Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Варна, хубава Варна...

Калоян превзема Варна на този ден – 24 март, през 1201 г. Едва оттогава градът трайно се свързва с България и българите...

Паметник на цар Калоян
Снимка: varna.bg

„Духовно покори страните, които завладя със меч“ – пише Стоян Михайловски в химна си. Това се отнася и за Варна, защото тя през вековете много повече време е била небългарска, отколкото българска. 

„Калояновата конницаИсторикът и директор на Парк-музея „Владислав Варненчик“, филиал на Военноисторическия музей София, доктор Невян Митев, разказва за обсадата на Варна от Калоян, но и за най-голямата битка край града – на крал Владислав Варненчик и Ян Хуниади, срещу османците двеста и четиридесет години след това. От историка Траян Димитров, уредник в Музея по нова история на града, ще узнаете защо градът се е казвал за известно време Сталин, кога и как е възникнал и разцъфнал туристическият облик на града, как Варна се е превърнала от двайсетхилядно селище в днешния голям град.


В разговора с писателя Ангел Ангелов става дума дали призивът на Стоян Михайловски се отразява в духа на града. Припомняме си проф. Людмила Стоянова, Кольо Севов, Атанас Липчев и др., които не са между нас вече, но даваха облик на културния живот в морската столица. Става дума и за Публий Овидий Назон – бил ли е във Варна светвноизвестният днес римски поет на път към изгнанието си в днешна Румъния преди двайсет века, или не.

Битките са отминали, а Варна с мултниетническия си дух е жива и красива. Очевидно е важно днес градът да помни историята си, но да печели симпатии с уреден живот и висок културен дух, а не с болезнено вглеждане в междуетническите  вражди, кипели някога край това забележително крайморско селище. Май така трябва да се тълкува Михайловски днес.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Българският принос в изучаването на Антарктида – 1 епизод

Над 25 научноизследователски проекта се реализираха по време на приключилата официално преди дни 33-тата Българска антарктическа експедиция. Тя е от най-мащабната откъм научни цели и посетители на базата, както и най-амбициозната откъм обхват на научните изследвания. Така започва втората поредица на РЕ, посветена на българското присъствие на остров..

публикувано на 03.06.25 в 08:10

Резултати от конкурса Зрящи сърца 2025

За 16-и пореден път програма "Христо Ботев" организира поетичния конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". Журито в състав – Бойко Ламбовски – поет и журналист в програма "Христо Ботев", и членове: Веселина Стоилова – поетеса, омбудсман на хората с увреждания в Община Варна; Кристина Александрова – поетеса, и Цвета Николова – журналист, обобщи..

публикувано на 02.06.25 в 17:35

Да бъдеш тайландска принцеса за един ден

В Банкок не е трудно да сбъднеш мечтата, която всяко момиченце таи в сърцето си – да бъде принцеса. Е, може да е само за ден, но пък е като сън наяве. Преобличането в национални или аристократични одежди е трайна част от "въдичките" за туристи в Азия. В Япония момичета с умели движения те превръщат истинска гейша, дори те снабдяват с чорапи с..

публикувано на 02.06.25 в 16:35

Какво оценява матурата по български език и литература след 12 клас?

Преди ние – родители, учители и други граждани - да получим поредното потвърждение, че половината български деца са функционално неграмотни, едва съставят писмен текст, изразяват се предимно с клишета и произвеждат "бисери", нека се вгледаме в изпитния формат, който установява това и най-вече да се запитаме защо образователната система за 12 години..

публикувано на 02.06.25 в 12:31
Дяволско пръскало

България ще има електронен регистър на водопадите, вероятно са над 3000

До този момент в България не е имало Регистър на водопадите. Досега има една статистика и данни за височини на доста водопади, която в голяма част от нейния обем не е вярна. Издирвайки доста от литературните източници – пътеводители и автори, писали за природните феномени – водопадите у нас, са поставили едни височини, които така са и запазени през..

публикувано на 02.06.25 в 11:45