Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

От архивите на Метрополитън опера: „Граф Ори“ от Росини

4
Снимка: Marty Sohl/Metropolitan Opera

Спектакълът, който ще имате възможността да проследите, е на последната комична опера на Джоакино Росини, един рядко поставян шедьовър. Спектакълът от 2 февруари 2013 година, освен шеметното изпълнение на Хуан Диего Флорес в коронната вече за него роля на графа бележи и още едно значимо и любопитно събитие – дебюта на сопраното Прити Йенде. Може да сте слушали талантливата южноафриканска певица като Мари в „Дъщерята на полка“ от Доницети през март 2019 в директно излъчване от Метрополитън. Ще може да се докоснете и до нейното звездно изгряване там!


Йенде научава партията на Адела само за месец, след като титулярката за ролята тогава Нино Мачаидзе се разболява. По-късно през август грузинката ражда момченце, така че, за такова щастливо „разболяване“ говорим. Щастливо и за Прити Йенде, която освен изключителен глас, притежава и рядка музикалност. Със своята Адела тя покорява публиката на Мет.

Режисьор на спектакъла е Бартлет Шер, носитен на „Тони“ за продукция на Бродуей. Номиниран е 9 пъти за тази престижна награда. Любопитното е, че Шер дебютира в Мет през 2006 г. с постановка на „Севилския бръснар“ от Росини, превърнала се в хит. В тази продукция участват Хуан Диего Флорес, Джойс ди Донато и Диана Дамрау, звездите, които „изградиха“ и „Граф Ори“ през 2011.

Определят последния комичен шедьовър на Росини като изключително труден за поставяне. Много по-оргинално и същевременно рисково заглавие от популярния „Севилски бръснар“. Многопластово, еклектично, остроумно и противоворечиво! Предизвикателство и за публиката за разбирането на скритото послание отвъд бутафорната фасада.


Операта се състои от две напълно различни на пръв поглед действия. Решението на Бартлет Шер е да постави сцената в огромна дървена кутия, подобно на куклен театър, в която се случва всичко. Около дървената рамка на тази кутия се виждат сценични машинарии от 18 и 19 век. Шер изобретява измислен персонаж без реплики на сценичен работник, който непрекъснато „снове“ и се грижи за подредбата на реквизита – премества декоративните храстчета, дървета и атрибути по сцената. Всичко това създава силното усещане за театър в театъра. Според някои критици – напълно излишно. Но според други – хипертрофията на външната условност помага за възприемането на сюжета като параван на сериозните вътрешни преживявания и противоречия на героите. Тоест, Бартлет Шер изважда на преден план конфликта между формата и съдържанието, което е абсолютно авторово, вложено изначално от Росини.


Драматургията на този откровено неприличен сюжет разкрива и поставя въпроса за верността и копнежа. За войната, за цената на войнолюбството у мъжа, която плаща и любимата (ако възприемем условно кръстоносните походи като просто една военна авантюра). Вярност и копнеж, облечени в комична форма – подобна драматургия няма как да се постави линейно (смятат поддържниците на Бартлет Шер, и оправдават неговите спорни решения). За съжаление, достойнствата на постановката не са дооценени и основният „препъни камък“ е сцената в спалнята на графинята от второто действие. „Пошла, арогантна...“, но ако беше прочетена по-приемливо това би разрушило цялата провокативна стилистика на спектакъла и връзката ѝ с дълбоките смислови пластове на произведението, заключават феновете.


В музикално отношение операта изобилства от „разкошни мелодии, оригинален акомпанимент, остроумни ефекти в оркестъра, изискана хармония, драматични ситуации пълни със смисъл и остроумие“ – пише Берлиоз и определя „Граф Ори“ като една от най-добрите партитури на Росини. „Никъде другаде освен в „Бръснаря“ композиторът не е толкова остроумен и весел.“

Съставите на Метрополитън дирижира Маурицио Бенини. В ролите: Хуан Диего Флорес, Прити Йенде, Карин Дейе, Натан Гън, Никола Уливиери, Ашли Емерсън, Сусан Ресмарк и други.

Съдържание на операта „Граф Ори“ от Росини



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Ингви Малмстийн: Барок-ен-рол богът каца в София

Шведската китарна легенда Ингви Малмстийн ще отбележи 40 години на сцената със специален концерт в София. Събитието ще се проведе на 10 август в клуб Joy Station и ще бъде част от световното му юбилейно турне, посветено на четири десетилетия безкомпромисно влияние в рок и метъл музиката. Бах. Антонио Вивалди. Джими Хендрикс. Пражката филхармония. И..

обновено на 04.08.25 в 10:19
Мирян Колев

Звуците на Малайзия

Warm Waves/"Топли вълни" е сантиментален албум, който включва теренни записи от пътуването на експерименталния музикант Мирян Колев до Малайзия през 2024 г.  Записани в обекта на ЮНЕСКО Джорджтаун и околностите на остров Пенанг, те улавят топли спомени в звук. Градските улици, плажовете, религиозните храмове, цикадите в джунглата, звуците на..

публикувано на 03.08.25 в 10:15

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 август 2025

1 август Свири Оркестърът на Полското радио във Варшава с диригент Михаил Меринг. 3.00 часа – Рихард Вагнер (1813-1883), Зигфрид идилия. 3.22 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Вариации по тема от Хайдн, оп. 56а. 3.41 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Симфония № 36 в До мажор, K.425, "Линц". 4.10 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Клавирен..

публикувано на 31.07.25 в 09:25

Джаз по наследство – Вероника Вапирова и Международният джаз фестивал "Варненско лято"

Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през годините Международният джаз фестивал "Варненско лято" се е превърнал в едно от най-устойчивите и обичани музикални събития в България. От няколко години дъщерята на Анатолий Вапиров – Вероника..

обновено на 30.07.25 в 17:28

Певицата Мона за силата и музиката, достъпна за хора, лишени от слух

Според проучвания едва 16% от изпълнителите в световен мащаб правят музиката си достъпна за глухата общност. Днес, в XXI век, технологиите дават своя принос за това чрез специални костюми, които възпроизвеждат вибрациите от ритъма така, че нечуващите да се потопят в него и да се наслаждават на живи концерти. Жестовият превод на текстовете на сцената..

публикувано на 30.07.25 в 12:45