В петък (27 ноември) се отбеляза Световният петък без ценни кожи.
Той съвпада с Черния петък неслучайно – на този ден стотици хиляди продукти с ценни кожи стигнаха до потребителите. Много хора допринесоха за жестокостта към животните във фермите.
Заради доказания факт, че норките са разпространители на Covid-19, тази година животните в стотици ферми в Европа бяха избити по-рано от обикновено, но също толкова брутално – чрез газ или електричество.
Дания, Нидерландия, Франция, Гърция, Италия и Испания унищожиха близо 20 милиона норки в над 1200 ферми за кожи, заради риска тези обекти да се превърнат в резервоар за опасни мутации на SARS-CoV-2 – вируса на Covid-19. Според учените вирусът в норките мутира по специфичен начин, след това се предава върху хора – работници в тези ферми. Голяма е вероятността разработваните ваксини да не бъдат ефикасни към тази мутация.
Поредната кървава „реколта“от кожи и у нас е вече факт.
В най-голямата българска ферма за норки – до старозагорското село Маджерито – повечето от всички 130 000 норки в момента се убиват в газови камери. Законопроект за забрана добива на ценни кожи у нас е внесен в Парламента заедно с гражданска подписка, но досега управляващите отлагат гласуването повече от година.
На 27 ноември Националната гражданска инициатива за забрана добива на ценни кожи в България събра политици на онлайн Кръгла маса.
Ангажимент за край на фермите за кожи у нас поеха политици от партиите:
• Българска социалистическа партия,
• „Демократи за силна България”,
• „Зелено движение”,
• „Републиканци за България”,
• „Да, България”
• „Български съюз за директна демокрация“.
Позиции изразиха: Антон Кутев от БСП, Джема Грозданова от “Републиканци за България”, Борислав Сандов от “Зелено движение”, Кристина Петкова от ДСБ, Атанас Славов от “Да, България” и Георги Неделчев от Български съюз за директна демокрация.
Политиците поеха конкретни ангажименти за осъществяване на тази забрана, и ясно заявиха какви трябва да бъдат мерките на настоящото правителство за ликвидиране на негативните влияния от фермите за кожи, в т.ч. и от разпространението на Covid-19.
Многократно беше подчертана липсата на институционална воля от страна на управляващите за решаване както на вече доказаните проблеми, така и на най-наболелия за човешкото здраве проблем – разпространението на мутации на Covid-19 от ферми за норки.
„Въпреки различните си политически виждания, всички участници се обединиха около ангажимент за постигане на пълна забрана на фермите за ценни кожи в България. Като мотиви бяха изброени проблемите произтичащи от тези обекти: законовите нарушения, етичните и морални причини, проблемите с хуманното отношение към животните, общественото отхвърляне на дейността, екологичните проблеми, замърсяванията, рискът за биоразнообразието, вредата за местните общности, икономическата неустойчивост и не на последно място рискът за човешкото здраве от разпространението Covid-19 и други заразни заболявания.
Ще следим за изпълнението на дадените ангажименти. Няма да спираме да изискваме важната и адекватна реакция на управляващите. Искаме незабавно да се прекрати дейността на фермите заради риска за човешкото здраве.“ - Петя Алтимирска, председател на Сдружение КАЖИ – Кампании и активизъм за животните в индустрията.
Все още въпреки хилядите писма, изпратени от граждани до отговорните институции за незабавна забрана на фермите за ценни кожи в България, адекватни реакции няма.
През 2025 г. фермерският пазар във Варна отбелязва своята десетгодишнина, готвейки се за все по-успешни и богати събития, с все повече интерес от потребителите. Според Никола Куташки, един от организаторите на пазара, успехът на начинанието в бъдещето е повече от сигурен, защото освен качествена храна, фермерските пазари създават и безценна..
Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на персонала в болниците у нас. Два от тях обвързват възнаграждението с процент от средната работна заплата. Третият законопроект предвижда праговете за категориите персонал да се договарят чрез колективен..
В ефира на предаването Lege Artis , Силвия Гордеева – управител и съучредител на фондация "Живот със сколиоза", повдигна важен въпрос, свързан с липсата на цялостно финансиране от страна на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за ортопедични корсети, използвани при лечение на сколиоза. Гордеева сподели, че фондацията е отправила..
С наближаването на въвеждането на еврото в България, фармацевтичният сектор се подготвя усилено за предстоящите промени. В ефира на предаването Lege Artis , председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов коментира опасенията на аптекари и пациенти относно възможен хаос при преминаването към новата валута. По думите на Маринов,..
В България от хепатит B и C умират четирима души всеки ден заради ненавременна диагностика и лечение. За 2024 са лекувани едва 752 пациенти с хепатит при нужни над 9 хил., за да бъдат постигнати целите за елиминиране на хепатита като заплаха за общественото здраве. От хепатит В лекуваните са 2 500 при 28 хил. новооткрити случая. Четирима души..
Във Видин на 21 юли започна четиринадесетото издание на фестивала на изкуствата "Дунавски вълни". Той ще продължи до 26 юли на различни места в града и в..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува проф. Грета Панова – български учен и математик с международно признание. В момента тя е..
Дискалкулия е едно от онези състояния, които често остават незабелязани, но когато разберем какво всъщност представлява, неволно се питаме: "А дали и аз..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg