Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ивайло Дичев: Политиците правят това, което журналистите им позволяват

| обновено на 29.03.21 в 10:53
Ивайло Дичев
Снимка: БГНЕС

Какво ни казват политиците преди изборите, има ли истински политически и обществен дебат в публичното пространство и как той се модерира от медиите, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Ивайло Дичев, професор по културна антропология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“:

„Свободата на медиите е доста особена тема за България, а твърденията за „най-свободната свобода“ са цинизъм“. Никъде, по нито една телевизия няма диалог и дебат по нито една предизборна тема. Принципът да се отказва въобще дебата, какъвто виждаме у не една партия, е много интересен. От друга страна, управляващите партии никога не са поставени в дебат с опозиционните. Тоест, текат едни монолози и няма никаква предизборна кампания. И нито един важен въпрос не се дискутира истински, например какво е мястото на България в „Зелената сделка“, в отношенията на Европа с Америка и Китай – къде сме ние там, какво правим? И тъй като няма никакви аргументи, а само се хвърлят някакви думи, медиите трябва да започнат да канят някакви истински експерти, след дебатите, които да обясняват на хората кое от казаното в студиото е истина и кое е лъжа. Защото политиците се замерят с някакви листове, а накрая ние нищо не разбираме...“

Защо няма аргументи в дебатите

Българските медии стигнаха дотам журналистите да бъдат домакини – канят някакви хора, които да се изкажат. А журналистът не е домакин, той е човек, който има мнение, който разследва и казва накрая кое е било вярно и кое е било невярно. А какво имам ние – едни любезни домакини и след дебата ние оставаме ошашавени и нищо неразбрали. Да не говорим за стратегията „отвличане на внимание“ – пускат се някакви „кьор фишеци“ от типа „джендър идеология“, какво значи това? – някой журналист попита ли някого какво има предвид, като ги говори тези неща, освен невежество и непознаване на английски език. Политиците правят това, което журналистите им позволяват – развяват си коня. И така, докато пускат някакви димки, създават свой бранд, вместо да бъдат принуждавани да се аргументират и техните факти да бъдат критикувани. Само вижте какви глупости се ширят като въпроси – имаме ли нужда от електрически ток, или нямаме... Безумие. Политическият дебат трябва да се води от журналисти – те да измислят темите, задават въпросите, притискат събеседниците и накрая трябва да се заеме позиция и да се каже – този каза истина, този каза неистина. Какъв дебат може да има в сегашната ситуация, когато се събират само опозиционни или управляващи партии – не може! И това се случва най-вероятно защото има някаква зависимост, финансова.“

Какво получават гражданите

Управляващите се стремят да убият гражданската енергия от протестите през миналата година с това, че не се явяват на дебати и с това, че дебатите се провеждат по този начин, защото хората си казват: „Ами, няма кой“ и няма да отидат да гласуват. За мен това е целенасочено, както е целенасочено това, че не решиха въпроса с гласуването в чужбина, както и на карантинираните хора, убиха възможността да се гласува по пощата. И това се случва, защото политическото и гражданското не са в интерес на тези, които управляват, всяка такава енергия ще ги събори. И най-добрият пример е така нареченото „джипка шоу“, където премиерът говори каквото си иска сам, на когото си иска, където си иска и не може въобще да му се зададе въпрос. Гражданската енергия е убита чрез скука и формализиране на дебата. А без надежда, само с песимизъм, не се прави държава, не се прави нация. Този разпад е пагубен за нас като нация и държава. Ако нямаме среща и дискусия, то няма демокрация и това вече не е държава.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

България и глобалните тенденции: Какво да очакваме за свободата на словото през 2025 г.?

През 2024 г. състоянието на българската журналистика продължи да бъде тревожно. Това стана ясно от годишното проучване на Асоциацията на Европейските журналисти в България (АЕЖ), според което близо 80% от журналистите оценяват медийната среда като "лоша", "много лоша" или "средна". Едва около 20% споделят, че ситуацията е "добра", а под 4% я..

обновено на 09.01.25 в 12:18
Христо Хинков

Какво научихме от Covid-19 и готови ли сме за бъдеща здравна криза?

През настоящата година българското здравеопазване се изправя пред редица важни предизвикателства и приоритети. Проф. Христо Хинков, бивш министър на здравеопазването, направи обобщение на ключовите моменти в ефира на Lege Atris , акцентирайки върху отчетените и пропуснатите теми в здравната политика за периода април–декември 2024 г. Един..

обновено на 09.01.25 в 10:28

Късно ли е за ваксинация, или как да се подготвим за грипа?

С наближаването на пика на грипната вълна в края на януари, все повече пациенти се обръщат към личните си лекари със симптоми на респираторни заболявания. Според д-р Гергана Николова, ситуацията в кабинета ѝ е показателна за сезона – наблюдава се увеличение на пациенти с оплаквания като висока температура, кашлица и главоболие. "Типично за този период..

публикувано на 08.01.25 в 14:02

Етика и професионализъм в акушерството: Урок от "Майчин дом"

Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е дълбоко вкоренена в българската народна култура. За нея разказва Милка Петрова в запис от 4 януари 1990 г., съхранен в Златния фонд на БНР. Слушайте! 

обновено на 08.01.25 в 14:00

Дисертация разглежда ролята на дулите в родилната грижа

В рубриката "Времето на редактора" на Бабинден, разговаряхме с Надежда Янкова , докторант в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Нейният дисертационен труд е фокусиран върху дулите – професионалистки, които подкрепят жените по време на раждане. В ефира на "Нашият ден" тя разказа за изследването си, което разглежда трансформацията на..

обновено на 08.01.25 в 13:21