Преобличането не е продукт на съвременната култура. Напротив, неговият път в изкуството тръгва още от древността. То е свързано с историята на театъра, ритуала, фолклора и дори с развитието на технологиите.
Историята на преобличането в България също присъства в културата ни от векове. Пример за това са народните традиции на преобличане на мъже като жени и на жени като мъже от времето на траките, все така актуалните обичаи на Бабинден, кукерските празници и др.
С онлайн архива, носещ именно това заглавие – „История на преобличането в България“ – художниците Ясен Згуровски и Боряна Росса и философът Станимир Панайотов разказват, чрез интервюта с драг кралици и крале, архивни фотографии, видеоматериали и дискусии, историята на драг пърформанса в България, преобличането и представленията на пола.

Проектът, който постепенно ще бъде дообогатен, а от 5 януари, в рамките на месец, част от него ще бъде показана като изложбата в галерия „Структура“, се фокусира върху 90-те години и цели да създаде широка и достъпна информационна база, която да провокира разговор за драг културата между поколения драг изпълнители и тези, които се вдъхновяват от тях.
„Фокусът е около 90-те, защото тогава този вид пърформанс влиза по-широко в нощната култура, в клубната култура. Оттам и в модата, в ревютата, медиите го отразяват много, появяват се театрални постановки, които са скандални за това си време. А самото наше проучване е засегнало и отминали години, векове. В проекта участват и антрополози, и изкуствоведи, които чрез дискусии и текстове ще разкажат за тази история в древността. Докато ние в момента се срещаме с артисти от нашето съвремие, които разказват интересни истории и предоставят техните архиви. Събираме такава визуална информация и текстове, които качваме и ще качваме постепенно в сайта на София Куиър Форум“, разказа във „Време и половина“ художникът и куратор на проекта Ясен Згуровски.
Директорът на форума и организатор на „История на преобличането в България“ Станимир Панайотов отбеляза, че проектът се занимава с архивиране и представяне на съдържание, което има две страни – едната е да разглежда самите драг артисти като художници, а другата – да се вглежда в художниците, които се интересуват от драг кралиците и драг кралете. Това са двата основни момента на работа с човешкия пол и сексуалност. Самият акт на преобличане носи някакво послание на човешкото поведение, което заслужава да бъде разкодирано. Той обаче не индексира и не показва хомосексуалност.

„По принцип документацията и архивът, които правим за конкретно този проект, може би изглеждат странно за една част от хората и за публиката. Надявам се – не, но може би ще има и такива реакции, поради простата причина, че става дума за нещо, което е свързано с нощен живот. С нещо, което не е открито по принцип. Нощния живот сам по себе си някак си не сме свикнали да го мислим като изкуство, нали така? Мисля, че този нощен аспект на нашия проект има значителна роля за това как го мислим и как се опитваме да го представим. За нас това е нещо важно, което трябва да го отрефлектираме. То е част от проекта сам по себе си, но е добре да се каже, че това нощно измерение на изкуството, на драга и на преобличането може би донякъде отнема от неговата слава в чисто исторически смисъл“, допълни още Станимир Панайотов.
Проектът ще се развива до месец май 2021 година и освен изложбата в галерия „Структура“ ще включва още интересни разговори и събития, които ще станат част от архива „История на преобличането в България“.
В звуковия файл можете да чуете повече за драг културата, изкуството на преобличането и куиър активизма.
Катерина Хапсали е изкусен разказвач, авторка на романите "Гръцко кафе" и "Сливовиц", на сборниците с разкази "Хора" и "Вкусни разкази", на "През девет планини" – сборник със стихотворения, също пожънал голям успех сред читателите. За романа си "Гръцко кафе" Хапсали печели награда "Перото" в категория "Проза" за 2015 година, както и отличието..
След като първата ѝ книга "Столетниците: благословия или орисия" предизвика голям интерес, Мира Добрева се завръща с продължение – "Столетниците 2. Загадката на дълголетието" и отново ни въвежда в света на хора, прекрачили прага на вековния живот, като събира техните съдби и мъдрост. Мира Добрева е единственият телевизионен журналист в света..
"Показвайки един миниатюрен фрагмент от света на днешното изобразително изкуство, с художници от цяла България, Австралия, Австрия, Франция, Италия, Русия, Япония, САЩ и др., ФОРМАТ 30/30 израсна като знак за обмен, споделяне, съизмерване и вдъхновение. Събуди отхвърлени форми на художествени изяви и потвърди тяхната обоснованост. И макар..
Носителят на Нобеловата награда за литература за 2025 г. Ласло Краснахоркаи е смятан от мнозина литературни критици за един от живите класици на унгарската литература. Той е отличен "за своето завладяващо и визионерско творчество, което в разгара на апокалиптичния ужас утвърждава силата на изкуството". Книгите му са преведени на повече от 30 езика...
В Стара Загора днес от 15 ч. в зала № 33 на Регионалния исторически музей се открива Националната археологическа конференция "Преход от неолита към халколита в българските земи" с научен ръководител акад. проф. д.и.н. Васил Николов. Доктор Петър Калчев, директорът на РИМ-Стара Загора разказва повече за конференцията и за проекта "Праисторията оживява:..
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg