Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Наградите „Гоя“ и испанската вълна в киното

Екипът на филма „Момичета“, който получи четири награди „Гоя“
Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Момичета“ на режисьорката Пилар Паломеро беше отличен като най-добрия филм на 35-ото издание на испанските филмови награди „Гоя“. Драмата, която с историята си рисува един поколенчески портрет и беше номинирана в 11 категории, спечели отличията и за най-добър нов режисьор, оригинален сценарий и операторско майсторство.

На церемонията по връчването на тазгодишните награди „Гоя“, която се проведе както физически, така и онлайн, присъстваха най-големите звезди на испанското кино. С това те затвърдиха безспорните качества на киното в Испания и дадоха пример за това как творците могат да се поддържат във времена като днешните.


Испания е дом на първокласни режисьори, които са оставили незаличима следа във филмовото изкуство с работата си върху едни от най-великите кинопроизведения правени някога. Те са толкова талантливи, че едва ли има жанр, в който биха могли да се почувстват неудобно.

Испанките филми подчертават силата и възможностите на простата визия, светлина и пространство. Те често изследват сложното психологическо човешко подсъзнание, в някои случаи като представят интелигентни заплетени сюжети, които комбинират трагедии, съдби, съвпадения, любов и съперничество, а в други – като боравят с т.нар. магично-реалистична перспектива. В тях прозира и характерно чувство за хумор, което балансира между сатирата, пародията, поп изкуството и черната комедия.

Киното е несравнимо пътешествие за сетивата, а едва ли има кинокритик, който би отрекъл, че именно испанското кино умее фино, елегантно и с много чувство да играе по най-тънките струни на човешката душа.

Ако един зрител иска да се впусне в подобно блажено филмово пътешествие из киното на Испания, той най-вероятно би започнал приключението си от пионери като Луис Бунюел и Карлос Саура, след което би минал през доминиращите международната филмова сцена режисьори като Алмодовар, Алехандро Аменабар и Хулио Медем, и накрая със сигурност ще стигне до Алекс Пина. Създателят на най-гледания неанглоезичен филм в историята на Netflix, а именно – „La Casa de Papel“ („Къща от хартия“), е майстор в създаването на запомнящи се герои и може би именно това е причината този сериал да се превърне в истински феномен.


„La Casa de Papel“ прикова зрителите към екрана и ги накара да чувстват и размишляват над днешните капиталистически общества, които будят дълбоки противоречия, и по този начин измести американските блокбъстъри. Никога досега испански сериал не е успявал да привлече толкова голямо влияние. Подобно на Дали и превърналата се в символ маска с лика на художника, „La Casa de Papel“ вече се счита за емблема на Испания. Публиката симпатизира на героите на Пина, приема ги за свои приятели, вълнува се с тях и за тях. Сериалът печели награда „Еми“ и дори Стивън Кинг не крие, че е възхитен от сценария и следи всеки епизод.

През последните десетилетия испанските филми са неизменна част от световните филмови фестивали, а и от платформи като Netflix, с която Алекс Пина има дългогодишен договор за създаването на ексклузивно съдържание.

Какво в испанското кино подтиква зрители от цял свят да не откъсват очи от екрана – чуйте от киножурналистката и режисьорка Станислава Айви.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Поезията на Ани Илков излезе във внушителен том

Големият български поет Ани Илков, една от значимите фигури в съвременната българска култура издаде книга със събрани стихотворения под заглавие "Бързо насън".  Сборникът включва произведения от периода 1989 - 2022 година.  Премиерата се състоя в клуб "Писмена" на НБКМ в присъствието на знакови личности от културния ни живот, колеги, приятели,..

публикувано на 06.02.25 в 15:57

Графичният роман "МАУС" излезе на български език

Първият превод на български на шедьовъра " МАУС " на Арт Спигелман беше представен в One Book Bookstore.  "Баща ми кърви история" и "Тук започнаха мъките ми" са двете части на книгата. Тя е наградена с "Пулицър" и дава начало на термина "графичен роман". Както пишат издателите, историята разказва за "Владек Спигелман, евреин, оцелял в..

публикувано на 06.02.25 в 15:14

Изкуството на документа

Фотографията има силата да разкрива истории без думи или текст, запечатвайки моменти, които иначе биха останали забравени или неизказани поради едни или други социални и политически причини. Такъв е случаят с документалния разказ на Гаро Кешишян, започнат преди повече от 40 години. Една негова фотографска серия се превръща в машина на времето към малко..

публикувано на 06.02.25 в 12:10

Българският културен институт в Берлин през 2025 година

"Нашият ден" насочва вниманието на своите слушатели към програмата на Българския културен институт в Берлин в началото на 2025 година  – разговор с директора на Института Борислав Петранов . Тази вечер предстои в Берлин да бъде представена книгата на Кристина Патрашкова "Въпреки всичко: Българските писатели в годините на цензурата"...

публикувано на 06.02.25 в 10:53
Мила Искренова

Хореографът Мила Искренова в деня на своята 65-годишнина

С Мила Искренова , гост в "Нашият ден", разговаряме за танца, българската културна сцена и темите, които я вълнуват. Повод за разговора е 65-годишнината на водещия хореограф в съвременния танц, един от посланиците на културата в инициативата на БНР. Освен хореограф на известни български танцови групи, Искренова е и автор на книгите "Радостта..

публикувано на 06.02.25 в 09:40