Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Бъдещето на медицината

Снимка: OS IMPLANTS

„Медицината е единствената професия, която се стреми да премахне причината за съществуването си“, е казал един мислител, а ако проследим близкото развитие на технологиите, можем да заключим, че това ще стане скоро.

Виртуалната реалност (VR) навлезе в лечението на психични заболявания и фобии, както и в планирането на сложни операции.

Използването на добавена реалност (AR) осигурява информация за разположението на кръвоносните съдове или туморни образувания върху тялото на пациента.

Няма да е далече времето, когато ще могат да се принтират капиляри, роговица и различни меки тъкани.

Роботизираните системи за безкръвни операции вече са тук, а скоро ще е възможно хирург да оперира пациент на хиляди километри разстояние.

Персонализираните импланти при животни и при хора също са факт.

Технологичният напредък променя и образованието. Чрез различни геймифицирани приложения и добавена реалност студентите имат възможност да се обучават, да проиграват различни сценарии и да се подготвят за практиката.

Неотдавна лекари във Варна направиха уникална операция на гръбнак на куче, използвайки имплант с размер около милиметър. За операцията е бил използван хирургичен модел, принтиран на 3D принтер. Той е изработен от OS IMPLANTS – компания, която се занимава с 3D принтиране на кости. С основателя на компанията д-р Ваньо Везиров разговаряме за бъдещето на медицината и опасенията дали лекарят ще стане излишен.

„Бъдещето на медицината“ е тема и на събитието на Ratio, което ще се проведе на 30 март онлайн с вход свободен. На него д-р Ваньо Везиров и д-р Радко Тоцев ще разкажат как технологичният напредък променя облика на медицината.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Аглика Икономова, проф. Диана Гергова, арх. Александър Стайнов и проф. д-р арх. Николай Тулешков (от ляво надясно)

Недвижимите културни паметници в България се рушат

В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини бяха оставени на произвола на съдбата и природните сили, се казва в документ-петиция, изготвен от група експерти и интелектуалци в България.  "Поставяме настоящия документ на обсъждане пред..

публикувано на 11.08.25 в 11:15

Иолина Василева: Градът Ухан в Китай е ултрамодерен и гостоприемен

Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни отношения и дипломация". Тя е живяла в Китай, учила е в тамошен университет и е създател на Фейсбук страницата "С обич от Китай", която няма начин да не ви е попадала в мрежата с любопитните..

публикувано на 10.08.25 в 12:15
Древният Сардис

Древният Сардис

Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..

публикувано на 09.08.25 в 10:05
Доц. Борислав Александров, Цветелина Лазарова и Деница Дочева

Геодезистът трябва да притежава знания в различни области, сръчност и издръжливост

"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..

публикувано на 08.08.25 в 15:20

Регионален исторически музей Бургас: Археологическата сбирка

РИМ Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Създаден е през 1912 г. от местни интелектуалци и общественици като археологическа сбирка към Бургаското археологическо дружество "Дебелт" с цел да се издирят, съберат и съхранят ценните археологически находки, с които регионът е богат. Първият председател на Археологическото дружество е..

публикувано на 07.08.25 в 15:25