Как медиите отразяват децата в България? Какви са нагласите на журналистите спрямо тях? Какво знаем за детските права и медийното им присъствие или отсъствие? Какво означава „сезонни теми“ и какво се случва когато „децата ги няма“, а говорим за тях? Отговорите на всички тези въпроси дава академичното проучване „Децата в медиите“ на ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски“. Изследването е част от съвместния проект на УНИЦЕФ България и АЕЖ - България за етичното отразяване на децата в медиите.
Доц. дн Вяра Ангелова, доц. д-р Жана Попова, проф. дсн Снежана Попова, авторките на това изследване, в самото му начало подчертават:
„Ролята на медиите в създаването на обществени нагласи към децата и техните проблеми едва ли подлежат на съмнение. През последните години дебатът за правата на децата и задълженията на обществото преминава през нови препятствия. Медиите все по-трудно удържат ролята си на посредници в пряката комуникация между институции, политически партии и потребители в социалните мрежи. Доказателства можем да открием в медийното отразяване дори само на два важни за бъдещето на децата документа като „Стратегията за закрила на детето“ и т.н. „Истанбулска конвенция“.
Докладът анализира съдържанието на 12 медии и включва 45 дълбинни интервюта с журналисти и микроизследване на студентски нагласи към етичното отразяване на децата в медиите с общо 108 участници.
В „Мрежата“ изследването коментира доц. дн Вяра Ангелова.
Целия разговор можете да проследите в звуковия файл.
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Галина Мирчева отглежда овце от породата асаф в плевенското село Петърница и обича работата си. От пръв поглед е видно, че фермата е ръководена от човек,..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
