Какви са последиците върху изкуствата и техните създатели и почитатели на “новата нормалност“, в която се наложи да живеем.
Какво става в игралните салони, изложбените зали и културните средища и как понасят наложените ограничения.
Темата коментира във “Време и половина“ проф. Маргарита Младенова.
“Проблемът е как да (не) свикваме, а не как да свикваме. Бедата винаги е стояла до човека, но сега разбираме, че тя се отнася не просто за всички, а за всеки. Когато гори в комшиите, си казваме – слава Богу, не е вкъщи, а сега не можем да си го кажем. Този жесток тест, този изпит, на който вирусът ни подлага, човекът не го издържа добре. Диагнозата за това докъде се е докарал човекът в ситуация на беда, не е в полза на човека.“
Културата би трябвало да поеме своята голяма роля на смислова и духовна алтернатива. Да води човека към едно помъдряване, към една воля и стоицизъм, което не се случва.
“Въпросът е, че ние преставаме да се съприкосновяваме, да се докосваме до всичко, което е натрупала човешката памет, до големите текстове, до големите смисли, до големите прозрения, до големите предупреждения. Там изтриваме и тези амнезии като че ли правят човека нещастен, мизерен, увиснал в собственото си нищо.“
Страхът
“В “Сфумато“ не сме се спрели от юни. Имаме по 24-28 представления на месец. Връщаме публика от всяко представление, защото наистина 30% в нашите малки пространства е на границата на мъчението. Но най-хубавото е, че хората, които идват тук, знаят къде идват. И някак това смирение, с което те са прекрачили страха си, ние сме се погрижили да се чувстват добре, защото трябва да се спазват тези не чак толкова сложни за спазване и възмутителни за уникалната свобода на човека мерки, сядат в залата, гледат Достоевски, гледат Радичков, пишат, преди да си тръгнат нещо в тетрадките, които сме оставили във фоайето. Мисля, че театърът, особено за зрителите, е възможно най-безопасното място. По този начин кризата се елиминира. Най-силно нас от “Сфумато“ кризата удари в пътуванията и в ателиетата.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
Берлин, дворът на бившата Хамбургска гара, днес национална галерия за съвременно изкуство, вероятно слушателите ни са я чували като Хамбургер банхоф. Стотици са се събрали в градината и празнуват откриването на голямо арт събитие. Електронна музика, екстравагантни облекла, коктейл бар във фургон, мобилно студио на берлинското радио РББ, което излъчва..
Отзвук от фестивала "Златна роза" и какво да очакваме през новия филмов сезон у нас – коментар в "Нашият ден" на актрисата Мартина Апостолова , която беше и член на журито в конкурса за пълнометражен филм. "Българското кино е в застой" , заявява Апостолова, според която застоят е и в идеите, и в темите, и в стилистиката, и във визията...
БНР организира първите национални награди "Тийн Тайм", насочени към българските тийнейджъри – ученици от V до XII клас на възраст от 12 до 19 години включително. Наградите са инициатива на предаването "Тийн тайм" на програма "Христо Ботев" и се реализират с подкрепата на Регионалния Център София-ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно..
Ковашкият събор "Огън и искри Плевен" 2025 започва днес в град Плевен. Майстори ножари и ковачи от цялата страна ще представят уменията си до 28 септември в двора на Историческия музей в града. Повече за събитието разказва Кирил Митрашков, майстор ножар и ковач и председател на Гилдията на българските ножари и ковачи. Чуйте в звуковия файл:
По случай Европейския ден на езиците Институтът за български език към БАН участва в Панаир на езиците – на 27 септември от 10:30 ч. до 14 ч. в Градската градина пред Народния театър "Иван Вазов". Панаирът се организира от Главна дирекция "Писмени преводи" на Европейската комисия в партньорство с Института за български език "Проф. Любомир..
Международният литературен форум "Да разберем Балканите чрез литературата" започва днес и ще продължи до 28 септември в Хеликон, планината на Музите...
В галерията на СБХ се откри изложбата на Явора Петрова. Към нея е издадена и книга-албум с рисунки, бележки, стихотворения, мисли на художничката. Ето..
Оксана Желяпова е бесарабска българка, родена в Кишинев, Молдова. Майка й е молдовка, а баща й българин. Оксана е юрист, носителка е на титлата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg