Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Премиера на „Електра“ в Софийската опера

Снимка: operasofia.bg

Българската премиера на операта „Електра“ на Рихард Щраус предстои да се случи на 26 ноември.

„Електра“, опус 58 е опера в едно действие от Рихард Щарус, либрето е на Хуго фон Хофманстал по негова драма от 1903 г. Това е първата от серията от шест опери, които ще създадат двамата. Представена е на 25 януари 1909 г. в Кралската опера в Дрезден под диригентството на Ернст фон Шух.

От тогава това е една многократно записвана и поставяна творба, но най-хубавото е, че сред всички певци има и няколко българи. Първа е Люба Велич, която изпълнява ролята на Хризотемида в записа от 1947 г. с диригент сър Томас Бийчъм, с кралския филхармоничен оркестър. Ролята на Егист е представена от Петър Гугалов през 1990 с диригент Иржи Коут, а Александрина Пендачанска преди няколко години беше Хризотемис под диригентството на Джонатан Нот.

Има още няколко певци – Любомир Панчев и Маргарита Лилова участват през 1965 и през 1967 в записите на Карл Бьом, Маргарита Лилова записва и през 1966 със сър Джордж Шолти, а след това и през 1989 г. с диригент Клаудио Абадо. Милкана Николова участва в регистрацията през 1981 с Карл Бьом, Весела Зорова през 1990 с Джефри Тейт, а Боряна Матеева през 1995 и 2002 с Даниел Баренбойм.

От 26 ноември започва българската история на „Електра“.
Постановката е на акад. Пламен Карталов, за диригент е поканен Евън-Алексис Крист, сценограф е Свен Йонке, костюми Лео Кулаш. Съставът е изцяло български – Лилия Кехайова-Цанкова и Диана Гуглина – Електра, Гергана Русекова и Йорданка Милкова – Клитемнестра, Радостина Николаева и Цветана Бандаловска – Хризотемис, Атанас Младенов – Орест, Даниел Острецов – Егист.
За предварителна работа с певците беше поканен диригент-репетитор от Баварската опера – Ричард Уайлдс

Ричард Уайлдс е роден в Нотингам. Бил е диригент и аранжор в Бразилия, а след 1993 г. Започва кариерата си в Европа първо като репетитор в оперния театър в Дюселдорф, след това в Инсбрук, а от 2002 г. е в Баварската опера в Мюнхен. Освен редовните си ангажименти като корепетитор той е дирижирал и постановките на „Мечката“ на Уилям Уолтън през 2013 г. и „Маре Нострум“ на Маурицио Кагел през 2016 г. Представени са и негови сценични творби „Острови“ в музикалното училище в Аахен през 1997 г. и мини-барокова камерна пародия „Донна Галина“ в Тиролската опера в Инсбрук през 2000 г. Писал е музика към постановка на „Хамлет“. През сезона 2018/2019 г. той пое музикалното ръководство, композицията и аранжимента на проекта „Обичан, мразен и все още лоялен“ посветен на 200-годишнината на националната опера и 100-годишнината на баварската опера в основата на който стоят импресиите на солисти, музиканти и публика за постановката на Август Евердинг на „Вълшебната флейта“ на Моцарт, която се играе повече от четиридесет години в Мюнхен.
Ето какво сподели той.


По време на репетициите имах възможност да се срещна с изпълнителите на централните партии. В звуковите файлове може да чуете техните разкази.

Лилия Кехайова-Цанкова ще бъде Електра. Тя е завършила пловдивското музикално училище, а след това и националната музикална академия в класа на проф. Илка Попова. През 2001 г. става лауреат на конкурса „Нови гласове“ на Софийската опера. На нейна сцена тя вече е представила много централни партии, сред които Тамара от „Борислав“, на маестро Георги Атанасов, Яна от „Янините девет братя“ на Любомир Пипков, Донна Елвира от „Дон Жуан“ на Моцарт, Амелия от „Симон Боканегра“, Татяна от „Евгений Онегин“ на Чайковски и др.


Диана Гуглина – Електра
Родена е в София, но завършва оперно пеене и вокална педагогика в Женева. Специализира в Брюксел. Прави майсторски класове с Жозе ван Дам, Джун Андерсън, Том Краузе, Кристоф Русе и др.


Гергана Русекова – Клитемнестра
Тя е ученичка на доц Констанца Вачкова. Завършила е НМА „Панчо Владигеров“. Работила е в майсторските класове с Мартина Аройо, Стефка Евстатиева, Лучана д‘Интино. Специализира в университета „Дюкейн“ в Питсбърг, САЩ, както и в лятната академия „Ецио Пинца“, където се среща с Mаурицио Арена, Мария Киара, Енца Ферари, Джани Капелето и Мария Паван. От 2017 г. е солист на Софийската опера, като за тези няколко сезона представя впечатляващи роли – Жоргета от „Джани Скики“ на Пучини, Циганката от „Янините девет братя“ на Пипков, Амнерис от „Аида“ и Азучена от „Трубодер“ на Верди, Кундри от „Парсифал“ на Вагнер и др.


Йорданка Милкова – Клитемнестра
Репертоарът ѝ е много богат, а сред най-успешните ѝ партии са Кармен, Еболи от „Дон Карлос“, Азучена от „Трубадур“, Улрика от „Бал с маски“ на Верди; Ортруд от „Лоенгрин“, Венера от „Танхойзер“ на Вагнер, Марфа от „Хованщина“ на Мусоргски, Никлаус от „Хофманови разкази“ на Офенбах. Магьосницата от „Русалка“ на Дворжак и др.
Родена е в София, учила е в университета по изкуствата в Берн. Член е на ансамблите на театрите в Пфорцхайм и Нюрнберг. Списание „Опернвелт“ я посочва за „Най-добър млад музикант“. Гостува на много европейски театри.



Радостина Николаева – Хризотемис
Една от водещите солистки на Софийската опера. На нейна сцена тя е представила много впечатляващи роли. Заслужава си да бъдат гледани „Тристан и Изолда“ на Вагнер, където тя изпълнява партията на Изолда, както и вердиевите „Трубадур“ и нейната Леонора, Аида, Дездемона от „Отело“. Публиката я аплодира като Тоска от едноименната опера на Пучини, Ярославна от „Княз Игор“ на Бородин, Донна Анна от „Дон Жуан“ на Моцарт. Специално място заемат и българските опери – Мария от „Цар Калоян“ на Панчо Владигеров, Косара от едноименната опера на маестро Георги Атанасов.



Цветана Бандаловска – Хризотемис
Тя е член на Софийската опера от 2001 г. Сред ролите, които е изпълнила на тази сцена са Мими в „Бохеми“, Лиу в „Турандот“, Чо-Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини; Маргарита от „Фауст“ на Гуно, Донна Елвира в „Дон Жуан“, Памина във „Вълшебната флейта“ на Моцарт; Елза в „Лоенгрин“ от Вагнер и др. Цветана Бандаловска с удоволствие представя и камерен репертоар.
Родена е в гр. Сиктивкар, Русия. Завършила е ДМА в класовете на проф. Сима Иванова и доц. Христина Ангелакова.



Атанас Младенов – Орест
Ученик е на проф. Нико Исаков в НМА „П. Владигеров“. От 2012 г. е в състава на Софийската опера.
Сред забележителните му превъплъщения са Белкоре от „Любовен еликсир“ на Доницети, Фредерик от „Лакме“ на Делиб, Гаспаро („Рита“ от Г. Доницети), Онегин от „Евгений Онегин“ на Чайковски, Гунтер от „Залезът на боговете“ на Вагнер, Дандини от „Пепеляшка“ на Росини.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ингви Малмстийн: Барок-ен-рол богът каца в София

Шведската китарна легенда Ингви Малмстийн ще отбележи 40 години на сцената със специален концерт в София. Събитието ще се проведе на 10 август в клуб Joy Station и ще бъде част от световното му юбилейно турне, посветено на четири десетилетия безкомпромисно влияние в рок и метъл музиката. Бах. Антонио Вивалди. Джими Хендрикс. Пражката филхармония. И..

обновено на 04.08.25 в 10:19
Мирян Колев

Звуците на Малайзия

Warm Waves/"Топли вълни" е сантиментален албум, който включва теренни записи от пътуването на експерименталния музикант Мирян Колев до Малайзия през 2024 г.  Записани в обекта на ЮНЕСКО Джорджтаун и околностите на остров Пенанг, те улавят топли спомени в звук. Градските улици, плажовете, религиозните храмове, цикадите в джунглата, звуците на..

публикувано на 03.08.25 в 10:15

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 август 2025

1 август Свири Оркестърът на Полското радио във Варшава с диригент Михаил Меринг. 3.00 часа – Рихард Вагнер (1813-1883), Зигфрид идилия. 3.22 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Вариации по тема от Хайдн, оп. 56а. 3.41 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Симфония № 36 в До мажор, K.425, "Линц". 4.10 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Клавирен..

публикувано на 31.07.25 в 09:25

Джаз по наследство – Вероника Вапирова и Международният джаз фестивал "Варненско лято"

Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през годините Международният джаз фестивал "Варненско лято" се е превърнал в едно от най-устойчивите и обичани музикални събития в България. От няколко години дъщерята на Анатолий Вапиров – Вероника..

обновено на 30.07.25 в 17:28

Певицата Мона за силата и музиката, достъпна за хора, лишени от слух

Според проучвания едва 16% от изпълнителите в световен мащаб правят музиката си достъпна за глухата общност. Днес, в XXI век, технологиите дават своя принос за това чрез специални костюми, които възпроизвеждат вибрациите от ритъма така, че нечуващите да се потопят в него и да се наслаждават на живи концерти. Жестовият превод на текстовете на сцената..

публикувано на 30.07.25 в 12:45