Прекарваме близо една трета от живота си, спейки. Когато спим, ние сме уязвими – и поне отвън погледнато, напълно непродуктивни.
Над природата на съня са разсъждавали учени и поети, а знайни и незнайни проповедници и адепти на продуктивността са заклеймявали желанието за сън.
През последните 50 години продължителността на съня през работната седмица е намаляла с час и половина, от осем часа и половина до под седем часа на денонощие. 31 процента от хората спят по-малко от шест часа на нощ, а 69% се оплакват от недостатъчен сън. Днес, ние спим по-малко откогато и да било. Учените алармират за пандемия от безсъние, а тенденцията важи не само за съня на възрастните.
Днес, благодарение на развитието на науката и технологиите, знаем много повече за съня и за това колко сложни процеси извършва тялото ни насън, за да изчисти метаболитната плака, стреса на деня и да възстанови нормалното функциониране на системите ни. Обратно, недоспиването води до проблеми и състояние, подобно на алкохолно опиянение. А системното лишаване от сън има връзка с редица невродегенеративни заболявания.
Лишаването от сън не ни прави по-трудоспособни, точно обратното е. Невярна е и представата, че „от сън спомен няма“. Оказва се, че сънят има ключово значение в механизма на запомняне.
Сънят не просто подпомага запаметяването на важни ориентири за света около нас, но и „разсъблича“ негативните емоции, които са придружавали дадено събитие и спомага „изтриването“ на стресовите реакции.
Няма как да излекуваме всичките си проблеми и тревоги с хубав сън, но можем поне да не добавяме нови с недоспиване.
За природата на съня, колко още типа хора има, извън „бухалите“ и „чучулигите“ и за особеностите на детския сън разказват Никола Кереков, доктор по Имунология в Института по микробиология към Българската академия на науките и част от екипа на Рацио и младият учен Богомил Пешев, който се интересува от невро-биологичната връзка между съня и паметта.
Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици от МБАЛ "Царица Йоанна-Исул" проведе едно от малкото в България мащабни и скъпоструващи проучвания за напреднал рак на простатата, включващи геномно секвениране от следващо поколение (NGS) – най-съвременната технология за анализ на ДНК. Първи и старши автори на..
В сърцето на града, в емблематична стара сграда, се намира Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства. Сграда, приютила хиляди експонати, свидетелства за бита, дълбоките търсения и душата на троянеца – творец и занаятчия. В поредицата ще разказваме именно за тези търсения с помощта на уредници и изследователи, отдадени..
Бургас има история, която го отличава от повечето български градове. Особеният дух на града и жителите му може да се усети в историческата експозиция на РИМ Бургас, където експонатите "разказват" историята от османското владичество до новото време около началото на ХХ век. Всеки втори бургазлия е потомък на бежанци, разказва д-р Иванка Делева,..
Невяна Троянска е дългогодишен кореспондент на вестник "Труд" във Варна, журналист с впечатляваща кариера, автор на две книги и трета под печат, собственик на сайта Брат.бг, но преди всичко е неуморим пътешественик. Още не се е върнала от едно пътуване и вече мечтае за следващото. Тя неотдавна беше в Мексико и аз веднага набрах телефона, за да ни..
Етнографският отдел на РИМ Бургас е разположен в очарователна стара къща в централната част на града. Построена е през 1850 г. за петия кмет на града Димитър Бъркалов, родом от Калофер, който пожелал домът му да е в типичния подбалкански стил, разказва главната уредничка Пламена Кирова. С нея тръгваме из залите на музея, които искрят от цветовете на..
Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици от МБАЛ "Царица Йоанна-Исул" проведе едно от малкото в България..
В "Нашият ден" гостува Катя Костова , създател на АртТеатър Берлин – място, на което българите в Германия имат възможността да се срещнат с българската..
Георги Борисов представи двутомника си "Моите истории" в Художествената галерия в Созопол в рамките на 41-вите Празници на изкуствата “Аполония”...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg