Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Варна, хубава Варна...

Калоян превзема Варна на този ден – 24 март, през 1201 г. Едва оттогава градът трайно се свързва с България и българите...

Паметник на цар Калоян
Снимка: varna.bg

„Духовно покори страните, които завладя със меч“ – пише Стоян Михайловски в химна си. Това се отнася и за Варна, защото тя през вековете много повече време е била небългарска, отколкото българска. 

„Калояновата конницаИсторикът и директор на Парк-музея „Владислав Варненчик“, филиал на Военноисторическия музей София, доктор Невян Митев, разказва за обсадата на Варна от Калоян, но и за най-голямата битка край града – на крал Владислав Варненчик и Ян Хуниади, срещу османците двеста и четиридесет години след това. От историка Траян Димитров, уредник в Музея по нова история на града, ще узнаете защо градът се е казвал за известно време Сталин, кога и как е възникнал и разцъфнал туристическият облик на града, как Варна се е превърнала от двайсетхилядно селище в днешния голям град.


В разговора с писателя Ангел Ангелов става дума дали призивът на Стоян Михайловски се отразява в духа на града. Припомняме си проф. Людмила Стоянова, Кольо Севов, Атанас Липчев и др., които не са между нас вече, но даваха облик на културния живот в морската столица. Става дума и за Публий Овидий Назон – бил ли е във Варна светвноизвестният днес римски поет на път към изгнанието си в днешна Румъния преди двайсет века, или не.

Битките са отминали, а Варна с мултниетническия си дух е жива и красива. Очевидно е важно днес градът да помни историята си, но да печели симпатии с уреден живот и висок културен дух, а не с болезнено вглеждане в междуетническите  вражди, кипели някога край това забележително крайморско селище. Май така трябва да се тълкува Михайловски днес.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05