Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Сър Майкъл Кейн и „Трябваше да взривим проклетите врати“

В специално издание на рубриката „КиноАларма“ Георги Петров и Радослав Чичев разговарят за автобиографията на сър Майкъл Кейн „Трябваше да взривим проклетите врати“, издадена наскоро в превод на български език. Книгата е написана от Кейн на възраст от 85 години.

Той е сред най-бележитите актьори за всички времена, бидейки един от двамата изпълнители в цялата история на киното, номинирани за „Оскар“ в пет различни десетилетия. Сред най-популярните филми с негово участие са „Зулу“, „Алфи“, „Досието Ипкрес“, „Хана и нейните сестри“, „Правилата на дома“ и „Трилогията за Черния рицар“.

Кейн говори в книгата си за детството си, което отказва да категоризира като „трудно“ въпреки материалните лишения, които преживява семейството му от лондонската работническа класа, и за младостта си, прекарана в търсения на професионално призвание и по окопите в Корейската война. В крайна сметка младежът избира актьорската професия – и Слава Богу.

В книгата си легендарният актьор споделя впечатления от работата си с именити режисьори като Джон Хюстън, Уди Алън и Кристофър Нолан, разказва забавни случки с участието на икони като Джон Уейн и Джак Никълсън и издава интригуващи тайни от кухнята на киното. Истината, обаче, е, че мъдрите му съвети са лесно приложими в която и да е сфера на ежедневието и в която и да е професия.

Поколението на Кейн се намира по средата на трансформацията на представата за филмова звезда от класици като Кари Грант и Хъмфри Богарт към нови изпълнители като Ал Пачино и гореспоменатия Джак Никълсън. Затова и книгата, съдържащи неговите наблюдения върху прогреса на седмото изкуство, е и истинско богатство за всеки киноман.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Цочо Бояджиев

"Орфеев венец" за един "неделен поет"

Престижната награда "Орфеев венец" 2025 получи проф. Цочо Бояджиев – поет, философ, университетски преподавател, историк и фотограф. Отличието за принос в поезията, се връчва от пловдивските издателства при откриването на фестивала "Пловдив чете", като тази година церемонията се състоя на петък 13. Лауреати на наградата през годините са били..

публикувано на 19.06.25 в 15:21

Аудиоописанието прави театъра "видим" и за незрящите

Театър "Драмеди" гостува на сцената на Сатиричния театър "Алеко Константинов" с едно специално театрално представление на 23 юни. Спектакълът се нарича "Четирите споразумения" и е сценична адаптация по едноименната книга на Дон Мигел Руис. Специалното в случая е, че представлението ще бъде придружено от аудиоописание – с грижа за хората, които..

публикувано на 19.06.25 в 14:55
Гергана Панчева

Гергана Панчева: Има устойчиво любопитство към българската литература

Гергана Панчева от Литературна агенция "София" гостува в "Нашият ден", за да говори за рецепцията на българската литература в чужбина и участието в международни панаири и фестивали. Разговорът започва с новината, че романът "Случаят Джем" на Вера Мутафчиева ще излезе на книжния пазар в Индия в превод на тамилски език. По думите на Панчева..

публикувано на 19.06.25 в 09:57
Доц. Мая Александрова

Българско изследване търси произхода на божествата на съдбата

Изследването "Божества на съдбата: Архетипи. Праистория. Проявления" на доц. Мая Александрова се нарежда до класически трудове в тази област като "Златната клонка" на Джеймс Фрейзър и "Маските на бога" на Джоузеф Кембъл. Доц. Александрова, специалист по общо и балканско езикознание и социолингвистика, представя изследването в "Нашият..

публикувано на 19.06.25 в 09:35

Музеят "Земята и хората" празнува Ден на дарителя

Националният музей "Земята и хора" отбелязва днес Деня на дарителя. На 19 юни 1987 година музеят отваря врати за първите си посетители, след като е създаден чрез щедрите дарения на 90 български и чуждестранни учени, интелектуалци, колекционери и 65 институции и фирми. Броят на дарители и спомоществователи на музея непрекъснато нараства.  За историята..

публикувано на 19.06.25 в 09:26