Депутатите от правната комисия дадоха зелена светлина на промяна в закона, с която се премахва фигурата на вечния длъжник. И управляващите, и опозиция гласуваха единодушно за въвеждане на 10-годишна давност на задълженията на физическите лица. Давността обаче няма да се прилага в определени случаи.
"С последните поправки, приети от Правна комисия днес, слагаме край на „вечния длъжник“ – този, който с десетилетия изплаща, но не може да погаси задълженията към своите кредитори." Това заяви зам.-председателят на Правна комисия в Парламента и народен представител от НФСБ Христиан Митев.
Депутатите одобриха поправка, според която се предвижда въвеждането на 10-годишна абсолютна давност за събиране на парични задължения от физически лица.
Давността не се отнася за еднолични търговци, както и за търговски, и граждански дружества, а само за физически лица. Тази давност няма да се прилага за: задължения за издръжка, задължения за трудови възнаграждения, за обезщетения по Кодекса на труда, за непозволено увреждане и за неоснователно забогатяване.
„Чл. 112: С изтичането на десетгодишна давност, се погасяват всички вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването и, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено – гласи поправката.
Правна комисия прие, че: „за заварените случаи давността по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от деня на образуването му, а когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането“.
Още през май инициаторите – народните представители от ВМРО и НФСБ, подчертаха, че България и Хърватска са единствените държави в ЕС, в които няма предвидена законова защита на физическите лица при неплатежоспособност.
Законът е навременен и необходим с оглед на икономическата криза, настъпила вследствие на пандемията, коментира Христиан Митев.
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..
В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..
Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..
Две години от трагичните събития на 7 октомври в Израел – последният ден от еврейския празник Сукот. Разкази на очевидци и близки оживяват в деня, който тази година е отново на Сукот. От сутринта медиите в Държавата Израел посвещават предаванията си на събитията от 7 октомври, когато терористични групи на "Хамас" нападнаха израелски селища..
Завръщайки се от третия "Микрофест" в Габрово, провел се в последния уикенд на септември с естественото за тази година подзаглавие "Три за щастие" ,..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и..
Улиците и сградите около "Граф Игнатиев" и Женския пазар в София оживяват в историите на Здравко Петров и книгата "Още исторически маршрути: София"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg