На 10 март (стар стил) през 1913 година Българската армия, под командването на генералите Никола Иванов, Радко Димитриев, Никола Вазов, командващия Михаил Савов и други славни командири, се стяга за финалния щурм на Одринската крепост. Това става по време на Балканската война. Това е и темата на предаването "Премълчаната история" по програма "Христо Ботев".
За битката при Одрин, за победата, но и загубите след това, за етническите прочиствания из селата на Одринска Тракия – разказват историците доцент Георги Граматиков и Стоян Райчевски, Иван Бунков – журналист и писател, Димитър Кискинов и адв. Елена Костова-Петкова. Повечето от тях имат предци, които са били преки участници в събитията. За убити свещеници и изоставени пеленачета, за грабежи и изстъпления, но и за човещина на уж етнически „врагове“ към преследвани хора.
Българите се еманципират от комплексите си пред многовековния поробител чрез бляскавата победа при Одрин. Оказва се, че оръжието и храбростта могат да сломят враг, пред когото са треперели поколения наред. За три дни преди 108 г, от 11 до 13 март стар стил, смятаната за непревземаема крепост се предава воглаве с командира си Шукри паша.
Ала националните комплекси лесно прерастват в мания за величие – национализмите на комшиите, пък и нашите, както и грандоманията на вождовете, водят до етническо прочистване в разбунените от войната бивши територии на Отоманската империя. Войната отприщва нездрави страсти и мракобесие.
Полиетническите краища в Одринска Тракия за известно време се превръщат в място на хаос, беззаконие и насилие.
Такива периоди – на етнически чистки и бежански потоци, очевидно са част от историята и болезнен опит за всяка нация. Това е и повод да си припомним Марк Тулий Цицерон, който още в древността е прозрял: „Лошият мир е по-добър от добрата война“.
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..
Радослав Свирецов е пейзажен фотограф и архитект. Казва, че постоянно предизвиква себе си, за да открие скритите красоти на природата и градската среда. "По-скоро съм човек, който обича да прекарва времето си извън града. Чувствам се добре в големия град, харесвам София и за мен тя е един от най-красивите градове на света. За някои хора София..
Отиваме в града на липите, където днес отбелязват Световния ден на социалната работа с празничен концерт в Държавната опера – Стара Загора. На..
Културен код "Мръсно" задаваме в това издание на "Terra Култура" заедно с визуалния артист и фотограф Боряна Пандова . Нейната нова изложба е част от..
Според доклад на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ОПЗ) от 2013 г. по света съществуват повече от 1900 вида ядливи насекоми. В културите на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg