С времето човек се учи как да държи бинокъла. Учи се и как да гледа през него. Опитът, който времето ни дава, всъщност ни помага да направим избора от коя страна на въпросния бинокъл предпочитаме да виждаме света – от тази, която ще ни даде ясна представа за случващото се в нас или от тази, която ще поддържа заблудите ни.
Труден е този избор. Още повече, когато мисълта, че разполагаме с времето си, което трябва да изразходим по някакъв поне привидно полезен начин, ни води до паника. Според Наталия Иванова това е споделената трагедия на нашето време. Младата поетеса се занимава именно с нея в дебютната си стихосбирка „Човек с бинокъл“.
„Според мен трябва да се говори за времето и като време, и като епоха. Наистина ние сме изправени точно пред този момент на едновременно притежание на времето и разполагане с всякакви възможности за него, но и не знаем какво да го правим. Точно заради всички тези възможности“, сподели във „Време и половина“ тя.
„Човек с бинокъл“ представлява свободния глас на Наталия. Книгата е побрала стиховете ѝ от последните две години, които вече не говорят за подражанието към големите имена в поезията, а за осъзнатия автора, който иска да се заяви. Искрено и с неподправено светоусещане.
Като повече поети и Наталия пише от малка. За нея всичко започва от тефтерчето на майка ѝ, пълно с авторски стихове. След това нещата тръгват по най-естествения начин. Развиват се в училище с любим учител по български език и литература, много четене на книги, предимно такива преди 89-а година, това продължава и до ден днешен, писане на много текстове и, разбира се, висше образование в специалностите „Журналистика“ и „Преводач-редактор“. За последното все още учи.
Работата на преводача е и това, което буди най-голяма възхита и уважение в Наталия. Това, че всеки език си има собствен триптих я впечатлява. А приликата между превода на художествена литература и поезията за нея е повече от ясна – тя се крие в обличането на чувствата с думи. Поезията превежда емоциите вербално, а преводът си избира конкретен език за това.
Поетеса, журналистка, литературен критик, бъдещ преводач, авторка със сериозен набор от награди, с които би могла да се похвали, Наталия Иванова говори за осъзнаването на собственото авторство, за езика като споделен ресурс и за тънкостите на критическия анализ и трудностите, пред които са изправени литературните критици днес.
Дали и как изгнанието се отразява върху творчеството на известни композитори, които са преживели напускането на родината си? На този общ въпрос отговаря книгата "Изгнание и музика" на швейцарския писател, преводач, преподавател в Лозанския университет, философ и културолог Етиен Барилие. Авторът несъмнено е изключително ерудиран, книгата му е..
Във фокуса на рубриката "Моментна снимка" са сценичните събития на януарския нюйоркски афиш. Разговорът се съсредоточава върху "Кабаре" – мюзикъл на Джо Мастъроф, Джон Кандър и Фред Еб. Постановката на Ребека Фрекнал в нюйоркския The August Wilson Theatre , трансформиран до неузнаваемост, върви под заглавието "Кабаре в клуба Кит Кат"...
"И все пак, въпреки цялата многотия от възможни модуси на превода, отвъд препирните за чуждото и родното, предаването на стила на писателя, неизбежния отпечатък, който преводачът оставя в текста, и останалите добре познати ни ябълки на раздора в караниците около превода, като че ли все по-често се налага да си задаваме въпроса не дали един превод е..
"Ретроспекции към публичната комуникация" – проф. Минка Златева гостува в "Артефир", за да представи своята книга, посветена на приноса на Факултета по журналистика и масова комуникация в българското висше образование. "След 1989 година промяната в обществения живот наложи промяна и в образованието, и в дисциплините, които преподаваме във..
Как Еверест – връх първоначално обявен за невъзможен за изкачване, след това принизен до просто самоубийствен, се превръща във възможност, от която хиляди хора могат да се възползват? Отговорът на този въпрос търси американският журналист и писател Уил Кокръл в своята книга " Еверест ООД". Авторът прави над 120 интервюта с професионални..
Какви опасности за свободата на изразяване и демокрацията крият предложените за гласуване в НС през тази седмица проектозакон за "чуждестранните агенти"..
Какво е "соросоид" и наистина ли е застрашена демокрацията у нас и в Европа, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Георги Лозанов ,..
"И все пак, въпреки цялата многотия от възможни модуси на превода, отвъд препирните за чуждото и родното, предаването на стила на писателя, неизбежния..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg