С какво се сблъскаха журналистите от NPR (Националното обществено американско радио) по време на изборите в Съединените щати и последвалите ги събития до предаването на властта между двамата президенти, разказва в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Моника Евстатиева, старши редактор и продуцент в NPR. Тя коментира и стандартите на българските и американските медии и отношението им с политиците.
Спряната реч на президента Тръмп
„Тази реч NPR не я излъчи. Също и главните американски телевизии – ABC, NBC, CBS, не я излъчиха, защото това, което той каза, е опасно и не е истината. Никога в модерната история на Америка не сме били в такава позиция, в която трябва да взимаме такива решения, защото по принцип президентът на Америка е една от най-силните позиции в света, и неговата дума тежи. Всъщност нашето задължение, като журналисти, е да поправяме грешките, и тези, които казват фактически неточни неща, ние да казваме което е вярното. И не става дума за мнение, той не изказва мнение, а говореше неща, които не бяха верни. Когато платформата, чрез която той четири години комуникираше с нас – "Туитър", свали неговия профил, се появи друг проблем. От една страна, това, което казваше, беше много опасно за народа, тъй като неговите думи предизвикаха смъртта на пет човека в Капитолия на 6-и януари, но от друга страна, ние никога няма да можем да имаме повече достъп до това, което той е казал през годините. А това е много важно за нас, като журналисти, защото това де факто е един архив на всичко това, което е вършил и казвал. Беше важно решение да се свали неговата платформа, но, като журналист, аз имам нужда от архив на това, което той е говорил."
Паралелът с българските медии
"Когато Доналд Тръмп дойде на власт, той разби основите на демокрацията в Америка, или поне се опита да ги разбие, и така той даде пример на много лидери на различни държави из света, които видяха начина, по който той се държи – към журналистите, към медиите, към останалите политици – и решиха, че това е един много хубав пример за следване. Ние виждаме това вече в целия свят и разбира се, в България, защото имаме някого, който е на власт от много дълго време и, който е инспириран от този вид поведение. За разлика от Америка, това, което в България нямаме, е силни медии. В България, ако започнеш да казваш истината, ще има последствия, особено на нивото на разследвания, защото при съдебна система, която почти не съществува, ако трябва да защити медиите, кой ще го направи?"
Кога политиците прекратяват да общуват с медиите
"За Доналд Тръмп това е една история, която за съжаление разбрахме много по-късно. Той беше говорил с една много известна американска журналистка. Тя го е попитала: "Защо не искате да отговаряте на тези въпроси?", когато са били само двамата. Той е казал: "Защото аз искам изцяло да подроня авторитета ви...", имал е предвид авторитета на силните медии в Америка, "...за да може хората да не вярват в нищо, което казвате за мен". Той имаше за цел да подрони авторитета ни от самото начало, защото знаеше, че е извършвал много неща в живота си, които ние ще отразим, за които ние ще кажем – всичките му съдебни проблеми от миналото, всичките обвинения към него в манипулация и т.н.. Той искаше да създаде такъв имидж на нас пред хората, че да си казват: "Каквото и да говорят за този човек, ние не го вярваме". И той успя."
Разследването на NPR
„Това, по което работим от две-три седмици, е един много амбициозен проект, в който разследваме всичките 179 федерални дела, които са започнати срещу хората, които щурмуваха Капитолия. Бройката се увеличава всеки ден. Тези хора са задържани за много различни престъпления. Едно от най-страшните, които сега разследваме, е това, че една част, не всички, разбира се, е имало степен на организация и много сериозни намерения да навредят. И въпреки че обществото, може би, не мисли всеки ден за това, което се случи на 6-и януари, този случай в Америка много разтресе хората. Капитолия е нещо, което не можеш да оскверниш, това е един вид патриотизъм. И когато този патриотизъм се обърна с главата надолу, това изплаши много хора, републиканцие включително. Много е важно тези хора да бъдат разследвани и техните дела да бъдат отразявани, защото трябва да се покаже, че всяко нещо, което ти правиш, има последствия, че не може просто да влезеш някъде и да започнеш да чупиш, да удряш полицаи, да крадеш неща от офисите на сенаторите и на хората от Конгреса и да смяташ, че просто ще се прибереш вкъщи и ще продължиш живота си."
Защо в България полиция, съдебна система и журналисти рядко работят заедно
„Една от причините, заради която аз съм журналист в Америка, е точно заради това, защото аз знам, че в България е опасно. Българските медии, когато отразяват протестите, от кого бяха защитени? От никого. Защото, ако съдебната система не може да те защити или ако полицията не може да те защити, тогава кой? Едно от нещата, които виждам в България, е нещо, което съм виждала и в модела в Русия – на медиите е дадена достатъчно свобода, за да създава илюзията, че е свободна, но всъщност не е. Уж всичко може да бъде отразявано всеки ден, но всеки знае, че има един лимит, до който, като стигнеш, трябва или да се върнеш, или да се замислиш какви ще са сериозните последици, ако продължиш напред. Важно е хората да имат критично мислене, обществото трябва да задава тези въпроси към политиците и медиите просто да бъдат начина, през който това става."
Петър Галев, експерт от от CredoWeb, платформа за комуникация между лекари, направи задълбочен анализ на състоянието на здравеопазването в България през изминалата година в ефира на Lege Artis . Той коментира ключовите проблеми и постижения в сектора. Според Галев въпреки увеличените средства за здравеопазване през 2024 година, системата не е..
Спорът около парите за асистирана репродукция възникна между фондация "Искам бебе" и МЗ изглежда вече е решен след среща на здравния министър Галя Кондева и представители на фондацията. Към момента към бюджета на Центъра за асистирана репродукция са гласувани 22 млн. лв. Отпуснати са допълнителни 500 000 лв. от резерва за здравеопазване...
В Lege Artis слушаме съветите на специалиста д-р Велислав Георгиев за храненето по празниците. Те не са универсални, нито важат само за празничния период, по думите на д-р Георгиев. Специалистът насочва вниманието към хранителните навици на българите в миналото , които са били съобразени с поредица от пости. Православните традиции и..
В рубриката "Времето на редактора" Тереза Петрова, служител на Български пощи, разказа за юбилейния конкурс "Най-красиво писмо до Дядо Коледа", който днес завършва. Срокът за участие е до края на деня, а традицията, която обединява малки и големи, вече отбелязва своята 30-а годишнина. "Най-красиво писмо до Дядо Коледа" започва преди три..
В рубриката "Разговорът" Люба Батембергска от фондация "Малките стъпки" представя вдъхновяващата инициатива "Граждански бюджет за ученици". Целта на проекта е учениците да получат възможност да управляват бюджет, който да подкрепя техните идеи, като така се приобщават към демократичните процеси още от ранна възраст. "Темата за демократичния..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която..
Седем произведения на Любен Димитров са включени в изложба в галерия "Квадрат 500". Те са собственост на Националната галерия, Софийската градска..
Трима знакови автори – проф. Божидар Бончев, проф. Греди Асса и Атанас Парушев-Шока излагат свои творби в обща изложба в столичната галерия "Ракурси"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg