На 10 март (стар стил) през 1913 година Българската армия, под командването на генералите Никола Иванов, Радко Димитриев, Никола Вазов, командващия Михаил Савов и други славни командири, се стяга за финалния щурм на Одринската крепост. Това става по време на Балканската война. Това е и темата на предаването "Премълчаната история" по програма "Христо Ботев".
За битката при Одрин, за победата, но и загубите след това, за етническите прочиствания из селата на Одринска Тракия – разказват историците доцент Георги Граматиков и Стоян Райчевски, Иван Бунков – журналист и писател, Димитър Кискинов и адв. Елена Костова-Петкова. Повечето от тях имат предци, които са били преки участници в събитията. За убити свещеници и изоставени пеленачета, за грабежи и изстъпления, но и за човещина на уж етнически „врагове“ към преследвани хора.
Българите се еманципират от комплексите си пред многовековния поробител чрез бляскавата победа при Одрин. Оказва се, че оръжието и храбростта могат да сломят враг, пред когото са треперели поколения наред. За три дни преди 108 г, от 11 до 13 март стар стил, смятаната за непревземаема крепост се предава воглаве с командира си Шукри паша.
Ала националните комплекси лесно прерастват в мания за величие – национализмите на комшиите, пък и нашите, както и грандоманията на вождовете, водят до етническо прочистване в разбунените от войната бивши територии на Отоманската империя. Войната отприщва нездрави страсти и мракобесие.
Полиетническите краища в Одринска Тракия за известно време се превръщат в място на хаос, беззаконие и насилие.
Такива периоди – на етнически чистки и бежански потоци, очевидно са част от историята и болезнен опит за всяка нация. Това е и повод да си припомним Марк Тулий Цицерон, който още в древността е прозрял: „Лошият мир е по-добър от добрата война“.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
