Доц. Петя Банкова: Празникът е приказка – обживяна и обиграна

Българската фолклорна традиция е относително единна – сходни ритуали се изпълняват на различни празници. Най-често те са за здраве и плодородие. Годината в народните вярвания и практики се дели на два основни празнични цикъла – зимен и пролетен, които обхващат цялото обредно творчество. 

Доц. Петя Банкова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН разказва в "Нашият ден" за българските обичаи и вярвания от Игнажден до Коледа и в очакване на Новата година.

"Това време – и без епидемия, и без изпитания – по традиция някак си е било приемано за опасно време. Това е време, в което човек трябва малко повече да се взре в себе си, да бъде малко по-предпазлив и като че ли по-умерен, по-сдържан, по адаптиран към ситуацията. Защото денят е къс, но нощта е дълга – светлината е малко и топлината е малко, и хората трябва да си останат у дома – при най-близките. Да обърнат внимание на децата, да започнат да правят сурвачките... Това нещо като че ли сме го позабравили..."

Доц. Банкова подчерта, че не бива толкова да се фокусираме около трапезата:

"Празникът е приказка. Приказка, разказана на младите от по-старите. Тя е приказка, която е обживяна, обиграна. Всички са около трапезата, но не толкова да похапват, колкото да си предадат песен, предание, легенда, да преповторят отново сътворението на света... Неслучайно тези празници съвпадат със зимното слънцестоене, с увеличаването на деня, с надеждата, че светлината преборва мрака. И нещо важно, което като че ли забравяме: Бог е любов и тази любов ние можем да вплетем не просто и единствено в това шеметно пазаруване, лутане, кахърене (наречено "консуматорска култура"), но най-вече в една блага дума, в един щедър жест, в една споделена мисъл на топлота и на обич, и на надежда. Никога в живота няма само надолу – животът е лъкатушна линия. И след дни на изпитание винаги идват дни на светлина, на обич, на красота, на топлота. И трябва да си отворим сърцата, за да ги посрещнем тези дни, за да не минат покрай нас." 

Чуйте повече в звуковия файл.

Зимните празници започват от 30 ноември (Андреевден) та чак до 1 февруари – Трифон Зарезан. 

От Игнажден (20 декември) започват коледните празници. Някои от традициите за Бъдни вечер са се запазили през вековете и са достигнали до нас в своя "автентичен" вариант. Освен баница, домакинята омесвала обреден хляб, в който се слагала сребърна монета. Ястията на Бъдни вечер задължително са постни. Важна роля има и бъдникът – дървен труп на дъб или круша, който гори през цялата нощ. Това е и нощта, в която пристигат коледарите. 

В периода от Коледа до Богоявление са т.нар. "Мръсни дни". Това са дванадесет дни, през които водата е нечиста. На Васильовден (Сурваки) из селата обикаляли сурвакари – млади момчета или ергени. Коренът на думата идва от „сура" (сила, мощ). След Васильовден следват празниците Йордановден и Ивановден, наричани още Водици и Бабинден. Те сe свързвали с водата и нейната пречистваща сила. С тях настъпвал краят на Мръсните дни.