Депутатите от правната комисия дадоха зелена светлина на промяна в закона, с която се премахва фигурата на вечния длъжник. И управляващите, и опозиция гласуваха единодушно за въвеждане на 10-годишна давност на задълженията на физическите лица. Давността обаче няма да се прилага в определени случаи.
"С последните поправки, приети от Правна комисия днес, слагаме край на „вечния длъжник“ – този, който с десетилетия изплаща, но не може да погаси задълженията към своите кредитори." Това заяви зам.-председателят на Правна комисия в Парламента и народен представител от НФСБ Христиан Митев.
Депутатите одобриха поправка, според която се предвижда въвеждането на 10-годишна абсолютна давност за събиране на парични задължения от физически лица.
Давността не се отнася за еднолични търговци, както и за търговски, и граждански дружества, а само за физически лица. Тази давност няма да се прилага за: задължения за издръжка, задължения за трудови възнаграждения, за обезщетения по Кодекса на труда, за непозволено увреждане и за неоснователно забогатяване.
„Чл. 112: С изтичането на десетгодишна давност, се погасяват всички вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването и, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено – гласи поправката.
Правна комисия прие, че: „за заварените случаи давността по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от деня на образуването му, а когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането“.
Още през май инициаторите – народните представители от ВМРО и НФСБ, подчертаха, че България и Хърватска са единствените държави в ЕС, в които няма предвидена законова защита на физическите лица при неплатежоспособност.
Законът е навременен и необходим с оглед на икономическата криза, настъпила вследствие на пандемията, коментира Христиан Митев.
Повод ни дава обявеният от ООН на 26 юни Международен ден за борба със злоупотребата с наркотици и нелегалния трафик. Ще го сторим заедно с Димитрина Маркова, психолог, която е работила над 10 години в Мобилния център към "Каритас София” за наркозависими, Камило Коня, който е от Управителния съвет на фондация "Ремар" България, Велислав Кенаров от..
Има ли значение военната фотография в новите технологични времена? Може ли да се говори още за фотожурналистика? Има ли още такава професия? Какво е да си фотограф в днешния свят? Пропагандна ли е ролята на изображението в т.нар. "модерни войни"? Фотографът Веселин Боришев коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" военната..
Как да избегнем излишния "шум" в медиите, когато коментират приемането на еврото у нас, и как влизането на България в еврозоната ще е полезно за гражданите и бизнеса, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Георги Ганев , икономист, преподавател в Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Отвъд абстрактните обяснения..
Колко политици и висши държавни служители в България са осъдени по обвинения за корупция и какво се случва с някои забравени разследвания според шестия доклад на Антикорупционния фонд (АКФ), коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Бойко Станкушев , директор на АКФ. "Антикорупционни институции, 2024 година: ново начало" "Любопитно е..
Тематиката, свързана с обезщетяване на неимуществени вреди (наричани още морални), претърпени от деликт*, става все по-актуална. Съдебната практика често е противоречива, особено когато става дума за претендирани обезщетения от юридически лица. За неимуществените вреди, причинени при непозволено увреждане, разказва повече проф. Таня Йосифова –..
Колко политици и висши държавни служители в България са осъдени по обвинения за корупция и какво се случва с някои забравени разследвания според шестия..
Фестивалът "Тракийски мистерии" е културен проект на академия "Орфика". Тазгодишното пето издание ще бъде открито на 28 юни от 21.30 часа с..
Как да избегнем излишния "шум" в медиите, когато коментират приемането на еврото у нас, и как влизането на България в еврозоната ще е полезно за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg