Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Комиксът – филм на хартия

Снимка: БГНЕС

1837 година, Швейцария. Рудолф Тьопфер създава най-старата книга с картинки в света, а с нея си печели и прозвището „създател на комиксите и графичните романи“. Златната година на това изкуство обаче настъпва сто години по-късно, през 1938-а, когато на бял свят се появява Супермен – все още най-разпознаваемият комикс герой на всички времена. Супермен прави комиксите много популярни и вдъхновява създаването на голямо разнообразие от герои с всякакви суперсили – Капитан Америка, Батман, Железния човек, Зеления фенер, Жената чудо, Светкавицата и много други. Продажбите на истории, в които доброто побеждава злото в картинки, се увеличават драстично, особено по време на Втората световна война. Ако трябва пък да се даде пример за това откъде т.нар. графични романи, започват историята си у нас, със сигурност той ще включва списание „Дъга“.

Историята на комиксите е богата и тя не съдържа единствено приключенията на супергерои. Като медия, която предлага не само развлечение, но и знания, комиксът има разнообразие от жанрове. Сюжетите могат да бъдат игриви, карикатурни, мрачни, саркастични, приказни.

„Реално няма граници. Това е може би едно от най-свободните изкуства, защото въображението и уменията на художника са единствената граница за това какво ще се получи като краен резултат“, споделя Тодор Христов, един от четиримата комикс създатели, които разказаха в ефира на „Време и половина“ подробности за значението, приложението и същността на комиксите.


Историите за супергерои, които се борят със зли сили, до известна степен превземат днешните графични романи. Те печелят големите издатели и привличат филмовите компании, но също така и остават немалка част от аудиторията с впечатлението, че комиксите са просто едни рисувани книжки за деца, без особено съдържание. А те всъщност са изкуство, което съчетава в себе си книгата и филма.

„Когато хората четат комикс, това, което се случва, е да си прожектират филм в главата. Ние пък сме хората, които задават ключовите кадри, които да провокират въображението на читателя“, твърди Даниел Атанасов, по-познат като Сатанасов. Той е на мнение, че комиксите са свързващото звено между литературата и филмите, а режисурата и богатата обща култура са основните аспекти при създаването им.

Милена Симеонова, автор на визуалната книга „Всички мои животи“, също възприема комикса като филм на хартия. За нея най-важен е елементът на разказване – както с рисунки, така и с думи. Именно смесването на картинките и текста създава магията, която кара читателите да се пренесат в света на комикса и да изгубят представа за времето.

Животът на комикса започва от една чудесна идея, а след нея много често идва и сериозното проучване. Дияна Нанева винаги минава през изследователски процес, когато създава дадена комикс история. Запознава се със сценария и героите, които са определящи и за стила на графичния роман. Тя признава, че тези, на които читателите, а и самата тя, най-силно симпатизират обикновено са антигероите. Те преживяват битката между доброто и злото вътре в себе си и винаги провокират любопитството на читателите, които искат да разберат какво ги е докарало до това да бъдат лошите в историята.

Още за съдържанието на комиксите и за това как се създава то, както и за манга техниката и примерите от Япония и Европа, които доказват, че чрез комикса може да се изучават и сериозни материи – чуйте в звуковите файлове от четиримата български създатели на комикси.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Има ли нужда изкуството от нова иносказателност?

Берлин, дворът на бившата Хамбургска гара, днес национална галерия за съвременно изкуство, вероятно слушателите ни са я чували като Хамбургер банхоф. Стотици са се събрали в градината и празнуват откриването на голямо арт събитие. Електронна музика, екстравагантни облекла, коктейл бар във фургон, мобилно студио на берлинското радио РББ, което излъчва..

публикувано на 26.09.25 в 16:05
Мартина Апостолова в

Новото българско кино: Затишие пред буря?

Отзвук от фестивала "Златна роза" и какво да очакваме през новия филмов сезон у нас – коментар в "Нашият ден" на актрисата Мартина Апостолова , която беше  и член на журито в конкурса за пълнометражен филм. "Българското кино е в застой" , заявява Апостолова, според която застоят е и в идеите, и в темите, и в стилистиката, и във визията...

публикувано на 26.09.25 в 12:06

Кампанията на БНР за награда "Тийн Тайм" още е отворена за кандидатстване

БНР организира първите национални награди "Тийн Тайм", насочени към българските тийнейджъри – ученици от V до XII клас на възраст от 12 до 19 години включително.  Наградите са инициатива на предаването "Тийн тайм" на програма "Христо Ботев" и се реализират с подкрепата на Регионалния Център София-ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно..

публикувано на 26.09.25 в 10:15

Майстори ножари и ковачи представят уменията си в Плевен

Ковашкият събор "Огън и искри Плевен" 2025 започва днес в град Плевен. Майстори ножари и ковачи от цялата страна ще представят уменията си до 28 септември в двора на Историческия музей в града. Повече за събитието разказва Кирил Митрашков, майстор ножар и ковач и председател на Гилдията на българските ножари и ковачи. Чуйте в звуковия файл: 

публикувано на 26.09.25 в 09:43

Панаир на езиците пред Народния театър

По случай Европейския ден на езиците Институтът за български език към БАН участва в Панаир на езиците – на 27 септември от 10:30 ч. до 14 ч. в Градската градина пред Народния театър "Иван Вазов". Панаирът се организира от Главна дирекция "Писмени преводи" на Европейската комисия в партньорство с Института за български език "Проф. Любомир..

публикувано на 26.09.25 в 09:39