Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как гладът се превърна в алчност – из историята на думите

Снимка: Pixabay

Превръщането на глада в лакомия има стара история. Средновековните писмени паметници обръщат специално внимание на този човешки порок. Впрочем, както знаем от етимологията, в началото думите имат съвсем буквално значение, свързано с основни за живота усещания и състояния. Праславянският глагол „алкати/лакати“, от който се развиват днешните алчност, лакомия, лоча, е означавал гладувам. Дали лакомията и алчността ни днес не са спомен от гладните времена на човечеството и защо ѝмането никога не е достатъчно са сложни въпроси, надхвърлящи сферата на езикознанието. Думите обаче са тук, за да предизвикват любопитството ни и да ни подсещат за вечните и сякаш нерешими загадки на човешката същност. С доц. Ваня Мичева прелистваме старите ръкописи, за да проследим развоя на думите, назоваващи глада, лакомията и алчността, и да разберем с какво око се е гледало на тях в далечните средни векове.



Езикови справки по радиото: „вратарЯт“, „млекарЯт“ и „пазарЪт“, „товарЪт“





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Национално музикално училище

История на образованието по изкуствата: Национално музикално училище "Любомир Пипков"

Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...

публикувано на 21.11.25 в 14:01
Покана за събитието

Четири научни звена на БАН отварят врати за посетители

Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките. То е за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. Финансирането ще бъде осигурено по Програма "Научни..

публикувано на 21.11.25 в 09:45
Килими от експозицията

НЕМ – пазител на българската идентичност: 4 епизод – Колекции и фондове

Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..

публикувано на 20.11.25 в 14:35

Дълбините на Черно море пазят наследството на цели епохи

Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..

публикувано на 19.11.25 в 09:05

Тежки травми и бързи решения: как 3D моделите помагат на лекарите

Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..

обновено на 19.11.25 в 08:35