За изследователя, който гори мостовете след себе си, за да му остава само пътя напред

„Животът няма смисъл, ако не е в услуга на другите“, казва един голям учен и пътешественик – Фритьоф Нансен. Идеалист и изследовател, той прави революция в полярните плавания, има принос в областта на неврологията, бил е специалист по океанография, предложил теорията за движението на дълбоките води в Северния Атлантически океан.

Приема предизвикателството да премине Гренландия за първи път, а след Първата световна война е назначен за върховен комисар на Обществото на народите за военнопленниците и бежанците. А неговите комитети подкрепят и завръщането на българите от Западна Тракия, депортирани от егейските острови, по време на Гръцко-турската война от 1919-1922 г. За тези заслуги получава Нобелова награда за мир през 1922 година, парите от която изпраща за построяването на селскостопански станции в Поволжието и Украйна и оказване на помощ на гръцките бежанци.

Човек, който казва, че „животът няма смисъл, ако не е в услуга на другите“.

Животът на Фритьоф Нансен е достоен за роман. А един друг изследовател – испанският полярник Хавиер Качо, пише биографичната книга „Нансен. Полярният изследовател, който искаше да промени света“. Това е книга, в която Хавиер Качо описва историята на Фритьоф Нансен като пример за истинско вдъхновение.

Идеалист и мечтател, като изследовател Нансен направил революция в техниката на полярните плавания и с постиженията си станал безспорният авторитет, към когото всички се обръщали за съвет.

За Фритьоф Нансен – човекът, покорил Арктика на ски и неговия необикновен живот, разказва Елеонора Гаджева.

Разговорът с нея е за биографичната книга „Нансен. Полярният изследовател, който искаше да промени света“, но и за изследователя Фритьоф Нансен, който обича да гори мостовете след себе си, както сам пише, защото така му остава единствено пътя напред.