Според така наречената „волжка теория“ за произхода на българите, споделяна от повечето изследователи най-вече от немската школа, до началото на XIX век, дедите ни са били смятани за „пославянчени татари“.
Едва след като учени от славянски произход в Прага, Виена и Русия задълбочават проучванията си за славянската история и култура, изследват запазени средновековни ръкописи в търсене на оригиналното „наречие“, за което е създадена славянската писменост, някои от тях започват да се досещат за връзката между езика на първите славянски книжовници и живия език на българите, населяващи част от Османската империя. Срещите с български ученици и студенти, изпратени да учат в Централна Европа и Русия, разговорите с търговци от различни краища на българските земи постепенно убеждават изследователите в принадлежността на народа и езика ни към славянското семейство.
Доц. Теодоричка Готовска-Хенце от Института за исторически изследвания към БАН проследява труда и лутанията на първите слависти в търсене на истината за първия славянски книжовен език.
Българският език има специфично развитие, което го отличава от останалите славянски езици. Съседството и активното общуване с другите балкански народи в рамките на Османската империя се отразява и върху обмена на особености между езиците. За това разговаряме с доц. Мая Александрова от Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание на Софийския университет.
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
Марко Видал е поет, но също така и преводач от български на испански език. Човек, който обича да пътува чрез езиците и културите. Издател на едно съвсем малко и ново издателство, посветено на превода и популяризирането на литературата на малките езици. А само една малка част от неговите литературни маршрути минават през Испания, България, Узбекистан...
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади..
Видеопоредицата "Сградите разказват" е нова инициатива на Регионалния исторически музей - София. Археолозите Йордана Николова и Валентин Витанов, които..
"Нирвана" от Константин Илиев е първата премиера на Великотърновския театър "Константин Кисимов" за 2025 година. Постановката по пиесата на големия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
