Българската премиера на операта „Електра“ на Рихард Щраус предстои да се случи на 26 ноември.
„Електра“, опус 58 е опера в едно действие от Рихард Щарус, либрето е на Хуго фон Хофманстал по негова драма от 1903 г. Това е първата от серията от шест опери, които ще създадат двамата. Представена е на 25 януари 1909 г. в Кралската опера в Дрезден под диригентството на Ернст фон Шух.
От тогава това е една многократно записвана и поставяна творба, но най-хубавото е, че сред всички певци има и няколко българи. Първа е Люба Велич, която изпълнява ролята на Хризотемида в записа от 1947 г. с диригент сър Томас Бийчъм, с кралския филхармоничен оркестър. Ролята на Егист е представена от Петър Гугалов през 1990 с диригент Иржи Коут, а Александрина Пендачанска преди няколко години беше Хризотемис под диригентството на Джонатан Нот.
Има още няколко певци – Любомир Панчев и Маргарита Лилова участват през 1965 и през 1967 в записите на Карл Бьом, Маргарита Лилова записва и през 1966 със сър Джордж Шолти, а след това и през 1989 г. с диригент Клаудио Абадо. Милкана Николова участва в регистрацията през 1981 с Карл Бьом, Весела Зорова през 1990 с Джефри Тейт, а Боряна Матеева през 1995 и 2002 с Даниел Баренбойм.
От 26 ноември започва българската история на „Електра“.
Постановката е на акад. Пламен Карталов, за диригент е поканен Евън-Алексис Крист, сценограф е Свен Йонке, костюми Лео Кулаш. Съставът е изцяло български – Лилия Кехайова-Цанкова и Диана Гуглина – Електра, Гергана Русекова и Йорданка Милкова – Клитемнестра, Радостина Николаева и Цветана Бандаловска – Хризотемис, Атанас Младенов – Орест, Даниел Острецов – Егист.
За предварителна работа с певците беше поканен диригент-репетитор от Баварската опера – Ричард Уайлдс
Ричард Уайлдс е роден в Нотингам. Бил е диригент и аранжор в Бразилия, а след 1993 г. Започва кариерата си в Европа първо като репетитор в оперния театър в Дюселдорф, след това в Инсбрук, а от 2002 г. е в Баварската опера в Мюнхен. Освен редовните си ангажименти като корепетитор той е дирижирал и постановките на „Мечката“ на Уилям Уолтън през 2013 г. и „Маре Нострум“ на Маурицио Кагел през 2016 г. Представени са и негови сценични творби „Острови“ в музикалното училище в Аахен през 1997 г. и мини-барокова камерна пародия „Донна Галина“ в Тиролската опера в Инсбрук през 2000 г. Писал е музика към постановка на „Хамлет“. През сезона 2018/2019 г. той пое музикалното ръководство, композицията и аранжимента на проекта „Обичан, мразен и все още лоялен“ посветен на 200-годишнината на националната опера и 100-годишнината на баварската опера в основата на който стоят импресиите на солисти, музиканти и публика за постановката на Август Евердинг на „Вълшебната флейта“ на Моцарт, която се играе повече от четиридесет години в Мюнхен.
Ето какво сподели той.
Шведската китарна легенда Ингви Малмстийн ще отбележи 40 години на сцената със специален концерт в София. Събитието ще се проведе на 10 август в клуб Joy Station и ще бъде част от световното му юбилейно турне, посветено на четири десетилетия безкомпромисно влияние в рок и метъл музиката. Бах. Антонио Вивалди. Джими Хендрикс. Пражката филхармония. И..
Warm Waves/"Топли вълни" е сантиментален албум, който включва теренни записи от пътуването на експерименталния музикант Мирян Колев до Малайзия през 2024 г. Записани в обекта на ЮНЕСКО Джорджтаун и околностите на остров Пенанг, те улавят топли спомени в звук. Градските улици, плажовете, религиозните храмове, цикадите в джунглата, звуците на..
1 август Свири Оркестърът на Полското радио във Варшава с диригент Михаил Меринг. 3.00 часа – Рихард Вагнер (1813-1883), Зигфрид идилия. 3.22 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Вариации по тема от Хайдн, оп. 56а. 3.41 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Симфония № 36 в До мажор, K.425, "Линц". 4.10 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Клавирен..
Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през годините Международният джаз фестивал "Варненско лято" се е превърнал в едно от най-устойчивите и обичани музикални събития в България. От няколко години дъщерята на Анатолий Вапиров – Вероника..
Според проучвания едва 16% от изпълнителите в световен мащаб правят музиката си достъпна за глухата общност. Днес, в XXI век, технологиите дават своя принос за това чрез специални костюми, които възпроизвеждат вибрациите от ритъма така, че нечуващите да се потопят в него и да се наслаждават на живи концерти. Жестовият превод на текстовете на сцената..
Ако сте съвременни работещи родители и нямате наоколо баба да ви помага, сигурно често сте изпитвали нужда от подобна подкрепа на по-възрастен човек. Ето..
Учени се заеха да създадат човешка ДНК от нулата. Това може само да ни накара да подкрепяме науката. За момента никой не планува създаване на..
"Кралство Мароко, както и България, е една голяма туристическа дестинация и както вашата страна е една държава на повече от 12 века – позната с културното..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg