Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Не подценявайте шута: Смехотворец, волнодумец, паразит, юродив

Снимка: cambridge.org

Виждали сме го в картини, илюстрации, театрални представления, настолни игри, карти. Интернет също изобилства от изображения и истории на прочути кралски шутове… Всичко е ясно, толкова ясно, че започваш да се питаш откъде всъщност знаем какво е шут, каква е била позицията му, кои са били хората, изпълнявали тази роля, съществували ли са наистина във вида, в който си ги представяме, и защо образът на шута е толкова жив и многозначителен днес, когато кажем за някого, че се държи като шут. Въпроси, напълно достатъчни, за да започнем нашето търсене на истината зад представата. Започваме с издирването на далечните първообрази на придворния шут, докъдето, разбира се, позволяват писмените източници, достигнали до нас.

Доротея Табакова е гл.ас. в катедрата по класическа филология на СУ, преподавателка и преводачка на старогръцки и латински автори, у които открива свидетелства за фигури и поведения, близки до шутовските, и предпоставки за съществуването им. Философът волнодумец, смехотворецът и паразитът нарушават реда и правилата, но, парадоксално, ролята им е част от регламента. Нещо повече, тя може да им осигурява прехраната. Това не изключва риска от здрав бой дори от екзекуция.

Подобно балансиране по ръба на бръснача ще видим и в образа на шута векове по-късно. Но засега сме в Античността, откъдето тръгва в разказа си философът проф. Георги Каприев, за да продължи към Източната империя – Византия – и по-късни образци за регламентирано скандални персонажи.

Юродивият ради Христа е забележителна фигура в източното православие като крайно проявление не просто на нарушаване на правилата, а на пълното им и скандално отхвърляне, разказва историчката доц. Веселина Вачкова.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Национално музикално училище

История на образованието по изкуствата: Национално музикално училище "Любомир Пипков"

Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...

публикувано на 21.11.25 в 14:01
Покана за събитието

Четири научни звена на БАН отварят врати за посетители

Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките. То е за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. Финансирането ще бъде осигурено по Програма "Научни..

публикувано на 21.11.25 в 09:45
Килими от експозицията

НЕМ – пазител на българската идентичност: 4 епизод – Колекции и фондове

Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..

публикувано на 20.11.25 в 14:35

Дълбините на Черно море пазят наследството на цели епохи

Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..

публикувано на 19.11.25 в 09:05

Тежки травми и бързи решения: как 3D моделите помагат на лекарите

Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..

обновено на 19.11.25 в 08:35