Когато в края на 19 в. в София започва да се движи омнибусът, столичани бързо оценили неговите възможности. С този елегантен многоместен закрит фургон, теглен от коне, е можело да се пътува по вече утвърдени постоянни линии – от площад „Св. Неделя“, тогава „Гурковски“, до Горна баня, Княжево и до железопътната гара. Още от първите дни на появата на „дилижанса“, превозващ и хора и багаж, започнали да го наричат трамвай. Българите винаги са възприемали с желание културни придобивки и технически новости от Европа и света. И на 1 януари 1901 г., по някои от централните столични улици, започва да се движи първият електрически трамвай. С това ново превозно средство е можело да се пътува от софийската железопътна гара, през Лъвов мост, та чак до площад „Славейков“. Важно е да се знае, че по онова време с новият трамвай се е стигало и до някои села – като Княжево, Подуяне, Павлово. Е, тогава тези селища не са били все още квартали на София.
Първите трамвайни вагони са привличали погледа със своята модерна открита платформа, оградена с метална решетка. Салонът е бил разделен на две класи – първа и втора. Превозът се е осъществявал и на откритите ремаркета, а пътниците са били обслужвани от кондуктор, който се е движил по специална пътека. Цената на билета за пътуване и бил между 10 и 30 стотинки. И което е важно – стойността на билетите е била съобразена с разстоянието и времето на пътуване! Интересното е, че контрольори не е имало, а пътуващите и ватмана са били в непрекъснати „горещи“ отношения, защото първоначално не е имало спирки, а който е искал да слезе е давал знак със звън от камбана. И все пак по онова време професията „ватман“ се е считала за много престижна.
Непрекъснатото разширяване на трамвайния релсов път довежда през 1927 година до създаването и на първото предприятие за ремонт, възстановяване и преустройство на трамвайните мотриси и ремаркета, наречено „Главна техническа работилница“.През 1934 г. Работилницата се премества в депо „Красно село“, където започва и производството на първите български двуосни трамвайни мотриси с вносни контролери и мотори. На основата на придобития опит и необходимостта от разрастването на трамвайния транспорт, тук се създава и първият български завод за трамваи, в края на 1951 г.
Как тази транспортна новост е била посрещната от столичани в началото на 20 век и ще има ли скоро музей на трамвая у нас – за това разговаряме по телефона с Росина Тодорова, ръководител на отдел „Маркетинг и реклама“ на Столичен електротранспорт ЕАД.
Снимките са предоставени от архива на Столичен електротранспорт ЕАД
Актьорът Теодор Папазов дава още един ракурс към темата за зависимостите в "Какво се случва". Известно време той играе документалния моноспектакъл "Чист", базиран на истории на зависими, а познава добре силата на преживяното, защото за него това е и лична история. "За мен думата чист има доста силно значение, защото преди десет години и аз бях..
Съюзът на артистите в България обяви номинациите за тазгодишните награди "Икар", които се присъждат на най-добрите постижения в сценичните изкуства. Тази година статуетките ще бъдат връчени за 51-ви път. В категорията "Водеща мъжка роля" са номинирани: · Мак Маринов за ролята на Д-р Стокман в "Обществен враг“, Малък градски театър "Зад канала“..
Вечно живият театър и класическата драматургия са неговата страст. Той е български режисьор с европейско измерение като творец, магьосник за актьорите. Поставял е Шекспир, Молиер, Ибсен, Йовков, Страшимиров. Човек с много лица – на режисьор, поет, драматург, преводач, изследовател, критик, писател на театрални анализи, разкази и портрети на актьори...
За Ваньо Стоилов, кореспондент на в. "24 часа" от Стара Загора, това е трета поредна книга. Този път историите му препращат и към популярното предаване на БНР "Спорт и музика", но и към дейци на културата: ранни спомени за Елисавета Багряна, памет за Маргарита Димитрова, поглед отблизо към Анна Томова-Синтова, Веселина Кацарова, Ваня Цветкова, Емил..
Днес (5 февруари) се навършват 40 години от откриването на Експерименталния сатирично-вариететен театър към Дома на хумора и сатирата в Габрово . Негови артистични директори са били имена като Николай Николаев, Хачо Бояджиев, Вили Цанков, Сотир Майноловски, Николай Георгиев. Сериозно наводнение през 1991 година нанася непоправими щети на..
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си..
2024 г. донесе значителни промени в пазара на недвижими имоти в България. Според доц. Мирослав Владимиров, икономист и член на борда на директорите на..
"Той е гений и живото доказателство, че блусът идва от Мали" , споделя легендарният американски блусмен Тадж Махал за своя колега и приятел Басеку Куяте..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg