Според така наречената „волжка теория“ за произхода на българите, споделяна от повечето изследователи най-вече от немската школа, до началото на XIX век, дедите ни са били смятани за „пославянчени татари“.
Едва след като учени от славянски произход в Прага, Виена и Русия задълбочават проучванията си за славянската история и култура, изследват запазени средновековни ръкописи в търсене на оригиналното „наречие“, за което е създадена славянската писменост, някои от тях започват да се досещат за връзката между езика на първите славянски книжовници и живия език на българите, населяващи част от Османската империя. Срещите с български ученици и студенти, изпратени да учат в Централна Европа и Русия, разговорите с търговци от различни краища на българските земи постепенно убеждават изследователите в принадлежността на народа и езика ни към славянското семейство.
Доц. Теодоричка Готовска-Хенце от Института за исторически изследвания към БАН проследява труда и лутанията на първите слависти в търсене на истината за първия славянски книжовен език.
Българският език има специфично развитие, което го отличава от останалите славянски езици. Съседството и активното общуване с другите балкански народи в рамките на Османската империя се отразява и върху обмена на особености между езиците. За това разговаряме с доц. Мая Александрова от Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание на Софийския университет.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
