В поредицата на „Неделен следобед“ за представяне на непознати оперни творби в годината, когато се отбелязва от рождението на Ференц Лист екипът на предаването избира да излъчи вероятно единствения запис на единствената опера на Лист.
Опера със странна история. Написана е от момче на тринадесет години, което никога след това няма да се върне към този жанр. Малко напомня на историята на Моцарт, който на дванайсет години създава „Бастиен и Бастиена“. Историята се повтаря и в начина по Адам Лист отвежда сина си да изнася концерти първо във Виена, а после и в Париж, точно както Леополд Моцарт представя малкия Волфганг в европейските дворове. От 1823 г. бащата и синът са във френската столица и само след година името на детето, което виртуозно свири на пиано е известно на всички. През пролетта на 1825 г. Адам Лист предлага операта на сина си на ръководството на Парижката опера. През юли жури от именити музиканти между който Луиджи Керубини и Франсоа Боалдьо приемат творбата. Премиерата е на 17 октомври 1825 г. в зала „Пелетие“ на Парижката опера под диригентството на Рудолф Кройцер, а заглавната роля изпълнява прочутият Адолф Нури, принцесата е Каролин Грасари. Следват още три представления, след което операта е абсолютно забравена. Дълго време се е смятало, че партитурата е изгоряла по време на пожар в операта. Едва през 1903 г. Жан Шантавоан открива ръкопис, затрупан в архивите на Парижката опера. Следват дълги година, в които музиколози изследват и допълват партитурата и едва през октомври 1977 г. след 153 години забвение операта е представена на фестивала „Ференц Лист“ в Лондон.
Много от познавачите на творчеството на композитора твърдят, че не той е написал операта. Изследвайки партитурата те откриват много общи черти със стила на Фернандо Пайер, при когото Лист учи композиция. За щастие са открити писма на Адам Лист до Карл Черни, в които той описва създаването на опера, лекотата с която пише момчето, грешките и трудностите, които среща. Сигурно е, че в оркестрирането младият композитор е подпомогнат от Пайер.Либретото е типично романтично. Основава се на средновековна приказка, намесват се свръхестествени сили, които подпомагат щастливата развръзка. Либретото е на Теолон (Мари-Еманюел Гийом Маргьорит Теолон дьо Ламбер) и Дьо Рансе (Арман Жан дьо Бутийе дьо Рансе) по историата на Жан-Батист Кларис Флориан.
Лина Раман, биограф на Лист, пише: „Настъпи 17 октомври (1825), денят, в който „Дон Санчо“ трябваше да бъде представен пред публиката. Блестяща публика се беше събрала в Операта. Рудолф Кройцер беше диригент, благородният и прославен тенор, Адолф Нури изпя главната роля; всички изпълнители направиха всичко възможно, за да осигурят успеха, а обществеността проследи първата творба на младия композитор с нарастващ интерес. На финала аплодисментите бяха безгранични; публиката възторжено ръкопляскаше на обичаните от тях изпълнители и най-вече на Нури. Тогава последният, висока и величествена фигура, с преливаща приветливост, взе на ръце младия композитор, все още твърде дребен за своите четиринадесет години, и го изведе пред публиката, чието ликуване беше безгранично. Кройцер също дойде, погали го и го прегърна. Адам Лист беше извън себе си от радост. Сълзите се стичаха от очите му. Подобен прием на „Дон Санчо“ надхвърляше всичките му очаквания! Франц, напротив, се радваше само заради баща си. Поведението му беше сериозно, почти сърдито, заради Нури, който го е извел пред публиката, въпреки нежеланието му“.
Записът, който предлага програма „Хисто Ботев“ на 14 март от 14 часа е на „Хунгаротон“ от 1986 г., диригент Тамаш Пал, възпитаник на консерваторията „Ференц Лист“ в Будапеща.
Действащи лица и изпълнители:
• Дон Санчо – Жерар Гарино
• Елзира – Юлия Хамари
• Алидор – Ищван Гати
• Паж – Каталин Фаркаш
• Зелиза – Илдико Комлоши
• Дама – Мария Задори
• Кавалер – Габор Калай
Хор на Унгарското радио и телевизия, Оркестър на Унгарската държавна опера, диригент Тамаш Пал.
Съдържание на операта „Дон Санчо“ от Ференц Лист
"Опет" — опет, ако използвам българското диалектно наречие за "пак, още веднъж". Къде е тЕкла вОда, опЕт ке тЕчит! , както възкликва класикът Иван Вазов. Където е текъл прогрокът, ще тече още веднъж – този път в столичната Asics Arena на 10 октомври. Спектакълът на знаменитата банда в България е част от световното ѝ турне в подкрепа на..
На 5 октомври 2025, 17.00 часа на сцената на Музикален театър балет "Арабеск" ни кани на първото си представление за новия сезон "BarrocoLife – Съвършеното несъвършенство". В програмата на вечерта са включени две едноактни миниатюри, в които хореографите са използвали музика на известни барокови композитори. Анна Донева работи по "Четирите..
Съботната оперна вечер (4 октомври от 20 часа) по програма "Христо Ботев" е посветена на 200-годишнината от рождението на "краля на валса" Йохан Щраус-син. Неговата жизнерадостна, вдъхновяваща музика ни съпровожда традиционно в началото на всяка нова година. Творбите му са еднакво популярни сред различните социални прослойки на неговото съвремие...
Либрето: Игнац Шнитцер по повестта "Сафи" на Мор Йокай. Първо изпълнение: 24 октомври 1885, Виена, Австрия. Първо изпълнение в България: 1921, София, Свободен театър. Действащи лица: • Сафи, млада циганка – сопран • Шандор Баринкай – тенор • Граф Петер Хомонай – баритон • Калман Жупан, богат търговец – бас • Арсена, негова дъщеря – сопран •..
В петъчната вечер (3 октомври от 19.30 часа) ще си спомним за едни от най-поетичните ни пианисти, както наричаха Красимир Гатев. Отиде си през 2008 година, но остави ценни записи и словесните си откровения в Златния фонд на БНР. Гатев не бе словоохотлив. Не обичаше интервютата, нито преднамерената показност. Предпочиташе да изразява мислите и..
Възможният и невъзможен мир в Газа, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Иво Инджев , журналист. Доналд Тръмп и планът за мир "Аз..
Изабела Шопова е емигрант с кариера от 2002-ра година. Варненка, българка, новозеландка с австралийски адрес. Тя не подлежи на определение, тя е "жител..
Защо Доналд Тръмп събра генералите си, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Христофор Караджов , преподавател по журналистика в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg