В петък (27 ноември) се отбеляза Световният петък без ценни кожи.
Той съвпада с Черния петък неслучайно – на този ден стотици хиляди продукти с ценни кожи стигнаха до потребителите. Много хора допринесоха за жестокостта към животните във фермите.
Заради доказания факт, че норките са разпространители на Covid-19, тази година животните в стотици ферми в Европа бяха избити по-рано от обикновено, но също толкова брутално – чрез газ или електричество.
Дания, Нидерландия, Франция, Гърция, Италия и Испания унищожиха близо 20 милиона норки в над 1200 ферми за кожи, заради риска тези обекти да се превърнат в резервоар за опасни мутации на SARS-CoV-2 – вируса на Covid-19. Според учените вирусът в норките мутира по специфичен начин, след това се предава върху хора – работници в тези ферми. Голяма е вероятността разработваните ваксини да не бъдат ефикасни към тази мутация.
Поредната кървава „реколта“от кожи и у нас е вече факт.
В най-голямата българска ферма за норки – до старозагорското село Маджерито – повечето от всички 130 000 норки в момента се убиват в газови камери. Законопроект за забрана добива на ценни кожи у нас е внесен в Парламента заедно с гражданска подписка, но досега управляващите отлагат гласуването повече от година.
На 27 ноември Националната гражданска инициатива за забрана добива на ценни кожи в България събра политици на онлайн Кръгла маса.
Ангажимент за край на фермите за кожи у нас поеха политици от партиите:
• Българска социалистическа партия,
• „Демократи за силна България”,
• „Зелено движение”,
• „Републиканци за България”,
• „Да, България”
• „Български съюз за директна демокрация“.
Позиции изразиха: Антон Кутев от БСП, Джема Грозданова от “Републиканци за България”, Борислав Сандов от “Зелено движение”, Кристина Петкова от ДСБ, Атанас Славов от “Да, България” и Георги Неделчев от Български съюз за директна демокрация.
Политиците поеха конкретни ангажименти за осъществяване на тази забрана, и ясно заявиха какви трябва да бъдат мерките на настоящото правителство за ликвидиране на негативните влияния от фермите за кожи, в т.ч. и от разпространението на Covid-19.
Многократно беше подчертана липсата на институционална воля от страна на управляващите за решаване както на вече доказаните проблеми, така и на най-наболелия за човешкото здраве проблем – разпространението на мутации на Covid-19 от ферми за норки.
„Въпреки различните си политически виждания, всички участници се обединиха около ангажимент за постигане на пълна забрана на фермите за ценни кожи в България. Като мотиви бяха изброени проблемите произтичащи от тези обекти: законовите нарушения, етичните и морални причини, проблемите с хуманното отношение към животните, общественото отхвърляне на дейността, екологичните проблеми, замърсяванията, рискът за биоразнообразието, вредата за местните общности, икономическата неустойчивост и не на последно място рискът за човешкото здраве от разпространението Covid-19 и други заразни заболявания.
Ще следим за изпълнението на дадените ангажименти. Няма да спираме да изискваме важната и адекватна реакция на управляващите. Искаме незабавно да се прекрати дейността на фермите заради риска за човешкото здраве.“ - Петя Алтимирска, председател на Сдружение КАЖИ – Кампании и активизъм за животните в индустрията.
Все още въпреки хилядите писма, изпратени от граждани до отговорните институции за незабавна забрана на фермите за ценни кожи в България, адекватни реакции няма.
Все повече научни изследвания насочват вниманието към психичното здраве на жените след раждане и необходимостта от навременна и достъпна подкрепа. В предаването "Време за наука" бе представен иновативен проект – виртуален терапевт, създаден да помага на жени, страдащи от следродилна депресия. Една от създателките на платформата "Мамфидент",..
Софиянци често казват с ирония, че виждат какво дишат. Въпреки че проблемът със замърсяването на въздуха е национален, столицата се намира в центъра на дебата не само заради голямата концентрация на население, но и поради значителното потребление на енергийни ресурси. Около 30% от целия използван газ в България отива за осигуряване на парно и топла..
Фондация "Ела и ти" за пета поредна година покани хора с увреждания да изкачат Черни връх, водени от силата на общността. "Панти, шейни, усмивки" – така наричат събитието, защото за тях следите в снега са белег на споделените емоции, а усмивките – знак, че си част от нещо по-голямо. С помощта на доброволци и планински спасители участниците успяха..
На 20 февруари 2025 г. във Висшето училище по финанси и застраховане (ВУЗФ) се проведе тържествената церемония по връчването на Годишните награди за образование по икономика в средните училища за 2024 г. Събитието, което се организира за втора поредна година, има за цел да отличи и признае успехите на ученици, учители и директори, доказали своите..
В днешния свят финансовата грамотност е съществено умение, което трябва да бъде интегрирано в образованието. В рубриката "Темата на деня" експерти обсъдиха как личните финанси могат да станат част от знанията, които българските ученици получават в училище, и как представители на бизнеса могат да допринесат с личния си опит. Гости в ефира на "Нашият..
Обучението на деца със специални образователни потребности (СОП) е предизвикателство както за родителите, така и за учителите. Една от причините е..
Колкото е необяснимо абсолютното, толкова е необяснимо и това, което ни подтиква към неговото търсене, смята актьорът Стелиан Радев. Той влиза в ролята на..
Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg