Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Димитър Вацов: Част от функцията на обществените медии е да структурира гражданското общество

„Слушайки внимателно „Събота 150“ се убедих в изключителния професионализъм на вашите колеги. Това е предаването, което дава най-добра картина за това, което се случва по света.“

Работата на обществените медии, дневния им ред, говорителите в тях и подходите им при отразяването на различни теми са чат от въпросите, които коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ проф. Димитър Вацов, по повод проучването „Колко обществени са обществените медии“. Проф. Димитър Вацов, е професор по философия в Департамента по философия и социология на Нов български университет, главен редактор на сп. „Критика и хуманизъм“ и част от екипа изследователи, наблюдавали двете обществени медии 6 седмици.

Говорителите в двете обществени медии

Според проучването, се наблюдават „диспропорции в представянето на обществото и най-вече на гражданите, за сметка на политици и експерти. А когато ги има (гражданите б.а.), те са в ролята на така наречените „обикновени хора“ – пациенти, потърпевши и т.н. Тоест, това са хора, на които думата се дава, за да кажат от какво не са доволни. За сметка на това много рядко се дава думата на така наречените активни граждани – представители на неправителствения сектор, които преследват една или друга обществена кауза или пък на представители от протестните групи. Дори и когато критикуват политическото статукво обществените медии не търсят активни агенти на тази критика, извън това, което правят самите журналисти. Това е дефицит, който би трябвало да бъде коригиран. Би трябвало и БНТ, и БНР да си формулират като специална задача подкрепата на активното гражданство, защото част от функцията на обществените медии е да структурира гражданското общество. А ние като чели се позоваваме на една посткомунистическа, свързана със съвременния националпопулизъм тенденция , при която гражданското общество започна да се счита за нещо не важно. Добре е да има и включвания на гражданите, но като гости, които да се подготвят по определена тема, да имат кауза, да имат искания.“

Кой доминира в двете медии

„Най-често са канени публични експерти или анализатори – носители на определено знание, но не през институция, които дискутират една или друга тема. След тях се нареждат парламентарно представените партии и предвид ковид-19 ситуацията, представители на медицинското съсловие. И ще ви дам пример за 48 предавания, със средно по трима гости на предаване са средно по 150 гости за целия период. Само трима от гостите за изследвания период са представители на извънпарламентарната опозиция или на протестите. Представете си – трима от сто и петдесет говорители, като за този период извънпраламнтарната опозиция според всички социологически изследвания имаше по-висок сбор на електорален резултат отколкото управляващото мнозинство. Това е много ясен индикатор, че обществените медии гледат да представят институционално представените и са слабо чувствителни към актуалните промени в публичните нагласи.

Контекста на съдържанието и фалшивият разказ

„Тази задача е доста по-деликатна, защото количественото измерване не може да хване контекста. За да се хване контекста трябва да се направи качествен анализ на съдържанието на предаванията, който не е направен на всяко предаване по отделно, но при мониторинга имахме за задача да хванем факти и фрапиращи твърдения. Например, твърденията, че протестиращите носят зараза и са източник на пандемия, и са виновни за смъртта на много хора е тип фалшив разказ, който за да можем да го проследим ни трябва семантичен анализ на ключови думи, за да видим някой цитира ли такива твърдения и какви източници цитира. Трудно може да се идентифицира разказ на твърдения, които са отчетливо неверни, защото са било непроверени и недоказуеми, било, защото са целенасочена манипулация на някакви факти, какъвто е цитирания пример с протестиращите носещи зараза. И отново тук е мястото на активното гражданско общество, което трябва да бъде канено и то да формира баланса срещу манипулативни твърдения от националпопулистки тип или други внушения. И така небивалиците няма да могат да минават лесно в публичното слово. Със сигурност журналистите в БНР могат повече да разгърнат автономията си и БНР седи по-добре от БНТ в няколко пункта от нашите наблюдения.“




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стояна Георгиева

Стояна Георгиева: Журналистиката има значение

Руската федерация забрани две български медии и още 79 от ЕС да се разпространяват на територията ѝ. За България това са вестник "24 часа" и неговият сайт 24chasa.bg, както и новинарският сайт Mediapool.bg. Новината дойде от руското Външно министерство преди дни и е в отговор на решението на Европейския съюз да забрани руските медии – РИА "Новости",..

публикувано на 29.06.24 в 08:50

Анево – село за пример

Село Анево се намира в Южна България и е единствено в община Сопот, област Пловдив. В периода 1974 - 1996 г. Анево е било квартал на град Сопот. Към днешна дата в селото живеят около 1000 жители. Счита се, че Анево възниква в края на XIV век след нахлуването на османците в българските земи, след като близката крепост "Аневско градище" е завзета от тях...

публикувано на 29.06.24 в 08:45
Оливие Живр и Михайлина Павлова

Звукът като символ на епохата и системата

Във Френския институт в София бе представен един невероятен проект на Оливие Живр, антрополог, балканист, преподавател и изследовател в лионския университет Lumière Lyon 2.  В един прекрасен ден той тръгва по следите на звука или по-скоро по следите на известната у нас Радиоточка, която виси на стената в почти всички български домове. Той се среща с..

публикувано на 28.06.24 в 16:30
Научна конференция на тема:

Кои са акцентите в организираната от Арбитражния съд при БСК научна конференция?

На 18 юни 2024 г. в сградата на БСК се проведе научна конференция, организирана от Арбитражния съд при БСК, озаглавена "Общи въпроси на арбитражното и съдебното производство".  Проф. Таня Йосифова – председател на Арбитражния съд при Българската стопанска камара, дългогодишен консултант на  "Законът и Темида" разказа подробности от конференцията в..

публикувано на 28.06.24 в 15:15

"Започни млад": Вдъхновение за млади предприемачи

Насърчаването на младите хора с предприемачески дух да останат и да се развиват в България е от изключително значение за бъдещето на страната ни. За да задържим младите таланти в България, са необходими целенасочени усилия и промяна в нагласите и примера, който те получават. Пламен Попов, учредител и член на управителния съвет на Фондация..

обновено на 28.06.24 в 14:43