "Артмарк", къща Ватев в София се открива изложбата "Дило Дилов – Долорес Дилова. Баща. Дъщеря. Художници". Това е рядка..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg