Доказана е заразата с Covid-19 на хора от норки. Спешно се затварят ферми за норки в Европа, а у нас се мълчи.
Всяка година през ноември по цял свят заради кожата им се умъртвяват по особено жесток начин милиони норки само на 8 месеца. Толкова живеят норките във фермите.
До края на годината над 20 милиона норки ще бъдат избити в Европа, този път заради Covid-19.
В България функционират две ферми за норки, в по-голямата от тях до старозагорското село Маджерито се избиват над 130 000 норки годишно.
Установено е, че вирусът на Covid-19 може да се пренася от човек на животно и обратно, но и мутира така, че става по-слабо чувствителен на антитела. Според учените това създава риск разработваните ваксини срещу коронавируса да бъдат по-неефективни и дори безполезни.
Дания – най-големият световен производител на ценни кожи ще ликвидира всичките си близо 17 милиона норки в над 1000 ферми. Това е значителен финансов удар за държавата, но решението е в името на общественото здраве.
През лятото в Нидерландия доказаха, че фермите за норки са потенциални резервоари на Covid-19. Половината ферми там вече са ликвидирани, а от март 2021 г. цялата кожухарска индустрия ще бъде забранена.
Швеция, Италия, Испания, САЩ и Гърция изнесоха данни за заразени животни, а в Ирландия вече обсъждат затваряне на фермите за норки в страната.
Какво още трябва да стане, за да се забранят фермите за норки в България?
Отглеждането на диви животни в тесни клетки, далеч от естествената им среда, в условия на стрес и страдание – освен безумна жестокост е и причина за голям брой инфекциозни и заразни заболявания. А сега и за Covid-19. Фермите за кожи са безсмислена жестокост към животни, опасни са за хората и за околната среда.
Петя Алтимирска, председател на сдружение КАЖИ (Кампании и активизъм за животните в индустрията):
„Информацията от Дания и Холандия доказва заразяването от норки. И в момента над 270 души в Дания са заразени точно с този щам на Covid-19, за който е доказано, че първо е заразил норките, а от тях са се заразили и хората, работещи в тези ферми.“
Законопроект за забрана фермите за ценни кожи у нас е предложен през 2019 г. като в негова подкрепа през лятото на 2018 г. „Гражданска инициатива срещу добива на ценни кожи в България“ внесе 51 000 подписа в Парламента.
Петя Алтимирска казва: „Това означава, че тези, от които зависи забраната, са неспособни да оценят всички доказани вреди, които тази индустрия нанася за околната среда и биоразнообразието. Настояваме спешно този закон да се внесе в планарна зала и да се приеме незабавно. Вече трета година се опитваме да докажем колко вреди носи бизнеса с производство на ценни кожи.
Как си представяте, че се извършва надзора и контрола над заразните заболявания у нас? Дали е по-добър от този в Дания и Холандия?
Какъвто и контрол да се прави у нас в тези обекти, въпросът не е дали, а кога ще се появи Covid-19 и в българските фермиза норки.
Държавата не гарантира, че може да се справи с този риск от заразяване. Трябва да се съберат компетентните органи от всички министерства и агенции и веднъж завинаги да се сложи край на този опасен бизнес.
Оставено е на Министерството на земеделието да реши какво да се прави с тези ферми, а от министерството на здравеопазването и министерството на околната среда и водите мълчат.“
От сдружение КАЖИ написаха писмо с призив за незабавно предприемане на всички необходими действия, за прекратяване дейността на съществуващите ферми за добив на ценни кожи от норки и да бъде приета пълна забрана на този жесток за животните и изключително опасен за хората бизнес.
Писмото е до министър-председателя,
министъра на земеделието, храните и горите,
министъра на здравеопазването,
председателя на парламентарната комисия по земеделие и храни,
председателя на парламентарната комисия по околна среда и води.
Можете да подпишете писмото с искане да бъде прекратена дейността на фермите за ценни кожи в България
Ако законът за забрана на фермите за ценни кожи се приеме спешно, 2020 ще бъде последната година, в която се убиват норки на територията на България.

Една от трите задушници, наречена още велика е в съботата преди деня на безплътните сили – Архангеловден. А е вангелско четиво от тази неделя е притчата за богаташа и бедния Лазар. Християнинът не следва да се съобразява с икономическите, обществените, верските и други различия, а да постъпва по закона на любовта. Бог ни е приел такива, каквито сме,..
Какви са новите решения за сигурността на Европа след международната среща, организирана от "Капитал" – коментира Петър Карабоев в "Мрежата" по програма "Христо Ботев". Контекстът на форума "Очевидно е, че имаме проблем на Изток, говоря за Русия. Но регионалната заплаха отива доста по-далеч. Русия обяви България за неприятелска държава и..
Извън добре познатите имена на пр. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански и Неофит Бозвели, има и друга, по-малко разказвана страна на българското будителство – онази, която принадлежи на представители на останалите вероизповедания. Безспорно, Българското възраждане започва с православните духовници и книжовници, които превръщат манастирите в..
Село Веселие се намира в община Приморско и в него живеят около 500 човека. Разположено е в долина, близо до река Ропотамо, в Странджа планина и е на 30 километра от областния си център Бургас. За съществуването на живот от дълбока древност около селото свидетелстват останките на няколко калета. Недалеч от селото се намира местността "Куманският юрть",..
Как прокурори биват отстранявани, когато работят по конкретни журналистически разследвания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай Стайков , разследващ журналист от Антикорупционния фонд. Какво се случва "Това, което очакваме да стане, е да има нещо като върховенство на закона. Дори да не прекаляваме с "върховенство на..
Общественият ни вековен сън, същината на будителството и новите служители по почтеността коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета..
Как прокурори биват отстранявани, когато работят по конкретни журналистически разследвания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай..
Първият българин, който е спечелил Гранд приза на хайку конкурса, организиран от Мемориалния музей на поета Мацуо Башо, е поетът Владислав Христов...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg