Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За какво служи сънят

Спим, за да запомним, спим, за да забравим

Снимка: Pixabay

Прекарваме близо една трета от живота си, спейки. Когато спим, ние сме уязвими – и поне отвън погледнато, напълно непродуктивни.

Над природата на съня са разсъждавали учени и поети, а знайни и незнайни проповедници и адепти на продуктивността са заклеймявали желанието за сън.

През последните 50 години продължителността на съня през работната седмица е намаляла с час и половина, от осем часа и половина до под седем часа на денонощие. 31 процента от хората спят по-малко от шест часа на нощ, а 69% се оплакват от недостатъчен сън. Днес, ние спим по-малко откогато и да било. Учените алармират за пандемия от безсъние, а тенденцията важи не само за съня на възрастните.

Днес, благодарение на развитието на науката и технологиите, знаем много повече за съня и за това колко сложни процеси извършва тялото ни насън, за да изчисти метаболитната плака, стреса на деня и да възстанови нормалното функциониране на системите ни. Обратно, недоспиването води до проблеми и състояние, подобно на алкохолно опиянение. А системното лишаване от сън има връзка с редица невродегенеративни заболявания.


Лишаването от сън не ни прави по-трудоспособни, точно обратното е. Невярна е и представата, че „от сън спомен няма“. Оказва се, че сънят има ключово значение в механизма на запомняне.

Сънят не просто подпомага запаметяването на важни ориентири за света около нас, но и „разсъблича“ негативните емоции, които са придружавали дадено събитие и спомага „изтриването“ на стресовите реакции.

Няма как да излекуваме всичките си проблеми и тревоги с хубав сън, но можем поне да не добавяме нови с недоспиване.

За природата на съня, колко още типа хора има, извън „бухалите“ и „чучулигите“ и за особеностите на детския сън разказват Никола Кереков, доктор по Имунология в Института по микробиология към Българската академия на науките и част от екипа на Рацио и младият учен Богомил Пешев, който се интересува от невро-биологичната връзка между съня и паметта.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Астробиологията е наука на бъдещето

Астробиологията се занимава с изучаването на възможностите за  живот на други планети и космически тела в Слънчевата система и Вселената. Основна задача на астробиологията е доказването чрез научни методи как се е зародил животът на нашата планета. Чрез опитни постановки и сложни научни анализи се правят изводи относно възможността и..

публикувано на 03.08.25 в 09:05
Църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ във Велес

Добре дошли във Велес

Всяко лято в град Велес в Република Северна Македония поезията е на особена почит, защото това е времето, когато в града се превежда международният литературен фестивал "Рацинови средби". Тази година 62-то издание на литературния фестивал продължи десет дни, като предложи богата литературна и музикална програма, включително литературоведски семинари,..

публикувано на 02.08.25 в 13:13

Световният доклад за дарителството '2025: България е на 61-во място по щедрост

България е на 61 място по щедрост в света, а българите са склонни да подценяват своята щедрост, сочи  Световният доклад за дарителството '2025 (World Giving Report '2025)   – представително проучване на британската фондация КАФ (CAF), което обхваща повече от 50 000 души в 101 държави. В България Докладът се представя от Фондация BCause,..

публикувано на 31.07.25 в 15:40

Загадъчните древни българи

Сякаш всичко е ясно – Аспарух идва в делтата на Дунав и така се ражда българската държава. Обаче май съвсем не е така – откъде пристигат тия (пра)българи? Какви са по етнически произход? Степен народ ли са? Или пък не? Имат ли връзка с Хунската империя на Атила? С какви още племена влизат в съюзи или във вражди? Всичко това отколе стои като..

публикувано на 31.07.25 в 10:35

Технология и природа: Кой избира какви ще бъдем?

За книгата "(Пре)Програмиране на живота. Синтетичната биология между индустрията и биохакерството" разговаряхме с авторката Невена Иванова, доктор по интердисциплинарни информационни науки на Токийския университет. Преподавала е естетика на дигиталните медии, кибернетика и техноетични изкуства в Хонконг и Шанхай. Синтетичната биология обещава да..

обновено на 29.07.25 в 12:16