Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Домът на утрешния ден

По-малко вещи, повече зеленина

Как така нямаш телевизор, накъде гледат всички мебели у вас? – това е реплика на Джоуи Трибиани – един от героите на прочутия сериал „Приятели“. А преди мебелите да се насочат към тв екрана, семействата са се събирали на голямата баварска маса във вестибюла, за да научат от радиото всичко, което се случва по света.

Снимка: Политехнически музей - СофияПромените в света променят и домовете ни. Голямото затваряне ги натовари с нови функции – на офис, класна стая, спортна площадка, кабинет – понякога по едно и също време.

Удобно, а не ефектно

„Вече не е толкова важно как изглежда диванът, а колко дълго може да се седи удобно на него – отбелязва Цветана Шипкова, главен редактор на списание „Мебелен дизайн“. На преден план излезе функционалното и удобно жилище. Дизайнерите бързо се насочиха към създаване на многофункционални мебели, които лесно се трансформират от работна площ в маса и т.н. Появи се и тенденцията да работим прави.

Модата на отворените пространства, в които се влиза направо в дневната, без антре, отминава. Появи се необходимостта от по-безшумни домашни електроуреди и дори от шумоизолиращи прегради, което дори отвори нужда от саунд инженери.

Малкото е повече

Ще притежаваме по-малко, но по-удобни и функционални мебели, а и вещи като цяло. Не е лошо да преосмислим навика си да трупаме вещи и да държим предмети единствено заради сантименталната им стойност.

Друга тенденция, която беше започнала преди пандемията, но избуя, е нуждата от зеленина. Може да са декоративни растения, подправки или дори зеленчуци. Хубаво е да поканим природата в дома си, независимо дали разполагаме с градинка, балкон или само с перваза на прозореца.“

Ако трябва да обобщим – принципът „малкото е повече“ се изпълва с ново съдържание, а ако успеем да поканим и природата у нас – ще живеем по-добре.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Маргарита Попова

Проф. Маргарита Попова: Работим по улавянето и оползотворяването на въглеродния диоксид

"Последният проект, по който работим с моите колеги, е насочен към изграждане на затворен цикъл за директно изгаряне на биомаса за получаване на енергия чрез улавяне на отделения въглероден диоксид от димните газове, използвайки зеолитни абсорбенти,  получени от отпадъчните пепели от същия процес, както и силикатни абсорбенти, получени от..

публикувано на 21.07.25 в 10:10
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10