Eмисия новини
Audio Player
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Илия Вълков: В сферата на политическото живеем в един театър

Липсва каквато и да било култура на политическия дебат

Илия Вълков
Снимка: Кирил Чобанов

„Политиката все повече прилича на един екзотичен журналистически стил, наречен „гонзо журналистика“. Какво е гонзо журналистика? И как политиката лесно може да прикачи към себе си тази спорна от гледна точка на качеството категория „гонзо“, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Илия Вълков, преподавател по журналистика в УНСС и автор в „Клуб Z“.

Паралелът между „гонзо журналистиката“ и „гонзо политиката“ в България

„Виждаме изключителна маргинализация на публичното и общественото пространство и как участниците в политическия живот нямат никакви задръжки, използват изключително агресивен, арогантен и циничен език. Това не са очакванията на обществото към хората водачи – да се държат по такъв начин. Ето вижте, един пример от снощи в „Панорама“, където липсваше елементарен език на комуникация и участваха хора в нетрезво състояние във всякакъв смисъл. Много е трудно един водещ да реагира в такава ситуация, защото подобен тип поведение е обсебващо, понякога е самоцелно и позволява да се промени тематичният фокус на разговора. Но ние виждаме, че има цели политически сили, които успяват да привлекат внимание именно с това, че са антисистемни, груби, цинични.

Но в същото време, водещият е в абсолютното си право да задава тона на разговора и дори да откаже да разговаря с такъв събеседник, най-малкото, защото той е домакин на срещата и трябва да осигури спокойствието и равноправното участие на всички останали в дебата. Но, за да намери подкрепа водещия, би трябвало и останалите участници да се съгласят с водещия какви са правилата. Но не е изключено на някои от тях да им харесва подобно поведение на представители на политически партии.“

Големият губещ е българският избирател

„Хората, които влизат в момента в дебатите и форматите, които предлагат медиите, те са там, за да бъдат информирани българските граждани и данъкоплатци. Политиците не са канени, защото им се полага по право. Те са там, защото имат потенциал да спечелят определен брой гласове и да убедят хората да гласуват за тях, но за съжаление става така, че ние забравяме, че тези формати се правят, за да могат гражданите да направят информиран избор, а не за да може някой политик да си покаже всички магарии, на които е способен и така да отврати и откаже немалка част от хората да гласуват. Липсва каквато и да било култура на политическия дебат. Големите телевизии се стремят да поканят например лидерите на политическите партии и ако е възможно те да се изпокарат, да се сбият и да стане някакъв скандал, а после да се каже: „Ето, ние направихме най-добрия дебат“. Това е бутафория. Или пък на 8-и март една от националните частни телевизии направи женски дебат, защото било празник на жената... Това е, нямам думи, направо по някакъв начин е сексистко.“

Музиканти, артисти, сценаристи, спортисти в бъдещия парламент

Според мен всеки си има професионално поле, в което трябва да работи и да се занимава. Хора, които не разбират от законодателство, нямат вероятно никаква юридическа компетенция, не би трябвало да се занимават с решаването на важни за обществото въпроси. Ние виждаме назад в годините колко много лобистки законодателства бяха прокарани от хора, които се превръщат в пощенски кутии. Тези хора имат имена в обществото, защото са се занимавали със съвсем друго нещо, не с политика. На този принцип, ние можем да обявим конкурси за началници в АЕЦ "Козлодуй", например и абсолютно всеки, който реши да ходи и да се занимава с това нещо. Това да каниш за политици, хора, които нямат никаква представа от законодателство, е отвратителен народняшки подход, който наблюдаваме в последните няколко години и бягане от отговорност. 

За толкова важен център на властта, каквото е НС, политиците трябва да излизат с имената си и да участват във формирането на политики и законодателство само хора, които наистина разбират от това. А те се опитват в момента да отворят листите за хора, които за първи път се занимават с общественозначими проблеми и тези хора ще трябва да поемат отговорност, ако в страната има критични ситуации за решаване. И тези хора – неполитици, как ще взимат решения? Каква ще им бъде професионалната тежест, аргументацията? Те може да се окажат много по-послушни в един момент. Как може хора, които до скоро са били в центъра на немалко скандали и ги даваха доскоро по телевизията, и им се подиграваха, че не могат да се разберат със съседите си и се замерят с яйца, как може такива хора да бъдат в листите. Това е подигравка с гражданското общество и хората. Оказва се, че живеем в сферата на политическото в един театър и всичко важно като решения се взима в задкулисието.“



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Любомир Чакъров

Стартира онлайн рубрика, посветена на активните граждани на Пловдив

"Човеците на Пловдив" – така се нарича нова рубрика, посветена на личности, които застават зад граждански инициативи, благодарение на които Пловдив се превръща в по-добро място за живеене. Това са онези хора, които не влизат в новините, не участват активно в социалните медии, но са гражданите, които променят средата.  Инициативата ще популяризира..

публикувано на 15.05.25 в 12:15

Разрушаване на общността – Държавна сигурност срещу Българската православна църква

Проф. Момчил Методиев, преподавател в НБУ, ръководител на Института за изследване на близкото минало и главен редактор на сп. "Християнство и култура", представя в "Нашият ден" новата си книга.  "Разрушаване на общността. Държавна сигурност срещу Българската православна църква" е заглавието на изследването, посветено на дългосрочните последици..

публикувано на 15.05.25 в 11:30

Земеделието в България – акцент в новия брой на сп. "Българска наука"

В "Нашият ден" разговаряме с Петър Теодосиев за "Земеделието в България: основни култури, предизвикателства и перспективи" – тема на майския брой на списание "Българска наука" . Темата за земеделието е разгледана още миналата година в поредица от статии, озаглавена "Ресурсите на България", пояснява главният редактор на сп. "Българска наука"...

публикувано на 15.05.25 в 11:28
Христина Димитрова

Когато родителството се "споделя" чрез закон – капани и подводни камъни

Какво представлява пректозаконът за споделеното родителство? Какви ще бъдат неговите функции и ще спомогне ли за подобряването на отношенията в едно вече разпаднало семейство? Според вносителите на този законопроект, споделеното родителство дава възможност и двамата родители да имат думата при вземане на важните решение касаещи образованието,..

публикувано на 15.05.25 в 10:45

Брадатият лешояд се завръща в българската природа

Проектът за завръщането на брадатия лешояд – вид, вписан като "изчезнал" в Червената книга на България, дава своите първи резултати. На 17 май на територията на Природен парк "Сините камъни" ще бъдат освободени първите брадати лешояди в българската природа от 1972 година насам. Целта е видът да бъде възстановен не само за България, но и за целия..

публикувано на 15.05.25 в 09:35