Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Наталия Иванова и поезията като бинокъл, който дава очи за далечното

Наталия Иванова
Снимка: Константин Мравов

С времето човек се учи как да държи бинокъла. Учи се и как да гледа през него. Опитът, който времето ни дава, всъщност ни помага да направим избора от коя страна на въпросния бинокъл предпочитаме да виждаме света – от тази, която ще ни даде ясна представа за случващото се в нас или от тази, която ще поддържа заблудите ни.

Труден е този избор. Още повече, когато мисълта, че разполагаме с времето си, което трябва да изразходим по някакъв поне привидно полезен начин, ни води до паника. Според Наталия Иванова това е споделената трагедия на нашето време. Младата поетеса се занимава именно с нея в дебютната си стихосбирка „Човек с бинокъл“.

„Според мен трябва да се говори за времето и като време, и като епоха. Наистина ние сме изправени точно пред този момент на едновременно притежание на времето и разполагане с всякакви възможности за него, но и не знаем какво да го правим. Точно заради всички тези възможности“, сподели във „Време и половина“ тя.

„Човек с бинокъл“ представлява свободния глас на Наталия. Книгата е побрала стиховете ѝ от последните две години, които вече не говорят за подражанието към големите имена в поезията, а за осъзнатия автора, който иска да се заяви. Искрено и с неподправено светоусещане.

Като повече поети и Наталия пише от малка. За нея всичко започва от тефтерчето на майка ѝ, пълно с авторски стихове. След това нещата тръгват по най-естествения начин. Развиват се в училище с любим учител по български език и литература, много четене на книги, предимно такива преди 89-а година, това продължава и до ден днешен, писане на много текстове и, разбира се, висше образование в специалностите „Журналистика“ и „Преводач-редактор“. За последното все още учи.

Работата на преводача е и това, което буди най-голяма възхита и уважение в Наталия. Това, че всеки език си има собствен триптих я впечатлява. А приликата между превода на художествена литература и поезията за нея е повече от ясна – тя се крие в обличането на чувствата с думи. Поезията превежда емоциите вербално, а преводът си избира конкретен език за това.

Поетеса, журналистка, литературен критик, бъдещ преводач, авторка със сериозен набор от награди, с които би могла да се похвали, Наталия Иванова говори за осъзнаването на собственото авторство, за езика като споделен ресурс и за тънкостите на критическия анализ и трудностите, пред които са изправени литературните критици днес.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Изкуството на музиката и природата се срещат в Jam on the River

Започва седмото издание на Международния фестивал на музиката и изкуствата Jam on the River. Мотото на форума тази година е "Свободата е култура". Сред участниците са Плевенската филхармония, Йордан Камджалов, Вероника Тодорова, Атанас Маринов, Минко Ламбов и Цветан Недялков. Началото на фестивала ще бъде на 30 юли в двора на Основно училище..

публикувано на 28.07.25 в 17:40
Велин Манов, Мария Василева и Мартина Йорданова

Дарението на Гауденц Руф на Националната галерия, подредено в изложба

Дипломатът, филантроп и колекционер Гауденц Руф дари на Националната галерия произведения от личната си колекция. В изложбата "Изкуството да колекционираш време" са включени всичките творби от дарението. Експозицията показва 21 автори – 12 българи и 9 чужденци. Присъствието на автори от България, Сърбия и Черна гора говори за регионален..

публикувано на 28.07.25 в 16:14

Писателят анималист разказва…

Култовото предаване "И ловец съм, и рибар съм" тази неделя въвлича многобройната си вярна публика в интересен разговор за природата, за вечната тайна – и явна конкуренция между ловци и рибари, но и за литературата!  Защото гост и събеседник е Лъчезар Воденичаров, познат на читателите си като Воден Чаиров. Ловец, рибар,  кучкар, инженер, но и..

публикувано на 28.07.25 в 14:05

Георги Шашиков: Фаготът като съдба и билет към Япония

В рубриката "Културен отпечатък" на Terra Култура фаготистът Георги Шашиков сподели своята вдъхновяваща история – история, в която музиката не е просто професия, а съдба и начин на общуване. Макар и малко познат у нас, Шашиков е истинска звезда в Япония – страна, която вече близо две десетилетия нарича свой дом. Георги Шашиков започва..

обновено на 28.07.25 в 13:12

Глаголицата вдъхновява художничка за изложбата ѝ "Словото за Мир"

"Озарена съм и благодарна за даровете, който се леят за мисията "Словото за Мир". Творческите проявления на Словото са наистина семена, които се множат, когато сме спокойни, добри и отворени за светлината във всеки човек" – с такива думи се обръща към приятелите си художничката Мира Копанаров. От 18 години тя живее и твори в Канада. "Много..

публикувано на 28.07.25 в 13:10