Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За класацията на университета Станфорд в позитив и негатив

Софийския университет „Св. Климент Охридски“
Снимка: Ани Петрова

Класацията на Университета Станфорд, която проследява работата на над 160 хил. учени от целия свят, отличи сред първите 2% – 12 учени от Софийския университет, 25 от БАН и 13 от други висши училища в страната.

„Това, че 50 български учени намериха място в челото на класацията, а топ 2% е много тесен филтър, означава, че ние сме в отворена конкуренция с целия свят, с всички богати държави, казва проф. Николай Витанов, физик и зам.-ректор на Софийския университет по научната дейност.

Колкото от отличените учените са в България, толкова са и в чужбина, и това малко променя представата, че наука може да се прави само извън България. Повечето от оценените учени са изкарали сериозна специализация в чужбина, но са се върнали и са постигнали тези високи резултати тук.

Държави, които са с население като нас, но имат сериозно финансиране в наука – Финландия, Дания, Израел, Австрия – са много преди нас. Което ясно показва корелацията между инвестициите в науката и високите научни постижения.“

„В миналото имаше колеги, които бяха влезли, ако беше направена преди години, за съжаление, част от тях вече работят извън страната, или не се занимават с наука и вече не работят в тези области, коментира проф. Георги Вайсилов, преподавател във Факултета по химия и фармация и председател на фонда „Научни изследвания“.

Къде стои България сред глобалната научна общност и къде би могла да бъде – чуйте разговора с проф. Николай Витанов и проф. Георги Вайсилов.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства Троян: Епизод 2 – Грънчарство и керамика

Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..

публикувано на 11.09.25 в 17:01
Княз Александър Батенберг влиза в Пловдив начело на български кавалерийски полк, гравюра.

Съединение? Или присъединяване?

Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г.  Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..

публикувано на 11.09.25 в 08:25

Регионален исторически музей Бургас: Природонаучна експозиция

Природонаучната експозиция на Регионалния исторически музей Бургас, както останалите три – археологическата, етнографската и историческата, е разположена в красива стара къща, паметник на културата, в централната част на града. Експозицията проследява еволюцията на живата природа. Планът ѝ е отпреди няколко десетилетия, но продължава да привлича..

публикувано на 09.09.25 в 16:30

Два златни и два сребърни медала спечелиха нашите олимпийци по информатика

България е основател и първи домакин на Международната олимпиада по информатика през 1989 г. в Правец. През 2024 година в олимпиадата участват 91 държави и територии. Най-добрите български ученици по информатика направиха блестящо представяне и спечелиха 2 златни и 2 сребърни медала от най-престижното световно състезание по информатика в света...

публикувано на 08.09.25 в 15:15
 доц. Еленко Попов

Лекари от ИСУЛ с иновативно проучване за напреднал рак на простатата

Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици от МБАЛ "Царица Йоанна-Исул" проведе едно от малкото в България мащабни и скъпоструващи проучвания за напреднал рак на простатата, включващи геномно секвениране от следващо поколение (NGS) – най-съвременната технология за анализ на ДНК. Първи и старши автори на..

публикувано на 05.09.25 в 17:00