На 10 март (стар стил) през 1913 година Българската армия, под командването на генералите Никола Иванов, Радко Димитриев, Никола Вазов, командващия Михаил Савов и други славни командири, се стяга за финалния щурм на Одринската крепост. Това става по време на Балканската война. Това е и темата на предаването "Премълчаната история" по програма "Христо Ботев".
За битката при Одрин, за победата, но и загубите след това, за етническите прочиствания из селата на Одринска Тракия – разказват историците доцент Георги Граматиков и Стоян Райчевски, Иван Бунков – журналист и писател, Димитър Кискинов и адв. Елена Костова-Петкова. Повечето от тях имат предци, които са били преки участници в събитията. За убити свещеници и изоставени пеленачета, за грабежи и изстъпления, но и за човещина на уж етнически „врагове“ към преследвани хора.
Българите се еманципират от комплексите си пред многовековния поробител чрез бляскавата победа при Одрин. Оказва се, че оръжието и храбростта могат да сломят враг, пред когото са треперели поколения наред. За три дни преди 108 г, от 11 до 13 март стар стил, смятаната за непревземаема крепост се предава воглаве с командира си Шукри паша.
Ала националните комплекси лесно прерастват в мания за величие – национализмите на комшиите, пък и нашите, както и грандоманията на вождовете, водят до етническо прочистване в разбунените от войната бивши територии на Отоманската империя. Войната отприщва нездрави страсти и мракобесие.
Полиетническите краища в Одринска Тракия за известно време се превръщат в място на хаос, беззаконие и насилие.
Такива периоди – на етнически чистки и бежански потоци, очевидно са част от историята и болезнен опит за всяка нация. Това е и повод да си припомним Марк Тулий Цицерон, който още в древността е прозрял: „Лошият мир е по-добър от добрата война“.
Българският политически живот и изобщо българското общество са прогизнали от популизъм, твърди в най-новата си книга "Българските разломи" проф. Георги Каприев. Това значи, обяснява професорът, че популистките практики са включени в действие от най-началните времена на българската история – от борбите за църковна независимост и споровете..
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
На 21 февруари 2025 година бе реализиран новият албум на легендарната джаз фюжън група "Йелоуджакетс". 27-ият студиен албум на двукратните носители на..
"Аз не съм си поставял никакви граници. Просто написах музиката така, както я чувам, както я усещам. Тя е повлияна от моите преживявания, моето обучение,..
Сценарист пише за себе си като режисьор, така определя процеса по създаване на филма "Плът" Димитър Стоянович. Режисьорският му дебют е един от три..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg