Може би малцина знаят как в картината „Шопен в Париж” на известната художничка Анна Крамер, между сцените из Шопеновия живот и музиката му, е вграден образът на Еми Бехар. Приведена над пианото, тя свири… Една от най-ярките български шопенисти е Еми Бехар, но и възхитителна интерпретаторка на Моцарт и Бетовен, Йохан Себастиан Бах, на Шуман, Брамс и Шуберт, Мусоргски, Чайковски, Прокофиев, Дебюси.
Преди няколко месеца – на 17 септември 2020г., тя тихо си отиде от света тук. На 89 години почина във Виена, където живееше.
Животът на Еми Бехар – между бели и черни клавиши - разслояваме със свидетелствата на нейния син, тонрежисьорът Марио Златев.
Специално за това предаване той предостави част от последните студийни записи на пианистката, които е направил във Виена през 1993 г., както и документални записи от концертния ѝ гастрол в Панама през 1977 г.
Еми Бехар – детето-чудо, което първо научава нотите, а след това буквите. Музикално дарование, обагрено с фина чувствителност и подреден математически ум. И тайна, неосъществена мечта … да стане архитект. Точно тези компоненти съставляват удивителната ѝ „звукопостройка” на изящни клавирни миниатюри, на големи циклични форми. На дълбоките смисли и красота в изпълнителското ѝ изкуство.
Още много пластове от житието на пианистката разкрива Марио Златев – артистичното семейство на Анна Крамер и д-р Максим Бехар, в което тя се ражда. Учението в Парижката консерватория при проф. Лазар Леви. Клавирните състезания – Еми Бехар е лауреат на конкурсите „Сметана” в Прага (1948, I награда) и „Маргарита Лонг-Жак Тибо” в Париж (1953). Допусната е на 3 тур на конкурса „Фредерик Шопен” във Варшава (1955) – първият голям успех на български изпълнител! Тегобите на държавния артист в социалистическа България. Емиграцията през 1992 г. в Израел, после в Австрия.
Еми Бехар - солистичният характер на една крехка физически натура със силно изразена потребност от духовна храна. С непоколебима самовзискателност в творческите изяви. Музикант с витална интелектуална и артистична мощ, за когото паметта трябва да остане жива!
С последната, четвърта част – "Залезът на боговете", завърши представянето на монументалната тетралогия "Пръстенът на нибелунга" на Рихард Вагнер в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Огромно начинание, започнало през ноември 2023 г. Продукцията ще остане в историята на операта и с факта, че тя бе реализирана сценично от двама режисьори...
73 сезон на Оперния фестивал в Уексфорд, Ирландия се откри на 18 октомври 2024 г. със спектакъл на опера, определяна като "типично италианска" – "Маските" на Пиетро Маскани. В предаването ви предлагаме пълен запис от залата на Националния оперен театър в Уексфорд с участието на солисти и оркестъра на Уексфордския фестивал под диригентството на..
Музика: Пиетро Маскани Либрето: Луиджи Илика Премиера: 17 януари 1901 г. Пролог Актьорите и техният импресарио представят героите: • Бригела, пътуващ търговец; • д-р Грациано, юрист; • Коломбина, неговата прислужница (влюбена в Бригела); • Панталоне, богат жител; • дъщеря му Розаура (влюбена във Флориндо); • заекващия Тарталия; • капитан..
Три талантливи дами обединяват творческите си усилия, за да зарадват публиката с разнообразна програма. Надежда Цанова, Петромила Йакас и Вилиана Вълчева поставят музикален мост между България и Хърватска с концерт, озаглавен "Жените в музиката". "След първата професионална среща с Петромила решихме, че ще бъде интересно да се направи едно..
16 февруари Изпълнения на ансамбъл La Venexiana с Габриеле Паломба – теорба и диригент. 3.00 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Di far semper gioire (Винаги да радва хората) из "Мадригали и канцонети", книга девета от 1651. 3.03 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Ohimè dov’è il mio ben (Уви, къде ми е доброто) из Седма книга с мадригали от..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg