Какво знаем за храната? Всъщност всеки един от нас може да отговори на този въпрос различно. Едни тъпчат количките си в хипермаркетите със снаксове и вафли, с червени меса и газирани напитки, други ги гледат ужасено и посягат към рафтовете с прецизно внимание. Храната, казват, е здраве, но и болест, ако не подхождаме внимателно към нея. Храната, също така, ни разделя. Едните от нас се отнасят презрително към вегетарианците, веганите у нас се считат за луди и отнасят безброй подигравки. Днес са модерни фермерските пазари, домашно приготвените лютеници и кисело зеле, бабините рецепти са извадени от омазаните кулинарни тетрадки на мама.
Цветният кулинарен свят днес можем да съберем в чинията си, но знаем ли как да го направим?
По белия свят има всичко, включително кулинарна журналистика, се оказва. Каква е разликата между кулинарните предавания и кулинарната журналистика? Можем ли да приемем, че кулинарната журналистика е културна журналистика? Как журналистите, чиято страст е кулинарията, могат да допълнят образа на света чрез разказа за храната? Какви са философските, социалните, културните и политически аспекти на този разказ?
Разговор с младата журналистка Илияна Маринкова, която направи свое изследване на тема: „Кулинарната журналистика – разкази за общества, култури и истории през храната“.
Целият разговор можете да проследите в звуковия файл.
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Галина Мирчева отглежда овце от породата асаф в плевенското село Петърница и обича работата си. От пръв поглед е видно, че фермата е ръководена от човек,..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
