Приказката – Шехеразада и Далечните светове на Морис Равел

„Шехеразада“ – Равел има 2 произведения с това заглавие: Феерична увертюра и Вокален цикъл по стихове на Тристан Клингзор. Увертюрата е изпълнена в 1899 г. и предизвиква, общо взето, отрицателни отзиви.Обвиняват композитора в нестръчно плагиатство на едноименната сюита на Римски-Корсаков; други критици, пък, му признават талант, но смятат, че е под силното влияние на Дебюси. Така ли е, наистина? Факт е, че най-яростния му критик, който го нарича несръчен плагиат на руската школа, Анри Готие Вилар, по-късно става негов страстен почитател.

Тристан Клингзор, по чиито свободни стихове Равел създава, 4 години след увертюрата, вокалния си цикъл „Шехеразада“, също е впечатлен от творбата на Римски Корсаков. Какво е „Шехеразада“ и доколко двамата творци познават оригинала. Не идеализират ли, подобно на армията европейски преписвачи, преводачи, разказвачи, които са познали сборника след началото на 18 в. т.н. източна екзотика?

Докато в „Шехеразада“ Равел се отдава на представата си за приказната красота на Изтока, в поредицата народни песни от различни части на света той се слива с модела, прониква с цялата си същност в спецификата на музиката от Испания, Италия, Гърция, Шотландия, на еврейския фолклор.