Доказана е заразата с Covid-19 на хора от норки. Спешно се затварят ферми за норки в Европа, а у нас се мълчи.
Всяка година през ноември по цял свят заради кожата им се умъртвяват по особено жесток начин милиони норки само на 8 месеца. Толкова живеят норките във фермите.
До края на годината над 20 милиона норки ще бъдат избити в Европа, този път заради Covid-19.
В България функционират две ферми за норки, в по-голямата от тях до старозагорското село Маджерито се избиват над 130 000 норки годишно.
Установено е, че вирусът на Covid-19 може да се пренася от човек на животно и обратно, но и мутира така, че става по-слабо чувствителен на антитела. Според учените това създава риск разработваните ваксини срещу коронавируса да бъдат по-неефективни и дори безполезни.
Дания – най-големият световен производител на ценни кожи ще ликвидира всичките си близо 17 милиона норки в над 1000 ферми. Това е значителен финансов удар за държавата, но решението е в името на общественото здраве.
През лятото в Нидерландия доказаха, че фермите за норки са потенциални резервоари на Covid-19. Половината ферми там вече са ликвидирани, а от март 2021 г. цялата кожухарска индустрия ще бъде забранена.
Швеция, Италия, Испания, САЩ и Гърция изнесоха данни за заразени животни, а в Ирландия вече обсъждат затваряне на фермите за норки в страната.
Какво още трябва да стане, за да се забранят фермите за норки в България?
Отглеждането на диви животни в тесни клетки, далеч от естествената им среда, в условия на стрес и страдание – освен безумна жестокост е и причина за голям брой инфекциозни и заразни заболявания. А сега и за Covid-19. Фермите за кожи са безсмислена жестокост към животни, опасни са за хората и за околната среда.
Петя Алтимирска, председател на сдружение КАЖИ (Кампании и активизъм за животните в индустрията):
„Информацията от Дания и Холандия доказва заразяването от норки. И в момента над 270 души в Дания са заразени точно с този щам на Covid-19, за който е доказано, че първо е заразил норките, а от тях са се заразили и хората, работещи в тези ферми.“
Законопроект за забрана фермите за ценни кожи у нас е предложен през 2019 г. като в негова подкрепа през лятото на 2018 г. „Гражданска инициатива срещу добива на ценни кожи в България“ внесе 51 000 подписа в Парламента.
Петя Алтимирска казва: „Това означава, че тези, от които зависи забраната, са неспособни да оценят всички доказани вреди, които тази индустрия нанася за околната среда и биоразнообразието. Настояваме спешно този закон да се внесе в планарна зала и да се приеме незабавно. Вече трета година се опитваме да докажем колко вреди носи бизнеса с производство на ценни кожи.
Как си представяте, че се извършва надзора и контрола над заразните заболявания у нас? Дали е по-добър от този в Дания и Холандия?
Какъвто и контрол да се прави у нас в тези обекти, въпросът не е дали, а кога ще се появи Covid-19 и в българските фермиза норки.
Държавата не гарантира, че може да се справи с този риск от заразяване. Трябва да се съберат компетентните органи от всички министерства и агенции и веднъж завинаги да се сложи край на този опасен бизнес.
Оставено е на Министерството на земеделието да реши какво да се прави с тези ферми, а от министерството на здравеопазването и министерството на околната среда и водите мълчат.“
От сдружение КАЖИ написаха писмо с призив за незабавно предприемане на всички необходими действия, за прекратяване дейността на съществуващите ферми за добив на ценни кожи от норки и да бъде приета пълна забрана на този жесток за животните и изключително опасен за хората бизнес.
Писмото е до министър-председателя,
министъра на земеделието, храните и горите,
министъра на здравеопазването,
председателя на парламентарната комисия по земеделие и храни,
председателя на парламентарната комисия по околна среда и води.
Можете да подпишете писмото с искане да бъде прекратена дейността на фермите за ценни кожи в България
Ако законът за забрана на фермите за ценни кожи се приеме спешно, 2020 ще бъде последната година, в която се убиват норки на територията на България.
"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...
Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания. Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..
В "Нашият ден" разговаряме с Деян Попов, който прави бюджети за клинични проучвания за лекарства. Той е представител на онази "класа" български..
На 10, 11 и 12 септември в Регионалния център за съвременно изкуство "Топлоцентрала" в София ще бъде показан пред публика танцовият спектакъл "Пиета 2.0"...
Днес (9 септември) в галерия "Артмарк", къща Ватев в София се открива изложбата "Дило Дилов – Долорес Дилова. Баща. Дъщеря. Художници". Това е рядка..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg