Преобличането не е продукт на съвременната култура. Напротив, неговият път в изкуството тръгва още от древността. То е свързано с историята на театъра, ритуала, фолклора и дори с развитието на технологиите.
Историята на преобличането в България също присъства в културата ни от векове. Пример за това са народните традиции на преобличане на мъже като жени и на жени като мъже от времето на траките, все така актуалните обичаи на Бабинден, кукерските празници и др.
С онлайн архива, носещ именно това заглавие – „История на преобличането в България“ – художниците Ясен Згуровски и Боряна Росса и философът Станимир Панайотов разказват, чрез интервюта с драг кралици и крале, архивни фотографии, видеоматериали и дискусии, историята на драг пърформанса в България, преобличането и представленията на пола.
Проектът, който постепенно ще бъде дообогатен, а от 5 януари, в рамките на месец, част от него ще бъде показана като изложбата в галерия „Структура“, се фокусира върху 90-те години и цели да създаде широка и достъпна информационна база, която да провокира разговор за драг културата между поколения драг изпълнители и тези, които се вдъхновяват от тях.
„Фокусът е около 90-те, защото тогава този вид пърформанс влиза по-широко в нощната култура, в клубната култура. Оттам и в модата, в ревютата, медиите го отразяват много, появяват се театрални постановки, които са скандални за това си време. А самото наше проучване е засегнало и отминали години, векове. В проекта участват и антрополози, и изкуствоведи, които чрез дискусии и текстове ще разкажат за тази история в древността. Докато ние в момента се срещаме с артисти от нашето съвремие, които разказват интересни истории и предоставят техните архиви. Събираме такава визуална информация и текстове, които качваме и ще качваме постепенно в сайта на София Куиър Форум“, разказа във „Време и половина“ художникът и куратор на проекта Ясен Згуровски.
Директорът на форума и организатор на „История на преобличането в България“ Станимир Панайотов отбеляза, че проектът се занимава с архивиране и представяне на съдържание, което има две страни – едната е да разглежда самите драг артисти като художници, а другата – да се вглежда в художниците, които се интересуват от драг кралиците и драг кралете. Това са двата основни момента на работа с човешкия пол и сексуалност. Самият акт на преобличане носи някакво послание на човешкото поведение, което заслужава да бъде разкодирано. Той обаче не индексира и не показва хомосексуалност.
„По принцип документацията и архивът, които правим за конкретно този проект, може би изглеждат странно за една част от хората и за публиката. Надявам се – не, но може би ще има и такива реакции, поради простата причина, че става дума за нещо, което е свързано с нощен живот. С нещо, което не е открито по принцип. Нощния живот сам по себе си някак си не сме свикнали да го мислим като изкуство, нали така? Мисля, че този нощен аспект на нашия проект има значителна роля за това как го мислим и как се опитваме да го представим. За нас това е нещо важно, което трябва да го отрефлектираме. То е част от проекта сам по себе си, но е добре да се каже, че това нощно измерение на изкуството, на драга и на преобличането може би донякъде отнема от неговата слава в чисто исторически смисъл“, допълни още Станимир Панайотов.
Проектът ще се развива до месец май 2021 година и освен изложбата в галерия „Структура“ ще включва още интересни разговори и събития, които ще станат част от архива „История на преобличането в България“.
В звуковия файл можете да чуете повече за драг културата, изкуството на преобличането и куиър активизма.
Започва 12-ото издание на Международния филмов фестивал за ново европейско кино "Златната липа" в Стара Загора, който цели да популяризира европейското кино в България, като всяка година се показват най-новите и интересни филми от различни европейски страни. От 31 май до 4 юни фестивалът ще предложи богата и внимателно подбрана селекция от 54..
Вярвам, че изкуството притежава силата да променя хода на времето – да го спира, връща, забързва. Портретният жанр е именно едно от сечивата, чрез които това се случва. Портретът е следа от среща, памет за създадена връзка. В "Отвъд портрета" – замислен преди 20 години като поредица от акции, предмет на тази памет е специалната връзка между художник,..
Мария Куманова е българска писателка и поетеса. Завършва магистратура по творческо писане в Нов български университет. Дълги години е част от творческия колектив "Писатели без книги", където произведения на неиздавани автори се четат от техни колеги. Гост е на редица писателски събития в страната. Свои творби публикува в "Литературен вестник",..
Радослав Чичев, водещ на предаванията "Аларма" и "Гласът на времето" по програма "Христо Ботев", представя в "Нашият ден" новата си стихосбирка "Лоно". Нейната официална премиера предстои на 3 юни в галерия "Кредо Бонум“. За себе си Чичев споделя: "Обичам радиото. Обичам музиката, театъра, изкуствата. Обичам семейството си, приятелите си."..
Регионалният исторически музей в град Габрово подготвя поредица от събития, свързани с честването на няколко годишнини – разказва в "Нашият ден" Христинка Шепелева . На 5 юли с вход свободен ще се състои исторически фестивал в местността "Градище". С празника ще бъдат отбелязани 165 години Габрово – град, 142 години исторически музей –..
От 4 до 24 юни София отново ще бъде домакин на платформата "Световен театър в София". Тя е част от Календара на културните събития на Столичната община и..
Представете си огромен пикник с любимите си хора под звуците на световна музика и в компанията на топартисти, готвачи и със забавления за малки и..
Планината Бешбармаг е едно от най-красивите и мистериозни места в Азербайджан. Намира се недалеч от Баку и всъщност е не особено импозантна скала, но..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg