1837 година, Швейцария. Рудолф Тьопфер създава най-старата книга с картинки в света, а с нея си печели и прозвището „създател на комиксите и графичните романи“. Златната година на това изкуство обаче настъпва сто години по-късно, през 1938-а, когато на бял свят се появява Супермен – все още най-разпознаваемият комикс герой на всички времена. Супермен прави комиксите много популярни и вдъхновява създаването на голямо разнообразие от герои с всякакви суперсили – Капитан Америка, Батман, Железния човек, Зеления фенер, Жената чудо, Светкавицата и много други. Продажбите на истории, в които доброто побеждава злото в картинки, се увеличават драстично, особено по време на Втората световна война. Ако трябва пък да се даде пример за това откъде т.нар. графични романи, започват историята си у нас, със сигурност той ще включва списание „Дъга“.
Историята на комиксите е богата и тя не съдържа единствено приключенията на супергерои. Като медия, която предлага не само развлечение, но и знания, комиксът има разнообразие от жанрове. Сюжетите могат да бъдат игриви, карикатурни, мрачни, саркастични, приказни.
„Реално няма граници. Това е може би едно от най-свободните изкуства, защото въображението и уменията на художника са единствената граница за това какво ще се получи като краен резултат“, споделя Тодор Христов, един от четиримата комикс създатели, които разказаха в ефира на „Време и половина“ подробности за значението, приложението и същността на комиксите.
Историите за супергерои, които се борят със зли сили, до известна степен превземат днешните графични романи. Те печелят големите издатели и привличат филмовите компании, но също така и остават немалка част от аудиторията с впечатлението, че комиксите са просто едни рисувани книжки за деца, без особено съдържание. А те всъщност са изкуство, което съчетава в себе си книгата и филма.
„Когато хората четат комикс, това, което се случва, е да си прожектират филм в главата. Ние пък сме хората, които задават ключовите кадри, които да провокират въображението на читателя“, твърди Даниел Атанасов, по-познат като Сатанасов. Той е на мнение, че комиксите са свързващото звено между литературата и филмите, а режисурата и богатата обща култура са основните аспекти при създаването им.
Милена Симеонова, автор на визуалната книга „Всички мои животи“, също възприема комикса като филм на хартия. За нея най-важен е елементът на разказване – както с рисунки, така и с думи. Именно смесването на картинките и текста създава магията, която кара читателите да се пренесат в света на комикса и да изгубят представа за времето.
Животът на комикса започва от една чудесна идея, а след нея много често идва и сериозното проучване. Дияна Нанева винаги минава през изследователски процес, когато създава дадена комикс история. Запознава се със сценария и героите, които са определящи и за стила на графичния роман. Тя признава, че тези, на които читателите, а и самата тя, най-силно симпатизират обикновено са антигероите. Те преживяват битката между доброто и злото вътре в себе си и винаги провокират любопитството на читателите, които искат да разберат какво ги е докарало до това да бъдат лошите в историята.
Още за съдържанието на комиксите и за това как се създава то, както и за манга техниката и примерите от Япония и Европа, които доказват, че чрез комикса може да се изучават и сериозни материи – чуйте в звуковите файлове от четиримата български създатели на комикси.
Как се ражда поетът? На този въпрос се опитва да даде отговор Никола Петров, който представи своята книга "Ето го разкаяния победител" на 41-вите Празници на изкуствата "Аполония". "Това е въпрос на емпирично доказване, което вероятно ще включи някакви генетични проучвания и проучвания на това как средата влияе, ако приемем, че те не се раждат изцяло..
Това, което открих още при първия прочит е как, през цялото време, през целия си живот искаме да бъдем колкото се може по-свободни и неограничени, но сами се ограничаваме и всъщност нашата свобода зависи изцяло от нас… казва Яна Титова за пиесата на Захари Карабашлиев "Лисабон". Яна Титова е режисьор на спектакъла на Младежкия театър...
След като получи “Специалната награда на журито” на Международния филмов фестивал “Любовта е лудост”, “Диви ягоди” беше представен на публиката на 41-вата “Аполония”. Дебютът в игралното кино на Татяна Пандурска е по документалните разкази “Забравените от небето” на Екатерина Томова и разказва за архитект Дафни Бело от Ню Йорк. Дафни неочаквано..
Георги Борисов представи двутомника си "Моите истории" в Художествената галерия в Созопол в рамките на 41-вите Празници на изкуствата “Аполония”. Литературният труд обхваща дълъг период от живота му – от 1973 до 2023 година. Без да нарича томовете дневник, спомени или да определя изобщо жанра им, авторът "представя непубликувани свои..
В "Нашият ден" гостува Катя Костова , създател на АртТеатър Берлин – място, на което българите в Германия имат възможността да се срещнат с българската култура и изкуство. "Наистина вярвам, че културата е обединител. Представяйки българска култура на европейска, на чужда сцена, се създават мостове към нашата държава, които изграждат позитивен..
На 10 септември дворът на Драматичния театър в Пловдив ще се превърне в сцена за една специална музикална вечер. Певицата и пианистка Александра Борисова –..
След успешното си представяне в галерията на СБХ в София, мащабната ретроспектива, посветена на легендарния художник Любен Зидаров, гостува в Пловдив...
В Пловдив на ул. "Иван Вазов" започва третото издание на фестивала Station Street Festival. Фестивалът събира на една сцена музика, култура, изкуство,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg